Определение № 204 от 11.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1197/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. И. К., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 117 от 17.02.2021 г. по в.гр.д. № 3350/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, VII състав, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 69 от 17.06.2020 г. по т.д. № 143/2019 г. на Врачански окръжен съд, като краен резултат е отхвърлен искът му с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД за горницата над 160 000 лв. до 200 000 лв., предявен частично от сума в общ размер на 300 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща му И. Д. К., настъпила в резултат от ПТП на 13.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Предмет на касационно обжалване е само тази част от въззивното решение, с която искът на настоящия касатор е отхвърлен за горницата над 160 000 лв. до 180 000 лв. Въззивното решение не е обжалвано и в частта, с която съдът се е произнесъл по исковата претенция на втория ищец – Д. И. К.. В жалбата се поддържат оплаквания за наличието на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност, както и необоснованост на атакувания съдебен акт, с искане за касирането му в обжалваната част. Твърди се, че неправилно е приложена нормата на чл.52 ЗЗД, доколкото определеното застрахователно обезщетение в общ размер от 160 000 лв. - за възмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди от внезапната смърт на баща му, не е съобразено с критерия за справедливост. Жалбоподателят счита, че: не е отчетена настъпилата след смъртта на баща му промяна в психологичното и емоционално му състояние, установена посредством съдебно-психиатричната експертиза и свидетелските показания; съдът не е разгледал в необходимата пълнота и не е отдал нужната тежест на душевните травми, които ищецът е претърпял и последиците от тях – настоящи и очаквани; не са взети предвид всички релевантни обстоятелства, като съдът не е отдал нужната тежест на качествата и личността на починалия, на конкретни обстоятелства от неговия живот, от живота на ищеца и на установените между тях отношения, данни за което са събрани в производството. Според касационния жалбоподател, атакуваното решение не съответства на изискванията на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК. Счита, че въззивният съд е следвало да изложи собствени изводи за точния еквивалент на всички понесени от ищеца емоционални, физически и психически болки и страдания. Необосноваността на атакуваното решение се аргументира с твърдението, че съдът е следвало не само формално да изложи част от констатациите на неоспорената съдебно-психиатрична експертиза, както и установеното от свидетелските показания, но и да бъде направена оценка за вида и обхвата на търпените морални вреди. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. От какво се определя съдържанието на справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди и какво включва справедливото обезщетяване на неимуществените вреди: само преживяването от ищеца на настъпилата внезапна смърт на баща му или и на последиците от понасянето на смъртта от сина и негов законен наследник и за неопределено време в бъдеще и 2. За задължението на въззивната инстанция да се произнесе по всички своевременно въведени с въззивната жалба и дадения писмен отговор възражения във връзка с доводите за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение от страна на ответника, както и за задълженията на въззивната инстанция да изложи собствени мотиви във въззивното решение, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и защитните тези на страните. По първия въпрос допълнителната селективна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се обосновава с: ППВС № 4от 23.12.1968 г. и решения на ВКС - решение №5 от 13.03.2013 г. по гр.д. №5638/2012 г., ГК, III г.о., решение № 140 от 24.07.2013 г. по гр.д.№ 1328/2012 г., ГК, III г.о., решение № 17 от 27.02.2013 г. по т.д.№ 266/2012 г., II т.о. и решение № 104 от 25.07.2014 г. по т.д. 2998/2013 г., ТК, I т.о. Останалите, сочени от жалбоподателя съдебни актове, обосноваващи според него допълнителния селективен критерий по т. 1, на чл. 280, ал. 1 ГПК – определение № 53 от 23.01.2020 г. по т.д. № 943/2019 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 326 от 21.06.2018 г. по т.д. № 3104/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о.,определение № 98 от 28.02.2018 г. по т.д. №2193/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о.,определение № 506 от 26.10.2016 г. по т.д. №61258/2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 494 от 25.02.2020г.по в.гр.д. №4713/2019 г. на САС, решение №163 от 18.01.2019 г. по в.гр.д. №3005/2018 г. на САС, решение № 1784 от 20.07.2017г. по в.гр.д. №965/2017г. на САС и решение № 5699 от 06.07.2016 г. по гр.д. 2690/2015г. на СГС, са постановени в производства по чл. 288 ГПК, респ. – в развили се производства пред първоинстанционни и въззивни съдилища, поради което не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и евентуалното противоречие на обжалваното въззивно решение с тях не може да обуслови достъп до касационен контрол. По процесуалноправния въпрос се навежда противоречие на въззивното решение с приетото в решение № 142 от 30.03.2020 г. по т.д. № 2970/2018 г. на ВКС, I т.о., решение № 120 от 04.04.2013 г. по гр.д.№ 964/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение № 34 от 26.02.2015 г. по гр.д. № 6256/2014 г. на ВКС, II г.о. и решение № 215 от 03.02.2017 г. по т.д. № 2908/2015 г. на ВКС, I т.о. Касаторът бланкетно сочи в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и допълнителния селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приложим според него по отношение и на двата поставени въпроса, както и самостоятелния селективен критерий по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касация – „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място]. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалвания краен резултат, съдебният състав на Апелативен съд –София, при съобразяване пределите на въззивното производство, образувано по жалби на двете страни в процеса, е намерил, че според доказателствата по делото, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, причинените вреди не са в резултат на „случайно деяние“ според дадената в чл. 15 НК дефиниция; че от събрания по делото в хода на първоинстанционното производство доказателствен материал категорично се установяват елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ, както и че в случая не е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. По отношение справедливостта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и оплакванията за това в жалбата на застрахователя, въззивната инстанция е приела, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 160 000 лв., поради което присъденото от първоинстанционния съд е завишено. За да стигне до този извод, съставът на въззивния съд е посочил, че отчита: събраните пред първата инстанция гласни доказателства относно интензитета на болките и страданията на ищеца; лимитите на застрахователните обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2019 г., както и данните за икономическата обстановка в страната, която също се е променяла предвид данните за минималната работна заплата в България (560 лв. към 13.04.2019 г.). Като правилни са преценени, изводите на първата инстанция, че болките и страданията на преживелия син на пострадалия трябва да бъдат обезщетени, като доказани от разпитаните в първата инстанция свидетели, даващи подробна информация за тежкото понасяне на смъртта на И. К. от неговия син, с когото починалият е имал силна връзка. Ц. К. останал без баща на 23 г. – възраст, в която е поел по стъпките на своя баща да следва медицина и да стане като него лекар, като му предстояло да се дооформи като личност и да се реализира като професионалист в начинанието с което се е заел, но за това дооформяне и реализиране, не може да намери друг човек, който по-добре да се погрижи за това от неговия баща. Апелативният съд е отчел заключението на вещото лице – психиатър, според което, ищецът Ц. К. е преживял остра стресова реакция, изразяваща се в тревожност, потиснатост, разстройство на съня, плач и тъга. Тази реакция е преминала в разстройство на адаптацията, изразяващо се в невъзможност за изпълнение на обичайните задължения. Въззивната инстанция е посочила, че справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. Изхождайки от това и посочвайки, че съобразява всички обективни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди, а именно: характерът, тежестта, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалия към датата на инцидента, както и стадия на обществено-икономическо развитие на страната, съставът на Апелативен съд – София е приел, че в аспекта на нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, принципа на справедливост и събраните по делото свидетелски показания, справедлива да обезщети болките и страданията се явява сумата от 160 000 лв., а присъдената от окръжния съд сума от 200 000 лв. е прекомерна. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по конкретизиран материалноправен въпрос – относно приложимите критерии за справедливо овъзмездяване на причинени в резултат на деликт неимуществени вреди. Този въпрос удовлетворява основната селективна предпоставка, разяснена в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Обжалването следва да се допусне за извършване на проверка за съответствие на атакуваното решение с общите критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, посочени в ППВС № 4/1968 год. Не може да се сподели твърдението на касационния жалбоподател за очевидна неправилност на атакувания съдебен акт, тъй като липсват данни за прилагане на закона в неговия обратен смисъл или за прилагане на несъществуваща правна норма. Не е налице и грубо нарушаване на правилата на формалната логика, което да е довело до явна необоснованост на решението, установими само от неговото съдържание. Процесуалноправаният въпрос е пряко относим към оплакването за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствени правила, по което касационната инстанция дължи произнасяне при разглеждане на жалбата в производството по чл.290, ал.2 ГПК. За разглеждане на касационната жалба се дължи държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, в размер на 400 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение