Определение № 2841 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4455/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. П., чрез адв. Т. С., срещу въззивно решение № 166/19.07.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 182/2023 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което е потвърдено решение № 172/24.03.2023 г. по гр. д. № 1172/2022 г. по описа на Районен съд – Силистра. С първоинстанционното решение, на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е обявен за окончателен предварителен договор, сключен през м. март 2019 г., с който Г. С. Г. продава на С. П. движими вещи (употребявана селскостопанска техника) - Фуражораздаващо ремарке „Straumann 700 multimix“ и Силажна машина „Пьотингер“ за сумата 10 000 лв. и е осъдил купувача да заплати на продавача сумата 7 500 лв., представляваща незаплатена част от продажната цена на вещите, както и сумата 1 983,33 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.01.2020 г. до 09.08.2022 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателят поддържа, че са касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) може ли съдът, сезиран с иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, да приеме за съвместно разглеждане в същото производство и други претенции на ищеца, насочени към защита на породените от окончателния договор негови вземания към ответника по делото за сключване на окончателен договор; 2) от кой момент следва да се приеме, че възникват правата и задълженията по окончателния договор, които, като уговорки за тяхното пораждане, се съдържат в предварителния договор; 3) кога изпада в забава за цената на продадената вещ длъжникът по окончателния договор за продажба, в случай че съгласно уговореното той следва да заплати част от цената при подписване на предварителния договор, а друга част в срок, който не е обвързан със сключването на окончателната сделка. Сочат се и основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата – Г. С. Г., представляван от адв. С. Н., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: Въззивният съд е приел, че през м. март 2019 г. страните са сключили устен предварителен договор за продажба на две движими вещи – употребявани селскостопански машини, като договорената продажна цена от 10 000 лв. ответникът следвало да заплати на четири равни вноски по 2 500 лв. в срок до края на 2019 г. Установено е, че ищецът – продавач предал вещите на ответника - купувач, който заплатил само първата вноска от 2 500 лв. Съдът е приел, че договорът е сключен в законоустановена форма (устна) за действителност по чл. 19, ал. 1 ЗЗД, тъй като се касае за движими вещи, изключени от обхвата на чл. 144, ал. 2 ЗДвП и за продажбата им не се изисква специална форма. Продавачът е изпълнил точно задълженията си по договора, а купувачът не е заплатил остатъка от цената. Предвид това и като е посочил, че ищецът е доказал правото си на собственост върху процесните вещи, съдът е обявил на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД договора за окончателен. С оглед уважаването на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за основателни са счетени и съединените претенции на ищеца за осъждане на ответника да заплати остатъка от продажната цена за вещите в размер на сумата 7 500 лв., както и за обезщетение за забава за периода от 01.01.2020 г. до 09.08.2022 г. в размер на 1 983,33 лв. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал. 2, пр. 2 ГПК – за проверка въззивното решение по претенцията по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да е недопустимо, като постановено по иск за обявяване на окончателен на сключен неформален (устен) договор за продажба на движими вещи, които са предадени на купувача. Касационната инстанция има задължение да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалвания акт, независимо дали жалбоподателят се е позовал на тези селективни основания и е формулирал съответни въпроси (вж. - т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК). Изложените от касатора доводи, че е налице процесуална пречка за съединяването в общо производство на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД с осъдителни искове между същите страни, подсъдни на един и същ съд, са неоснователни. Съединяването на конститутивния иск по чл.19, ал. 3 ЗЗД с осъдителен иск за притезания, породени от договора между страните, е възможно. В конкретния случай е налице идентичност на страните и вещите, предмет на спора, като и трите иска са били родово подсъдни на районния съд. Следователно, не е съществувала процесуална пречка за разглеждане на предявените искове в едно производство (в с.см. - решение № 1054/17.07.1993 г. по гр. д. № 2172/1992 г., IV г. о., решение №106/ 07.07.2015 г. по гр.д. № 142/2015 г., І г.о., решение № 355/28.09.2012 г. по гр.д. № 1686/2011 г., IV г.о. и др.). Предвид изложеното, първите два въпроса в изложението не обуславят твърдяната от касатора недопустимост на въззивното решение в частта по съединените осъдителни искове за заплащане на остатъка от договорената продажна цена и на обезщетението за забава. Третият поставен от касатора въпрос е фактически, а не правен, тъй като касае анализа и оценката на доказателствата по делото, извършена от въззивния съд и правилността на изводите му, че искът по чл. 86 ЗЗД е основателен и доказан. Поради това, въпросът не е обуславящ за фазата по чл. 288 ГПК, а е от значение за производството по чл. 290 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение