Определение № 944 от 21.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3295/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. Г. срещу решение от 24.03.2015г по в.гр.дело № 19394/2009г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 06.10.2014г по гр.д № 44844/2013 на СРС. В трудов спор са отхвърляни искове му по чл. 344 ал. т.1 и т.2 и т.3 от КТ, за отмяна на уволнение по чл. 328 ал.1 т.12 от КТ от заемана по срочен трудов договор длъжност ”ръководител полети - ученик” в ДП „Р.” ,поради предсрочно прекратяване на обучението на ищеца за придобиване определено ниво на правоспособност по Наредба № 1/16.01.2003г за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса за обективната невъзможност за изпълнение на трудов договор като настъпила от обстоятелство, което стои извън волята на страните по договора и върху което страните не са в състояние да въздействат. Едностранното волеизявление на една от страните не може да се квалифицира като обективно обстоятелство, щом неговото извършване или неизвършване зависи от нейната воля, зависи от поведението на работодателя и въззивният съд е игнорирал този критерии като решаващо е приел, че едностранното прекратяване на обучението от работодателя с негова заповед, което е и единствената изтъкната причина за прекратяване на трудовия договор ,може да обоснове законосъобразно позоваване на чл. 328 ал.1 т.12 от КТ. Трайната практика на ВКС в този смисъл е обективирана в реш. № 218/2010 по гр.д № 948/2009 ІІІ г.о, реш. 342/2011 по гр.д № 11/2011г ІV г.о, реш. № 405/2010 по гр.д № 773/2009 ІІІ г.о ,реш. № 302 от 2012г по гр.д № 1012/2012г ІV г.о. Основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се изтъква по въпроса, необходимо ли е – за да бъде спазено изискването на §1 т.8 КТ, при сключване на срочен трудов договор на основание чл. 68 ал.1 т.1 ,във вр. ал.4 КТ,чиято срочност се обосновава с позоваване на нормативен акт ,в трудовия договор да се посочат конкретните разпоредби на нормативния акт, от които произтича срочността,както и по какъв начин те влияят на трудовото правоотношение, или е достатъчно за се посочи нормативният акт. Въпросът е обоснован с довода за бланкетно ,според касатора, посочване в трудовия му договор на мотив същия да бъде срочен – „практическо обучение на работно място за получаване на свидетелство за ръководител полети, съгласно Наредба №1 за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал”. Така правните основания за срочен характер на договора не са били ясни за ищеца В отговор Държавно предприятие Р. оспорва да е налице противоречиво решаване на въпрос за основанието по чл. 328 ал.1 т.12 от КТ .Приложените решения от практиката са по други случаи ,от субективен характер е и причината ,обсъждана в решение реш. № 302 от 2012г по гр.д № 1012/2012г ІV г.о. В настоящия случай, напротив, е била дадена възможност на ищеца за поправяне пропуските с корективно обучение, но и то е приключило неуспешно .Поради това се касае за обективно обоснована невъзможност. Въпросът по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК няма да допринесе за развитие на правото ,няма необходимост от тълкуване на права норма поради непълнота, неяснота, противоречие и липсва такава обосновка.Заявяват се разноски по чл. 78 ал.8 ГПК След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение не противоречи на установената практика на ВКС. От възприетото в приложените от касатора съдебни решения по чл. 290 ГПК относно обективния характер на прекратителното основание по чл. 328 ал.1 т.12 КТ и признаците му, Софийски градски съд не се е отклонил, а е съобразил специфичната в случая връзка между обучението на ищеца и обусловеното от него сключване на трудов договор за длъжността „ РП- ученик” за срока на обучението. Като предприятие ,ДП Р. е единственото място,където конкретното обучение за получаване на свидетелство за правоспособност на ръководител полети \ATCL\ може да бъде проведено. Решаващият съд е съобразил в решаваща степен спецификата на двете парарелни, подчинени на различен режим правоотношения, при които водещо е придобиването на свидетелството за правоспособност ,а трудовото правоотношение е подчинено и се услови само и единствено на целите при практическото обучение в органа за О. „София Контрол”. Действително, в практиката си ВКС държи сметка за това дали производящият за невъзможността по чл. 328 ал.1 т.12 КТ факт не е следствие от поведението на работодателя и какъв принос има волята на страните по трудовото правоотношение (по- специално тази на работодателя) в неговото настъпване. Никое от цитираните и приложените решения на ВКС обаче не дава основание извод ,че актовете на обучаващия по отношение на обучавания с последици за статута му, трябва да бъдат изключени от кръга причини за прекратяване на трудово правоотношение на безвиновно основание и ако последното-както е подчертал и Софийски градски съд, е производно, подчинено, обслужващо главното правоотношение по обучението и без първото съществуването му е невъзможно, налице е основанието по чл.328 ал.1 т.12 КТ. Трудовият договор е бил сключен преди измененията на чл. 230 и сл.от КТ (ДВ бр.27/2014г, ДВ бр.54/2015г) и с лице, което не е било в трудови правоотношения с този работодател ,сключен е извън хипотезата по чл. 235 КТ и при режим, който позволява предсрочното прекратяване на практическото обучение за придобиване на квалификацията. Особеното в случая е, че обучаващият субект е орган на самия работодател, заради изключителната му компетентност при преценката и подготовката при съответния специализиран труд – ръководене на въздушно движение. От решаващо значение е това, че изразената с оглед прекратяване обучението воля на обучаващия е автономната воля с правни последици, които не подлежат на съдебен контрол, въпреки колизията между функциите на обучаващ и работодател. Тази колизия е допусната в публичен интерес, предвид риска от недостатъчно,или несъответно практическо обучение, каквото обучение заемането на длъжността „ръководител в.д.”изисква в изключителна степен.Нормативно скрепеният и одобрен от регулаторните органи ред за придобиване на сертификатите по Наредба №1/16.01.2003г и условията за това, придава на волята, изразена в заповедта за прекратяване на обучението на ищеца автономност, която не позволява изявлението в тази връзка да се третира волеизявление по смисъла на съдебните решения, цитирани от защитата, нито да се третира като поведение на работодател в разрез с принципа ,залегнал в чл.8КТ.Не се касае и за преценка, която обучаващият трябва да защити в съдебен спор при основанието на чл. 328 ал.1 т.5 КТ. Тук водеща роля и тежест има преценката на обучаващия за годност или негодност, а работодателят - като страна в обусловеното трудово правоотношение с обучаващия се, е подчинен на тази неоспоримо обективирана в случая преценка също толкова, колкото и неуспешно обучаваният ищец.Това е спецификата, обуславяща и правното разрешение в конкретния случай, въпреки изтъкната колизия между ролята на ДП Р. като обучаващ и същевременно работодател ,за длъжност „РП -ученик”. В изложението липсва и съдържателен довод за основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК .Нормата е ясна, не се нуждае от тълкуване,по приложението й има установена практика ,цитирана и от въззивния съд. Посочването по смисъла на §1 т.8 от ДР на КТ е необходимо позитивно съдържание на срочния трудов договор относно обективната причина за тази срочност ,което не изключва цитирането на конкретна подзаконова нормативна уредба ,която регламентира причината. В едни случаи цитирането на нормативния акт е достатъчно, а в други - не. Съдържателно е препращането към действаща наредба, ако същата урежда правоотношенията между страните по начин, производящ причина трудовият договор да е срочен, а посочването на конкретни норми от действаща наредба ще е необходимо тогава, когато уредбата е твърде обща, или предметът на регулация в подзаконовия нормативен акт е по-широк и без посочването на конкретна норма не би могло да се направи извод за обуславящата обективна причина. Преценката дали е спазено изискването за посочване на обективна причина е конкретна, тя е направена от решаващия съд, при конкретни обстоятелства и отговорът на въпроса, както е зададен,няма да доведе до други решаващи изводи по спорния предмет. Ответникът по касационната жалба ДП Р. неоснователно отправя искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсултско представителство за всички инстанции. С въззивното решение са му присъдени разноски на това основание – чл. 78 ал.8 ГПК. За защита пред настоящата инстанция също следва да се определели адвокатско възнаграждение по чл.78 ал. 8 ГПК, за случая съгласно размерите по чл.7 т.1, чл. 9 ал.3 от Наредба № 1 /809.07.2004г,за представителство на работодателя в трудовия спор, в размер на 600 лева. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.