Определение № 237 от 17.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 496/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. А. К. против решение № 1300/26.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 1185/2022 г. от V-ти състав на Окръжен съд – Варна. Ответниците оспорват касационната жалба с писмени отговори. Касационната жалба е подадена в срок, но е процесуално недопустима по следните съображения: С обжалваното решение съдът се е произнесъл по основателност на предявен иск с правно основание чл.1 ЗУТОССР, като е приел същия за неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл.357, ал.1 КТ, споровете между работник или служител и работодател за установяване на трудов стаж са трудови. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, както и за обезщетения и трудови възнаграждения с цена на иска над 5 000 лева. Споровете между работник или служител и работодател за установяване на трудов стаж не попадат в изключенията по чл.280, ал.3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване. Предвид изложеното, касационното обжалване на въззивното решение е недопустимо, поради което подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, състав на ВКС