Определение № 1363 от 19.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 564/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ТРЕЙС БГ“ ЕООД срещу решение №1572/06.12.2022г. по в.гр.д. № 20223100501807 по описа за 2022 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение №262939/12.12.2021г., постановено по гр.д.№ 19652/2019г. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени исковете по чл. 422 ГПК за признаване за установено между страните, че ответникът „ЗЕБРА" ООД дължи на ищеца „ТРЕЙС БГ" ЕАД сумата от 3391,24лева, представляваща остатък от дължимо възнаграждение на ищеца след извършено прихващане с вземане на ответника, произтичащо от извършени от ищеца строително- монтажни работи на обект „Градска градина, площад „Независимост", [улица], [улица], както и на обект [улица]и доставка на дистанционери в изпълнение на сключен между страните договор от 01.04.2014г., за което са издадени фактура №2713/17.09.2014г., фактура №2948/10.03.2015г. и фактура №3022/27.04.2015г., както и сумата от 227,02лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.01.2019г. до 11.09.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №7160/17.09.2019г. по ч.гр.д. №14733/2019г. на PC Варна, и е осъден „ТРЕЙС БГ" ЕАД по предявения в производството насрещен иск на основание чл. 266 ЗЗД да заплати на ответника „Зебра“ ООД сумата от 23 646,57лева /с ДДС/, произтичаща от сключен между ищеца и ответника устен договор за СМР, представляваща незаплатеният остатък от възнаграждение, дължимо по фактура №1481/04.02.2016г. за извършени от ответника СМР за обект „Естетизация, модернизация на главни пешеходни зони за обществен отдих на [населено място]" - доставка и полагане на емулсия и битумен разлив, както и доставка и полагане на червен плътен асфалтобетон за велоалея.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че неправилно Варненски окръжен съд е тълкувал сключения между страните договор от 01.04.2014г., като спорът е дали възложените СМР на [улица]включват и материалите клинкерно и гранитно паве или договорената цена е само за труд. Твърди, че въззивният съд е подменил волята на страните и не е приложил в пълен обем обективните критерии по чл. 20 от ЗЗД за изясняването й. Поддържа, че в противоречие с установеното по делото чрез заключението на ССЕ, съдът е приел, че ответното дружество е закупило и разполагало с материалите, и те му се дължат, като сочи, че закупените такива от „Зебра“ ООД с фактура №1385/30.04.2016г. очевидно не са вложени в обекта на [улица], въведен в експлоатация по-рано, а именно на 29.12.2015г. Твърди, че дружеството е подписало и приело с протокол акт обр.19 от 10.03.2015г. изпълнените СМР, съответни на КСС, осчетоводило е надлежно фактура № 2948/10.03.2015г., а едва година по-късно е заявило твърдение, че от стойността на същата следва да му се приспаднат материалите, с които счита, че не е разполагало преди закупуването им на 30.04.2016г. Сочи, че въззивният съд не е изследвал поведението на страните при сключване на договора и впоследствие, както и изискването за добросъвестност. Предвид горното претендира отмяна на решението на въззивния съд.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основания за допускане на касационно обжалване, касаторът се позовава на основанието чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК като поддържа, че въззивният съд е действал в противоречие с цитираната практика по следните въпроси:

1. „Длъжен ли е съдът да приложи в пълен обем обективните критерии по чл. 20 от ЗЗД, за да изясни действителната воля на страните по договора за изработка при спор между тях по отношение на обема на задълженията, включени в договора, включително и чрез изследване поведението на страните преди, по време и след изпълнението на конкретния предмет на договора и особено при положение, че едната страна е направила възражения и представила доказателства досежно поведението на насрещната страна?“;

2. „При спор за действителната воля на страните по договор за изработка по отношение на обема на задълженията, включени в договора, необходимо ли е съдът да се съобрази с уговорки на страните в договор, които са ясни, точни и недвусмислени?;

3. „Може ли чрез тълкуване на договора съдът да измени договореното между страните или да създаде или измени права, които страните не са уговорили в договора и в същото време да пренебрегне изрично уговорени между страните договорки и поведението на страните във връзка с тези изрично уговорени договорки?“;

4. „При тълкуване, длъжен ли е съдът да тълкува отделни уговорки във връзка една с друга и всяка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, като съобразява и поведението на страните към датата на сключване, по време и след изпълнение на договора?“

Касаторът твърди, че по посочените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а именно: решение №52/10.06.2020г. по т.д. №920/2019г. на ВКС, 2 т.о.; решение №215/12.10.2015г. по гр.д.№49/2015г. на ВКС, 3 г.о.; решение №85/24.07.2015г. по гр.д.№1207/2014г. на ВКС, 3 г.о.; решение №89/17.07.2009г. по т.д.№523/2008г. на ВКС, 2 т.о., решение №157/30.10.2012г. по т.д. №696/2011г. на ВКС, 2 т.о.

Ответникът по касационната жалба –„ЗЕБРА“ АД я оспорва по съображения, изложени в отговора му от 14.03.2023г. чрез процесуалния си представител – адв. С. П.. Моли да не се допуска касационно обжалване и да му се присъдят разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280 ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

За да постанови обжалваното решение, Варненският окръжен съд е приел, че между страните е безспорно сключването на 01.04.14г. на договор за строителство с предмет - изпълнение на строителномонтажни работи на обект с обхват „Градска градина, площад Независимост, [улица], [улица], съгласно приложение №1, както и че договорените СМР са изпълнени от ищеца и приети без възражения от ответника. По отношение на СМР, възложени за [улица], съдът е приел, че съгласно клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора от 01.04.14г. осигуряването на материали, детайли, конструкции, както и всичко друго, необходимо за строителството е задължение на изпълнителя и чл. 9, ал. 3 от договора предвижда, че цените на отделните СМР съгласно КСС са крайни, без ДДС, и включват стойността на всички влагани материали, доставно - складови и всякакви други преки и непреки разходи и печалбата на изпълнителя, от което е направил извод, че договорената стойност на СМР на [улица]/ направа на настилки от гранитно и клинкерно паве/ включва и стойността на влаганите материали. Приемайки горното ВОС се е позовал и на заключението на СТЕ, съгласно което пазарната стойност на вложения труд за направата на договорената настилка към датата на изпълнението възлиза на 6764,74лв. без ДДС, а пазарната стойност на тези СМР с включени материали възлиза на 38724,91лв. без ДДС, която сума всъщност е близка до договорената по КСС. Въззивният съд е приел, че съгласно неоспорения двустранно подписан протокол за предаване на клинкерни и гранитни павета от ЗЕБРА ООД на ТРЕЙС БУРГАС по основния договор и акт обр. 19 от 28.07.14г., е установено, че за улица Шипка са предадени настилки, както са описани, като в подкрепа на горното е кредитирал и показанията на свидетеля П. С.. Приел е, че „ТРЕЙС БГ“ ЕООД е изпълнило задължението си по направата на процесните настилки с материали, доставени от ответната страна и е ирелевантно дали ответникът е закупил тези материали за периода до въвеждането в експлоатация на обекта, респ. кога същите са осчетоводени, доколкото ищецът не твърдял той да ги е доставил. Предвид горното е приел, че последният би се обогатил неоснователно, тъй като би получил плащане за материали, които не твърди да е осигурил. По изложените съображения въззивният съд е приел, че „ТРЕЙС БГ“ ЕООД следва да получи възнаграждение само за действително извършената работа, свеждаща се до положен труд за полагане на настилката. С оглед горното ВОС е приел, че от дължимото на ищеца като изпълнител възнаграждение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД следва да бъде приспадната стойността на доставените от ответника материали, възлизаща на сумата от 27 037, 81лв., поради което предявените установителни искове се явяват неоснователни, а насрещният иск - основателен в предявения размер и с оглед горното е потвърдил решението на ВРС.

Настоящият съдебен състав намира, че касационнатата жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане в частта по иска, предявен за сумата от 3391,24 лева - главница, представляваща неизплатено възнаграждение по описаните две фактури за изпълнени СМР, както и за лихва върху тази главница в размер на 227,02лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.01.2019г. до 11.09.2019г. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на исковете за собственост и свързани с тях. Предвид цената на исковете, касационната жалба в тази част е недопустима.

В останалата й част касационната жалба е редовна от външна страна, подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт в съответната част, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не са налице изискванията за допускане до касационно обжалване предвид цената на исковете и в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като съдът няма задължение да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал .1, т. 1 от ГПК, на което се позовава касатора, е налице когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или решение по чл. 290 от ГПК, което е постановено по същия правен въпрос.

И четирите поставени от касатора въпроса са свързани с тълкуването на договора между страните и волята им. Относно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД е налице константна практика, че критериите за тълкуване на договорите са законово установени в разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, която изисква отделните договорни уговорки да не се тълкуват изолирано, а във връзка едни с други; всяка една уговорка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор; всички клаузи да се тълкуват с оглед целта на конкретния договор, обичаите в практиката и добросъвестността, и че при всяко тълкуване съдът е задължен да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата воля и не може да подменя нейното съдържание, което е съблюдавано последователно в практиката на ВС и ВКС, включително по реда на чл.290 ГПК, намерила израз в решение № 89/17.07.2009 г. по т. д. № 523/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, І т. о., решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 151/05.10.2010 г. по т. д. № 1035/2009 г. на ВКС, ТК, и мн.др., включително цитираните от касатора. Въззивният съд не се е отклонил от практиката при тълкуване на клаузите на сключения договор и в акта си той е приел, че уговорката е цената да включва и материалите относно обекта на [улица]. Варненският окръжен съд е постановил, че при изпълнение на договора, в отклонение на договореното по същия материалите да са осигурени от изпълнителя, в действителност те са били доставени от ответника – възложител по протокола от октомври 2014г. и поради това е приел, че не следва да се включват в калкулираната цена за процесния обект. Предвид горното разрешението на въззивния съд относно тълкуването на процесния договор не е обусловило неговите решаващи мотиви и така поставените въпроси не се явяват обуславящи за изхода на делото. Несъгласието на касатора с формираните от съда фактически изводи по начина на изпълнение на договора и установеното по делото не е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Оплакванията на жалбоподателя за неправилност на въззивното решение са доводи за основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, но тази преценка може да бъде направена само след допускане на решението до касационен контрол при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, а такива не са налице.

ВКС намира при служебната проверка и че не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно или недопустимо. Въззивното решение не може да се възприеме и като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като от съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика.

С оглед гореизложените съображения, ВКС намира, че в частта по исковете за главница в размер на 3391,24лева и лихва в размер на 227,02 лв. жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а в останата част не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение. Предвид изхода на спора на касатора не се следват разноски, а ответникът, макар да е заявил искане в отговора на жалбата за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, не е представил доказателства да е направил такива пред настоящата инстанция, поради което не му се следват.

Воден от горното Върховният касационен съд, Второ т.о.