Определение № 5 от 05.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2454/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Черноморски младежки център за развитие“, [населено място] против определение № 2111 от 30.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2226/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 16.01.2020 г. по гр. д. № 11391/2016 г. на Софийски градски съд, I-16 състав за връщане на подадената от сдружението въззивна жалба срещу постановеното по същото дело решение. Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно поради нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в това, че не са му дадени ясни и точни указания за внасяне на дължимата държавна такса за депозираната от него въззивна жалба, както и че не му е съобщено изрично разпореждането за продължаване на срока за изпълнение на указанията. В подадената по делото молба вх. № 14185 от 10.11.2020 г. се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване с твърдението, че въззивното определение е „очевидно неправилно“ по съображенията, изложени в частната касационна жалба. Ответникът по частната касационна жалба – „Център за развитие на човешките ресурси“, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на частната касационна жалба без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 04.12.2020 г. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да потвърди разпореждане от 16.01.2020 г. по гр. д. № 11391/2016 г. на Софийски градски съд, I-16 състав, с което е постановено връщане на подадената от Сдружение с нестопанска цел „Черноморски младежки център за развитие“ въззивна жалба срещу постановеното по същото дело решение, въззивният съд е приел, че сдружението не е изпълнило надлежно дадените му с разпореждане от 10.10.2019 г. указания за внасяне на дължимата по жалбата държавна такса в размер на сумата 716.42 лв., въпреки двукратно продължавания за това срок. Решаващият състав е преценил за неоснователно оплакването на частния жалбоподател, че указанията на първата инстанция са били неясни, съобразявайки факта, че в разпореждането от 10.10.2019 г. съдията-докладчик изрично е посочил както размера на дължимата такса и необходимостта в същия срок да бъде представен документ за заплащането й, така и последиците от неизпълнение на това указание. Не е споделено и становището на частния жалбоподател, че не е бил надлежно уведомен за продължаването на срока за внасяне на държавната такса. По аргумент от разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК и с оглед формираната последователна практика на ВКС, конкретно посочена в акта, въззивният съд е приел, че такова уведомяване не се дължи и че страната сама следи за началото и края на срока. С оглед мотивите на обжалваното определение, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Макар да няма легална дефиниция на понятието „очевидна неправилност“, същото е изяснено във формираната от Върховен касационен съд практика, която е в смисъл, че очевидно неправилно е съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е аргументирано с оплаквания за неправилност на въззивното определение, които обаче не покриват изведените в практиката критерии за „очевидност“. Правилността или неправилността на направените от решаващия съдебен състав изводи не може да бъде установена само от мотивите на обжалвания акт, а изисква извършването на анализ на данните по делото и преценка на процесуалните действия на съда и страните, което е възможно само ако касационното обжалване бъде допуснато. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, частният касатор следва да заплати на ответника разноски за настоящото производство. От представените с молба вх. № 15 999 от 18.12.2020 г. доказателства – списък по чл. 80 ГПК, договор за възлагане на юридическа услуга от 01.12.2020 г., фактура № 63 от 04.12.2020 г. и платежно нареждане от 17.12.2020 г. – се установява, че ответникът е заплатил за процесуално представителство по частната касационна жалба адвокатско възнаграждение в размер на сумата 622.34 лв., с включен ДДС. Настоящият състав намира обаче за основателно заявеното в частната касационна жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, произтичаща от обстоятелството, че единственият подлежащ на разглеждане в производството по частната касационна жалба въпрос е дали дадените на частния касатор указания за внасяне на държавна такса по въззивната му жалба са ясни и точни, както и налице ли е „очевидна неправилност“ на атакуваното определение, отговорността на частния касатор за разноски следва да бъде ангажирана само за сумата 200 лв., съгласно чл. 11 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение