Определение № 1281 от 16.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 536/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Х. Ю., Н. Д. Ю. и О. Н. Х., подадена чрез адв. З. Д. от АК – В., срещу определение № 1071/13.11.2025 г. по възз. ч.гр.д. № 921/2025 г. на Окръжен съд – Хасково: в частта му, с която е оставена без уважение частната им жалба срещу определение № 1687/13.07.2025 г., постановено по гр.д. № 2638/2023 г. на Районен съд – Хасково, в частта му, с която е оставена без уважение подадената от тях молбата по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 995/27.04.2025 г., постановено по същото първоинстанционно дело, в частта за разноските, както и в частта му с която, е изменено определение № 995/27.04.2025 г. по гр.д. № 2638/2023 г. на Районен съд Хасково в частта за разноските, като жалбоподателите са осъдени да заплатят на Й. Г. К., сумата от 10 217,16 лв., от които: 905 лв. – съдебно деловодни разноски в исковото производство, 132 лв. съдебно деловодни разноски за обезпечение на исковете по ЧГД № 756/2023 г. и ЧГД № 755/2023 г. и двете по описа на Окръжен съд –Хасково, и 9180,16 лв. - адвокатското възнаграждение за исковото производство и обезпечителните производства. Жалбоподателите излагат оплаквания за неправилност на въззивното определение в обжалваната му част, поради което молят то да бъде отменено. Ответника по жалбата Й. Г. К., чрез адв. К. В. от АК – В., в писмен отговор оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, но същата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, по следните съображения: Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не биха подлежали на касационно обжалване. В конкретния случай образуваното пред Районен съд - Хасково гражданско дело е с предмет предявени от ищеца два иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД срещу различни ответници, с цена на всеки от тях, определена по чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК, под 5 000 лв., съгласно представените данъчни оценки /на л.55-66 от том I на първоинстанционното дело/ за имотите, предмет на два договора, чиято относителна недействителност се иска да бъде обявена от съда по отношение на ищеца. Предмет на първия иск е договор за дарение, обективиран в нотариален акт № .../27.09.2022 г., том III, рег. № 5593, дело № 339/2022 г. на нотариус с рег. № 698 на НК, с който О. Н. Х. е дарил на ответницата Н. Д. Ю. притежаваните от него 11/12 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № ...., поземлен имот с идентификатор № ...., поземлен имот с идентификатор № ...., поземлен имот с идентификатор № ....., поземлен имот с идентификатор № .... и поземлен имот с идентификатор № ...., както и 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № ....., поземлен имот с идентификатор № ......, като цената на иска е в размер на данъчната оценка на дарените идеални части от имотите и възлиза на 4 336,13 лв. Предмет на втория иск е договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ..../14.09.2022 г., том III, рег. № 5305, дело № 309/2022 г. на нотариус с рег. № 698 на НК, по силата на който О. Н. Х. е продал на ответника Н. Х. Ю. притежаваните от него 11/15 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ....., поземлен имот с идентификатор № ....., поземлен имот с идентификатор № ..... и поземлен идентификатор с № ....., като цената на иска е в размер на данъчната оценка на продадените идеални части от имотите или 3134,34 лв. Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение е изключено от касационен контрол поради ограничението на чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. След като въззивното решение по исковете с правно основание чл. 135 ЗЗД не би могло да се обжалва пред ВКС, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК същото важи и за определението, постановено по делото по реда на чл. 248 ГПК. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, според която определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Следователно, доколкото ВКС е сезиран с частна касационна жалба срещу определение по дело, въззивното решение по което би било необжалваемо, тя следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а образуваното по нея частно гражданско производство следва да се прекрати. Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него съдебен акт не са обвързващи за настоящия съдебен състав, който служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение