Определение № 102 от 17.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 855/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], и по частна касационна жалба на [фирма]. С касационната жалба е обжалвано решение № 109 от 26.04.2012 г., постановено по в. т. д. № 110/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1377 от 28.11.2011 г. по т. д. № 746/2011 г. на Варненски окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на [фирма] за прогласяване нищожността на договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 52, т.ІV, рег. № 6147/2009 г. на нотариус Д. С. с рег. № 192, и са присъдени разноски на ответника в размер на сумата 5 406 лв. Предмет на обжалване с частната касационна жалба е определение № 357 от 06.07.2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение на решението по в. т. д. № 110/2012 г. в частта за разноските. В жалбите се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваните съдебни актове поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за тяхната отмяна с произтичащите от това последици. К. [фирма] е обосновал приложното поле на касационното обжалване с всички предвидени в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК основания, като значим за изхода на делото е посочил следния въпрос: „Налице ли е нищожност на разпоредителна сделка с недвижим имот, извършена от търговско дружество, при липса на валидно взето за това решение на общото събрание на съдружниците в това дружество, съгласно изискването на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ.”. За доказване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК е представена съдебна практика. Частният жалбоподател [фирма] е аргументирал искането си за допускане на касационно обжалване с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, заявени по отношение на въпроса дали представянето на доказателства за реално плащане на адвокатско възнаграждение е условие възнаграждението да бъде присъдено на страната под формата на разноски или за присъждане на възнаграждението е достатъчно само наличието на съгласие между страната и пълномощника й за размера на дължимото възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Поради противоречие в практиката на ВКС, по разпореждане от 30.01.2013 г. на Председателя на ВКС, е образувано тълкувателно дело № 3/2013 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегия, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Необходимо ли е решение на Общото събрание на дружество с ограничена отговорност за разпореждане с недвижим имот – собственост на дружеството или вещно право върху него, в съответствие с компетентността на Общото събрание, предвидена в чл.137, ал.1, т.7 от Търговския закон, за действителността на разпоредителната сделка, сключена от представляващия дружеството орган /управител/управители/.”. Същият въпрос е посочен от касатора [фирма] като значим за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Наличието на висящо тълкувателно дело по единствения въпрос, с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване, съставлява основание по чл.292 ГПК за спиране на касационното производство до произнасяне на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение по т. д. № 3/2013 г. Основанието на чл.292 ГПК за спиране на делото е налице и по отношение на подадената от [фирма] частна жалба, означена като „частна касационна жалба”. Въпросът „Присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането му, и как следва да бъде доказано неговото изплащане – чрез представяне на нарочен документ /разписка, платежно нареждане и пр./ или е достатъчно в договора за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено”, е предмет на висящото пред ОСГТК на ВКС тълкувателно дело № 6/2012 г. /т.1/, образувано с разпореждане от 31.07.2012 г. на Председателя на ВКС. В предмета на произнасяне на същото тълкувателно дело е включен и въпросът по кой процесуален ред се обжалва определение на въззивен съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските – по реда на чл.274, ал.2 ГПК или по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК /т.24/. Отговорите на тези въпроси са определящи както за реда, по който следва да бъде разгледана частната жалба, така и за произнасянето по нейната основателност. Ето защо производството по частната жалба следва да бъде спряно до приключване с тълкувателно решение на производството по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното и на основание чл.292 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,