Определение № 575 от 06.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1180/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба с вх. № 20034/20.11.2024 г. от В. К. Г., чрез адв. Д., за изменение на определение № 5197 от 14.11.2024 г. по гр. д. № 1180/2024 г. на ВКС, III ГО, в частта за разноските, като присъдените в полза на В. И. Г., Т. Г. Г., П. И. Г. и Р. Д. М. разноски за касационната инстанция, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение, в размер на 6 000 лв., бъдат намалени до или под предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, поради прекомерност. С писмен отговор, вх. № 21273/06.12.2024 г., ответниците по молбата В. И. Г., Т. Г. Г., П. И. Г. и Р. Д. М., чрез адв. Б., оспорват искането. Поддържат неоснователност на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като платеното от всеки от тях адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба не било прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и квалификацията на адвоката. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното. Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (определението по чл. 288 ГПК е обявено на 14.11.2024 г., а молбата по чл. 248 ГПК е подадена на 20.11.2024 г.). Разгледана по същество, молбата е основателна. Възражението на касатора В. К. Г. по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено своевременно с молба от 17.10.2024 г. преди провеждане на закритото заседание по чл. 288 ГПК на 07.11.2024 г., но по него съдът е пропуснал да се произнесе. Разгледано по същество, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към момента на сключването на договора за правна помощ и съдействие – 18.03.2024 г., за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство минималното възнаграждение е 1 200 лева. При преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение, в какъвто смисъл е решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 година. Уговореното и платено от ответниците по исковете В. И. Г., Т. Г. Г., П. И. Г. и Р. Д. М. адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, подадена от ищцата В. К. Г. срещу въззивно решение, изключено по закон от касационен контрол, е в размер на 6 000 лв., като при липса на уговорки в обратен смисъл, следва да се приеме, че то е по 1 500 лв. за всеки от ответниците. Предвид осъществения обем на защита в касационното производство, липсват основания в тежест на касатора да се възлага сума за адвокатско възнаграждение за всеки от всеки от ответниците над 750 лева (наполовина от платеното от всеки от тях) или общо сумата от 3 000 лева, до който размер дължимото от жалбоподателя възнаграждение следва да се редуцира. При обосноваване на този извод съдът съобрази ниската фактическа и правна сложност на делото, приключило с влязло в сила определение за прекратяване на производството като недопустимо, по което ответниците са се позовали на идентични възражения срещу допускането на решението до касационно обжалване и по съществото на касационната жалба. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,