Определение № 307 от 05.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3996/2019 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. И. Г., чрез адвокат В. С. Н., срещу въззивно решение № 1934/15.03.2019 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. №14623/2018 г. Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна “АГОРА-ИН“ ЕООД, чрез адвокат М. К. П., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Счита също така, че касационната жалба е и неоснователна. Не претендира присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Софийски градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, приел за установено, че “АГОРА-ИН“ ЕООД дължи на С. И. Г. сумата от 2979 лева, представляваща обезщетение за неточно изпълнение по договор за строителство, сключен във връзка с договор за учредяване на право на строеж от 17.08.2005 г. между “АГОРА-ИН“ ЕООД и Н. Т. Г. – наследодател на С. И. Г. ведно със законна лихва, считано от 19.03.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. Отхвърлил претенцията до пълния поддържан във въззивното производство размер от 5020 лева. Осъдил е С. И. Г. да заплати на “АГОРА-ИН“ ЕООД 1602,28 лв. разноски, сторени в първата инстанция и 581 лева разноски, сторени във въззивното производство. Предметът на въззивното произнасяне е уточнен с решение № 7847/19.11.2019 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, което не е обжалвано. За да постанови този резултат по материалноправния спор, въззивният съд е установил, че между “АГОРА-ИН“ ЕООД и Н. Т. Г. – наследодател на С. И. Г., е сключен договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот от 17.08.2005 г., по силата на който Н. Т. Г. и още девет съсобственици са учредили в полза на “АГОРА-ИН“ ЕООД право на строеж върху свой собствен недвижим имот срещу насрещно задължение на “АГОРА-ИН“ ЕООД да построи сграда, собствеността върху която се придобива от дружеството след построяването й, с изключение на обектите, по отношение на които учредителите са си запазили правото на строеж. Установено е, че касаторът С. И. Г. е собственик на апартамент №... и №..., мазета №.,..,.., както и на гараж №.. и .. в построената сграда. Съдът установил, че са извършвани промени по време на строителството, че е налице отклонение от одобрения проект на сградата и екзекутивите в различни елементи на обектите, в които е извършвано преустройство; че при направения оглед на място от вещите лица са установени неизвършени и некачествено извършени довършителни работи и подобрения; формирал е извод, че искът е доказан по основание, но не и по размер. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с оглед на точното приложение на закона, както и за развитие на правото по следните правни въпроси: представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила неизпълнението от съда на императивното му задължение по чл. 2 ГПК да разгледа и разреши всички заявени в исковата молба претенции или има право на селективен подбор на това; представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила неизпълнението на от съда на задължението по чл. 7, ал. 1 ГПК, да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна; представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила неизпълнението на съда на задължението му по чл. 10 ГПК, да съдейства на страните за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото. По първия въпрос няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК. Не е налице липса на произнасяне от въззивния съд по предявена от ищеца претенция. Ищецът е поискал от съда да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата в общ размер на 12 000 лева, като основава претенцията си на неизвършени и некачествено извършени СМР. Въззивният съд не е сторил нещо различно. Намерил е, че искът е основателен, но недоказан по размер. Не е налице неизпълнение на задълженията на въззивния съд по чл. 2 ГПК. По втория и третия въпрос също не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК. По делото са допуснати единична и тройна съдебно техническа експертиза, дадена е възможност за изслушване на вещите лица, като в открито съдебно заседание от 26.06.2013 г. /л.158 от гр.д. №50752/2010, СРС/ първостепенният съдът е констатирал, че страните нямат други доказателствени искания. Такива не са заявени от касатора и пред въззивната инстанция (протокол от о.с.з от 12.03.2019 г. по в.гр.д. №14623/2018, СГС, л. 20). Несъгласието с фактическите констатации на съда само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване по твърдение, че решаващият състав не съдействал на страните за изясняване на фактите и обстоятелствата по делото. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Ответникът по касационната жалба не е направил искане за присъждане на съдебноделоводни разноски, с оглед на което такива не му се присъждат. Мотивиран от горното, съдът