Определение № 1060 от 20.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 256/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Мария Иванова Г., И. Д. Г., Г. Д. Г. и П. Д. Г., всички от [населено място], подадена от пълномощника им адв. Ж. А., срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 99 от 11.11.2011г. по в.гр.д. № 210/2011г., с което е обезсилено решението на Ямболския окръжен съд, 47 с-в, от 26.05.2011г. по гр.д. № 187/2010г. и е прекратено производството по делото. Ответникът по касация Б. Д. Б. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното: За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото въззивният съд е приел, че разглеждането и произнасянето по иск за присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане, причинено от извършено престъпление убийство, за което наказателното преследване е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, е предпоставено от установяване на престъпното обстоятелство с иск по чл. 124, ал. 5 ГПК. Недопустимо е без да се установи престъпното обстоятелство съдът да се произнася по гражданскоправните последици от деянието. Изложил е и съображения по прилагането на чл. 60, ал. 1 ЗН. К. молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос „когато наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, следва ли преди предявяване на иска по чл. 45 ЗЗД да се предяви иск по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпното обстоятелство, от което са настъпили вреди, т.е. преюдициален ли е искът по чл. 124, ал. 5 ГПК по отношение на иска по чл. 45 ЗЗД”. ВКС намира, че поставеният въпрос е от значение за решаването на делото и същевременно е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд. К. са освободени от заплащане на държавна такса. Водим от горното ВКС