Определение № 214 от 03.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3030/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Г. Я. Г. от [населено място], като правоприемник – законен наследник на починалата в хода на делото П. Д. Я. - б.ж. на гр. Пазарджик, против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1938 от 20.07.2018 г., по в.гр.д.№ 983/2018 г., в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 7813 от 22.11.2017 г., по гр.д.№ 10723/2016 г. е отхвърлен предявения срещу ЗД ”Б. И.” АД пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над сумата 22 400 лв. до 36 000 лв. – обезщетение за причинени приживе на пострадалата неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 08.04.2016 г. до окончателното и изплащане и деловодни разноски в общ размер от 1622.38 лв. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280,ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуално и материално право: 1 .” Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност целия събран по делото доказателствен материал?”; 2.” Следва ли съдът при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.ІІ на ППВС № 4/68 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост? ”; 3.” Следва ли съдът при определяне на справедлив размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид наред с указаните в ППВС № 4/68 г. и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразно с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?” Като израз на визираното противоречие по първия от поставените въпроси са посочени постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: № 24 от 28. 01. 2010 г., по гр.д.0 4744/2008 г. на І г.о.; № 166 от 03. 08.2011 г., по гр.д.№ 1065/2010 г. на ІІІ г.о.; № 221 от 15.04.2002 г., по гр.д.№ 677/2001 г. на І г.о.По отношение на въпрос № 2 е налице позоваване на решение № 99 от 08.10.2013 г., по т.д.№ 44/2012 г. на ІІ т.о. и № 158 от 28.12.2011 г., по т.д.№ 157/2011 г. на І т.о.; За илюстрация на визираното селективно основание по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК по въпрос № 3 са цитирани решения на ВКС: № 66 от 30.07.2012 г., по т.д.№ 619/2011 г. на ІІ т.о.; № 83 от 06. 07.2009 г., по т.д.№ 795/2008 г. на ІІ т.о. и № 99 от 08.10.2013 г., по т.д. № 44/2012 г. на ІІ т.о. Ответникът по касационната жалба ЗД”Б. И.” АД в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява срещу искането за допускане на касационно обжалване, излагайки подробни писмени съображения за отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. При уславията на евентуалност изразява несъгласие с въведените касационни основания жалбата, заявявайки и възражение по чл.278, ал.5 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на Върховния касационен съд, като прецени наведените от страните доводи, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса в рамките на предвидения от закона преклузивен срок, срещу подлежащ на факултативно касационно обжалване въззивен съдебен акт и е процесуално допустима. Основателно е и искането за допускане на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение въззивният съд, предвид обжалваната част на постановеното от СГС първоинстанционно решение, е счел за безспорно наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника, като застраховател на гражданската отговорност на виновния за процесното пътно - транспортно произшествие от 08.04.2016 г. водач на моторно-превозно средство „Л.”, с ДК№ РА 6359 ВР И. Т. В. за обезщетяване на понесените приживе от наследодателката на касатора неимуществени вреди от травматичното й увреждане - закрито счупване на бедрената кост. Позовавйки се на конкретните индивидуални и субективни преживявания на починалата в хода на делото П. Д. Я. – б.ж. на [населено място] е намалил определения размер обезщетение за обезвреда от 36 000 лв. на 22 400 лева. Съображенията са, че с оглед продължителността на търпените от нея морални болки и страдания, стандарта на живот в страната към момента на непозволеното увреждане и този в населеното място, където е живяла потърпевшата приетата с първоинстанционния съдебен акт сума от 45 000 лева, редуцирана на основание чл.51, ал.2 ЗЗД на 36 000 лв., е в несъответствие с принципа на справедливост, установен с чл.52 ЗЗД. Преценката на решаващите мотиви в обжалваното решение позволява да се приеме, че поставените от касатора въпроси на материалното право, които обобщени и уточнен от състава на касационната инстанция в съответствие със задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС се свеждат до критериите за определяне на справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, имат обуславящо значение за крайния изход на делото, поради което обосновават общата главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Основателно е и позоваването на критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК - допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касация. Възприетото от въззивния съд разрешение, свързано с приложението на чл.52 ЗЗД е в несъответствие на задължителната съдебна практика, изразена както в служебно известното на настоящия съдебен състав ППВС № 4/68 год. и решения по чл. 290 ГПК на ВКС: № 93/23. 06.2011г. на ВКС по т.д. № 43/2010г. на II т.о.; № 104 / 25.07.2014 г., по т. д. № 2998/2013 г. на І т.о.; № 73/27.05.2014 г., по т. д. № 3343/2013 г. на ІІ т.о.; № 114/03.11.2014 г., по т. д. № 1053/2012 г. на ІІ т.о.; № 88/ 17. 06. 2014 г., по т д. № 2974/2013 г. на ІІ т.о.; № 101/3.07.2014 г., по т. д.№ 4391 /2013 г. на ІІ т.о., № 158/17.10.2014 г., по т.д. № 3594/2013 г., г.о. на І т.о. и мн.др., така и в посочените в касационната жалба съдебни актове. Според същата понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а всякога е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. Следователно справедливо обезщетяване по см. на чл. 52 ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи максимално точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице и то към момента на непозволеното увреждане. В случая въззивният съд се е позовал твърде формално на вида и характера на установените в хода на делото травматични увреждания на пострадалата, на продължителността на лечебния и възстановителен процеси и на стандарта на живот в страната, респ. в населеното място, където тя е живяла до смъртта си, но без да отчете и анализира в достатъчна степен всички обективно съществуващи факти и обстоятелства, относими както към понесените приживе от същата морални болки, страдания и битови неудобства - възраст, невъзможност за пълно възстановяване на увредения долен крайник, необходимост от помощно средство за придвижване, така и касаещи социално- икономическите условия на живот в страната, индиция за които са действалите към релевантния за спора момент нормативно определени лимити на застрахователно покритие при застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и ноторната минимална работна заплата за същия период. Поради това и при определяне размера на обезщетението за обезвреда Софийски апелативен съд е вложил различно от възприетото в цитираната задължителна практика на ВКС съдържание в понятието „справедливост” по см. на чл. 52 ЗЗД. С оглед изложеното касационното обжалване следва да бъде допуснато, като ищцовата страна, настоящ касатор, е освободена от внасяне на държавна такса на осн. чл.83, ал.1, т.4 ГПК. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС