Определение № 194 от 21.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2414/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал.2, изр.2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба на „Бисофт“ ЕООД срещу определение № 2719 от 23.09.2025 г. по т.д. № 421/2025 г. на ВКС, Второ отделение, в частта, с която е оставено без уважение искането по молба от 23.06.2025 г. за допълване на определение № 1908/18.06.2025 г. по т.д. № 421/2025 г. на ВКС. Изложени са от частния жалбоподател съображения за неправилността на извода в обжалваното определение, че в определение № 1908/18.06.2025 г. по т.д. № 421/2025 г. на ВКС ясно е била изразена волята на съда, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност. Поддържа се, че нормата на чл.250 ГПК е приложима и по отношение на определенията на съда, както и че в диспозитива на определение № 1908/18.06.2025 г. по т.д. № 421/2025 г. на ВКС липсва произнасяне по заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2, предл.3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение по разгледания иск с правно основание чл.95 ал.1, т.1 ЗАПСП. В частната жалба се съдържа и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК на обжалваното определение на ВКС. Иска се от частния жалбоподател да се отмени определение № 2719 от 23.09.2025 г. по т.д. № 421/2025 г. на ВКС в обжалваната част. По допустимостта. Според настоящия състав на касационния съд частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. С определение № 2719 от 23.09.2025 г. по т.д. № 421/2025 г. на ВКС /в обжалваната част/ е оставена без уважение молба вх. № 11655/23.06.2025 г. на „Бисофт“ ЕООД с искане за допълване на определение № 1908/18.06.2025 г. по т.д. № 421/2025 г. на ВКС, постановено в производството по чл.288 ГПК. Съдебен контрол на определение на ВКС е допустим единствено в случаите на чл. 274, ал. 2 изр.2-ро ГПК - 1. когато с определението се прегражда по нататъшното развитие на делото или 2. в изрично посочени в закона случаи. В настоящата хипотеза не е налице преграждане на развитието на делото, защото касационният състав е постановил определение по същество на процесуалния спор по чл.250 ГПК – искането за допълване е оставено без уважение. Определението на ВКС по чл. 288 ГПК не попада в кръга на обжалваемите определения – то е окончателно, от което следва изводът, че е необжалваемо и определението на ВКС, с което е оставено без уважение искането по чл.250 ГПК за допълване на постановеното по реда на чл. 288 ГПК окончателно определение – чл.250 ал.3 ГПК. В процесуалния закон не е предвидена възможност да се обжалват тази категория съдебни актове, за които не е предвиден последващ инстанционен контрол. По въпроса за необжалваемостта на определението на ВКС, постановено по искането за допълване на определение по чл.288 ГПК, е формирана утвърдена съдебна практика, която напълно се споделя от настоящия състав на ВКС – определение № 765 от 05.12.2014 г. по ч.т.д. № 3348/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 173 от 22.05.2014 г. по ч.гр.д. № 2587/2014 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, определение № 358 от 29.01.2024 г. по ч.гр.д. № 174/2024 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, определение № 6 от 06.01.2016 г. по ч.т.д. № 3535/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, определение № 228 от 27.11.2017 г. по ч.гр.д. № 4378/2017 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, определение № 530 от 04.12.2019 г. по ч.гр.д. № 4279/2019 г., Г. К., ІІІ Г. О., определение №.680/11.12.18 по ч.т.д. №.899/17, ІІ ТО, определение № 127/10.06.16 по ч.г.д. №.2277/16, II ГО и др. Поради изложеното частната жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение