Определение № 50070 от 09.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2659/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. П. против решение № 102/29.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 107/2022 г. от състав на Окръжен съд – Русе. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел че вземането на ищеца се основава на сключен с ответника ненаименован договор, по силата на който ищецът е погасил негово задължение към трето неучастващо в процеса лице, а ответникът е поел задължението да върне тази суми в срок до 28.02.2020 г. От удостовереното в разписката съдът е приел, че жалбоподателят е изпълнил договорните си задължения като е погасил вместо ответника задълженията на последния към кредитна институция в общ размер на 34 000 лв. С оглед на това жалбоподателят има качеството на кредитор по смисъла на чл.79 от ЗЗД. В процеса в доказателствена тежест на ответника е да установи факта на точно изпълнение на задължението за връщане на сумата в уговорения срок. По делото е прието, че не са наведени нито твърдения, нито са представени доказателства, които да установяват изпълнението на задължението от страна на ответника, поради което следва да се приеме, че е налице пълно неизпълнение от негова страна. В изложението на касационните основания се твърди, че решението е очевидно неправилно, тъй като от съдържанието на разписката, представена по делото не се установява изпълнение на задължението на ищеца, като извода на съда в тази насока е очевидно неправилен. Изложени са доводи, водещи до извод за очевидна неправилност на постановеното въззивно решение, поради което и на основание чл.280, ал.2 ГПК касационното обжалване следва да се допусне, за проверка на твърдението за очевидна неправилност. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 477,56 лева. Водим от горното, състав на ВКС