Определение № 582 от 25.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2124/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Даркомет” ООД, чрез пълномощника му адв. В. Й. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 323/20.05.2024 г., постановено по в. т. д. № 162/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, 11 търговски състав, с което е потвърдено решение № 1513/06.12.2023 г., постановено по т. д. № 574/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-24 състав, с което е отхвърлен предявеният от „Даркомет” ООД срещу „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо, че „Даркомет” ООД не е носител на парично задължение към „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД в размер на сумата от 44418,85 лв., представляваща продажна цена за доставена електрическа енергия по фактура № 3453484/24.01.2023 г. (след извършено преизчисление на количеството доставена електроенергия за периода от 13.10.2022 г. до 12.01.2023 г., извършено по Правилата за измерване на количеството електрическа енергия). Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като в противоречие със събраните по делото доказателства апелативният съд необосновано е приел, че в конкретния случай законосъобразно е осъществена процедурата, регламентираща реда и начините на извършване на проверка и преизчисляване на количеството енергия (чл. 49 и сл. от ПИКЕЕ). Счита, че в процеса на доказване не е установено, че при съставяне на процесния констативен протокол е отсъствал ползвателят или негов представител, поради което незаконосъобразно този свидетелстващ документ е бил подписан само от представител на оператора на съответната мрежа и от независим свидетел, който не е служител на оператора. От друга страна, твърди, че подписалият този констативен протокол свидетел не е независим, каквито са изискванията в подзаконовия нормативен акт, тъй като по делото е изяснено, че от 10 години той е участвал при съставяне на констативни протоколи – това обстоятелство доказвало неговата пристрастност. Поддържа, че в процеса на доказване не било установено виновното противоправно поведение на ползвателя, което представлявало материална предпоставка за възникване на отговорността му да заплати коригираната цена на доставената електрическа енергия през релевантния период – служители на „Даркомет” ООД нямали достъп до таблото, където се намира средството за измерване на електроенергия, като те не са имали възможност да въздействат върху измервателните уреди на ответника, тъй като само той притежавал достъп до тях. Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроса: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, както и всички твърдения и възражения на страните?” (по този правен въпрос се твърди противоречие с решение № 14/03.05.2019 г. по к. т. д. № 937/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о.; решение № 229/14.12.2016 г. по к. гр. д. № 2221/2016 г. на ВКС, ГК, III г. о. и решение № 65/30.07.2014 г. по к. гр. д. № 1656/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о.); 2. „При положение че представител на ползвателя е осигурил достъп на проверяващите до трафопоста, където се намира електрическото табло, за да извършат последните проверка, следвало ли е да бъде предоставен констативният протокол за резултатите от проверката на това лице за подпис?”; 3. „Следва ли извършващият проверка да обследва представителната власт на служителите на проверявания, за да му представи съставения по реда на чл. 49 и сл. от ПИКЕЕ констативен протокол за извършената проверка?” и 4. „В случаите на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ следва ли констативният протокол да е подписан от независим свидетел, а именно от лице, което е безпристрастно и незаинтересовано от резултатите на проверката?” (касаторът счита, че правният отговор на последните три въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото) Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, II отделение, след като разгледа касационната жалби и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК, като по този начин ги е възприел като свои, е счел за неоснователен правния довод на въззивника-ищец, че при съставянето на процесния констативен протокол, въз основа на който е извършена корекцията за доставена електрическа енергия през релевантния период, не е спазена процедурата във връзка с реда и начините за извършване на проверка и преизчисляване на количеството енергия, уредена в чл. 49 и следващите от „ПИКЕЕ“. Именно в решението на СГС е прието за установено, че отношенията между страните в настоящото исково производство към 12.01.2023 г., когато е била извършена процесната проверка на средството за търговско измерване, се уреждат от ЗЕ и издадените въз основа на него нормативни актове, вкл. и ПИККЕ (обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.). Изяснено е, че в чл. 98а, ал. 2, т.6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и ПИКЕЕ е предвидена правната възможност за извършване на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал. 3 ЗЕ. Тази проверка е извършена от служители на ответника в присъствието на свидетеля И. Й. П. като представител на Федерацията на потребителите, като от показанията на свидетелите Г. и Й. се установява, че направените констатации са за нарушени пломби и промяна в схемата на свързване. От констативния протокол се изяснява, че е нарушена схемата на свързване, като тези правнорелевантни факти се установявали както от показанията на свидетелите, така и от фактическите изводи, до които е достигнала приетата СТЕ. Прието е, че според чл. 49 от ПИКЕЕ присъствието на ползвателя на обекта не е условие за действителност на съставения констативен протокол, а в негово отсъствие протоколът се подписва от представител на оператора и свидетел, който не е служител на оператора, което в случая е било осъществено. При установяване на несъответствия между измерените количества електрическа енергия и заплатените се прилагат разпоредбите на чл. 50-56 от ПИКЕЕ, които уреждат правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа да преизчисли количествата доставена електрическа енергия по реда на тези правила. Съгласно чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. СТЕ е достигнала да фактическия извод, че процесната корекцията е извършена по правилата на утвърдената методика в ПИКЕЕ, като математическите изчисления са точни. Следователно крайният клиент дължи заплащане на доставената електрическа енергия, преизчислена съобразно изискванията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. В конкретния случай корекцията е начислена за тримесечен период назад от извършване на проверката, тъй като няма данни в предходните три месеца проверка по чл. 42 ал. 5 ПИКЕЕ да е извършвана. В този смисъл била и съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК с решение № 115/17.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3817/2021 г.; решение № 85/27.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2528/2021 г., IV ГО и решение № 77/30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2708/2021 г., III ГО. При така приетите за установени по делото правнорелевантни факти и изложените правни съждения първоинстанционния съд, към чиито мотиви въззивният съд е препратил по реда на чл. 272 ГПК, е достигнал до правния извод, че в полза на ответника е възникнало потестативното право с едностранно волеизявление да извърши корекции в сметките за доставената електрическа енергия от ищеца за процесния период, като процедурата е извършена при спазване на нормативните изисквания. Произнасяйки се по релевираните във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение и анализирайки събраните по делото доказателства, апелативният съд също е достигнал до фактическия извод, че процесната процедурата по корекция на доставената през релевантния период електрическа енергия е извършена при спазване на изискванията на чл. чл. 49, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ПИКЕЕ - при осъществяване на проверката операторът на мрежата е съставил констативен протокол № 2002533/12.01.2023 г., който е подписан от представител на оператора на мрежата, но не и от представител на ползвателя. Съобразил е показанията на разпитаните по делото свидетели – установявало се, че служителите на „Даркомет” ООД (И. Т. и Е. Г. - свидетели по делото), са присъствали на проверката, като са съдействали за осигуряване на достъп на електрическото табло. Те изяснявали обстоятелството, че техниците на оператора са проверявали самото табло и свързаните с електромера кабели, пломби, но без да изложат конкретни факти за това. Свидетелят С. Г. установил, че е показал на служител на ищеца резултата от проверката, който е предоставил на проверяващия телефонен номер на управителя на ищцовото дружество – при проведен с него телефонен разговор това лице било запознато с констатациите. При съвкупната преценка на тези гласни доказателствени средства въззивният съд е обосновал фактическото съждение, че представляващият дружеството-ищец не е присъствал на проверката, както и че представилите се за негови служители не са били упълномощавани да го представляват. В тези случаи според чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ протоколът от проверката следвало да се подпише от свидетел, който не е служител на оператора - в случая този свидетелстващ документ е подписан от И. П., доброволен сътрудник към Федерация на потребителите. Уведомени били и органите на МВР - на проверката присъствал представител на РПУ-Пирдоп. На основание чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ операторът на мрежата е извършил преизчисление на сметката на ползвателя, като му е изпратил констативния протокол. Апелативният съд е изяснил, че оплакванията за липса на отговорност на потребителя били неоснователни, тъй като от значение при проверката е установяването на факта на неправомерно използване на електрическа енергия - по начин, който преодолява измервателните уреди и препятства нейното реално измерване, т.е. релевантно е обективното състояние на електрическата система, съоръженията и измервателните уреди, а не лицето, което в конкретния случай е въздействало върху мрежата, поради което предявеният отрицателен установителен иск се явявал неоснователен, а като правилно първоинстанционното решение следвало да бъде потвърдено. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Първият (процесуалноправният) въпрос е от значение за установяване на действителните правнорелевантни обстоятелства по делото и изграждането на правилни фактически изводи при формиране на вътрешното убеждение на съда (арг. чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК) – чрез съвкупната преценка на всички събрани по делото годни доказателствени средства (съобразно тяхната действителна доказателствена сила) и при съобразяване с наведените правни и фактически доводи във въззивната жалба и нейния писмен отговор. Именно вследствие на тази мисловна логическа дейност въззивният съд трябва да подведе приетите от него за установени по делото факти под диспозицията на приложимата материалноправна норма, за да реши правилно правния спор, предмет на исковото производство. Апелативният съд е извършил самостоятелна преценка на относимите по делото доказателства, като се е произнесъл по всички релевирани във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост, довела до незаконосъобразно прилагане на материалния закон – приел е за установено, че при извършване на релевантната проверка от представител на оператора са присъствали и служителите на „Даркомет” ООД - И. Т. и Е. Г., като те са съдействали за осигуряване на достъп на електрическото табло. Но при съвкупната преценка на свидетелските показания въззивният съд е обосновал фактическото съждение, че представляващият дружеството-ищец не е присъствал на проверката, както и че представилите се за негови служители не са били упълномощавани да го представляват. В тези случаи според чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ протоколът от проверката следва да се подпише от свидетел, който не е служител на оператора - в случая този свидетелстващ документ е подписан от И. П., доброволен сътрудник към Федерация на потребителите. Уведомени били и органите на МВР - на проверката присъствал представител на РПУ-Пирдоп. Счел е, че е възникнало уреденото в чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ правно основание операторът на мрежата да извърши преизчисление на сметката на ползвателя. Следователно, въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционното решение, като по този начин ги е възприел като свои, е разгледал правния спор, пренесен с въззивната жалба, като се е произнесъл по всички наведени в нея правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, както предписват процесуалните правила, уредени в ГПК, и установената задължителна и казуална съдебна практика на ВКС, вкл. посечената от касатора. В този смисъл, не е доказана специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Дали при осъществения анализ на събраните по делото доказателства и на изложените във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение апелативният съд е допуснал твърдяната в касационната жалба правна грешка, обуславяща необосноваността на въззивното решение, касационният съд може да се произнесе само при разглеждане на релевираните касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след установяване на обстоятелството, че въззивното решение подлежи на касационен контрол при общата и специалните предпоставки, уредени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Вторият материалноправен въпрос не отговаря на общата процесуална предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не е от значение за изхода на спора по настоящото дело (съобразно тълкувателните разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК) – въззивният съд не е приел, че представител на ползвателя е осигурил достъп на проверяващите до трафопоста, а че представляващият дружеството-ищец не е присъствал на проверката, както и че представилите се за негови служители не са били упълномощавани да го представляват, поради което е счел, че е приложимо уреденото в чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ нормативно правило, съгласно което при отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен протокол този свидетелстващ документ следва да се подпише само от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. Апелативният съд не е изследвал обстоятелството дали извършващият проверката е следвало да обследва представителната власт на служителите на проверявания правен субект, за да му представи съставения по реда на чл. 49 и сл. от ПИКЕЕ констативен протокол, поради което и третият материалноправен въпрос не е от значение за формиране на правосъдната воля на въззивния съд и не отговоря на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Четвъртият материалноправен въпрос е поставен в чисто теоретичен план, като не е свързан с правните съждения на въззивния съд, поради което също не отговаря на общата процесуална предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – решаващият съд не е изследвал дали свидетелят, който следва при материалните предпоставки на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ да подпише констативния протокол (при отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен протокол протоколът се подписва освен от представител на оператора на съответната мрежа и от свидетел, който не е служител на оператора), е бил „пристрастно и заинтересовано от резултатите на проверката лице”, а при анализ на събраните по делото доказателства е достигнал до правния извод, че е приложена уредената в чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ процедура, като протоколът от проверката е подписан от свидетел, който не е служител на оператора – доброволен сътрудник на Федерацията на потребителите. Били уведомени и органите на МВР (на проверката е присъствал и представител на РПУ-Пирдоп), поради което цената на доставената електрическа енергия от оператора до ползвателя за релевантния период е изчислена по правилата за преизчисление, уредени в правната норма на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. По същество с поставените три материалноправни въпроси (за развитие на правото и от значение за точното прилагане на закона) касаторът навежда довод за неправилност на въззивното решение поради неговата необоснованост, но, както бе изяснено, относно този порок на обжалвания съдебен акт (арг. чл. 281, т. 3, предл. 3 ГПК) касационната инстанция може да се произнесе само след допускане на въззивното решение до касационен контрол при общата и специалните предпоставки, уредени в правната норма на чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП в полза на ответника трябва да се присъди сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС (съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото). Мотивиран от горното, Върховният касационен съд