Определение № 134 от 23.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 97/2012 г.

Производството по ч.т.д.№ 97/12г. по описа на ВКС, ТК, І отд. е образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 4503/06.10.2011г., постановено по в.т.д.№ 280/11г. от Варненския окръжен съд, с което на основание чл.248 ГПК е допълнено решение № 643/27.06.11г. в частта за разноските, като частният жалбоподател е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 600 лв. – разноски по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, търговска колегия, І отд. констатира, че подадената частна жалба е недопустима. Обжалваното определение е постановено по реда на чл.248 ГПК, като същото подлежи на обжалване по реда за обжалване на решението съгласно чл.248, ал.3 ГПК. В случая е изменено решение № 643/27.06.11г., с което въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска на [фирма] за признаване за установено, че [фирма] дължи сумата от 325 лв., представляваща деловодни разноски, присъдени със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 936/10г. от Варненския районен съд и е прекратено производството по делото. Съгласно чл.280, ал.2 ГПК въззивното решение е постановено по търговско дело с цена на иска под 10000 лв., поради което същото не подлежи на касационно обжалване. В този смисъл и определението по чл.248 ГПК не подлежи на обжалване пред ВКС. По тези съображения частната жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд