Определение № 50173 от 20.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3265/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от К. П. З. чрез адв. М. М. за допълване на определение № 206 от 16.05.2022 г. по гр. д. № 3265/2021 г. по описа на ВКС, I г. о., в частта за разноските, като бъдат присъдени направените от доверителката й разноски по делото за касационната инстанция. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от „П.ИМ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез адв. С. И., в което е направено възражение, че молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна поради липса на списък на разноските по чл. 80 ГПК и на доказателства за това, че разноските са реално направени в хода на процеса, както, и дали договореното адвокатско възнаграждение реална е заплатено/ по банков път или в брой/. Прави и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на хонорара. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид: С определение № 206 от 16.05.2022 г. по гр. д. № 3265/2021 г. по описа на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване по подадената от „П.ИМ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез адв. С. И. касационна жалба против решение № 260684 от 20.05.2021 г. по в.гр.д. № 869/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта с която е отхвърлен предявеният от К. П. З. против „П.ИМ” ООД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД за заплащане на разликата над 3 000 лв. до 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която К. З. е осъдена да заплати на „П.ИМ.”ООД сумата над 438.19 лв. до 572.42 лв. разноски, и в тази част е постановено друго, с което „П.ИМ.”ООД е осъдено да заплати на К. З. още 2 000 лв., представляващи разликата над 3000 лв. до 5000 лв., ведно със законната лихва от 12.09.2018 г. до окончателното й изплащане. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част, с която ответникът „П.ИМ.” ООД е осъден да заплати на К. П. З. сумата 100 лв., обезщетение за имуществени вреди; сумата 2 538.81 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между брутното трудово възнаграждение и изплатеното й обезщетение за временна неработоспособност за м. септември 2018 г.; сумата 3 866.26 лв.-обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между брутното трудово възнаграждение и изплатено обезщетение за временна неработоспособност за м. октомври 2018 г., сумата 1 255 лв. стойността на дължим бонус за третото тримесечие на 2018 г.; сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.09.2018 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. П. З. иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв. до претендираната сума от 10 000 лв. С това определение съдът не се е произнесъл по заявеното с отговора на касационната жалба искане на ответника К. П. З., чрез адв. М. М. за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция. Молбата за допълване на определението е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Видно от данните по делото, молителката К. П. З. е подала отговор на касационната жалба, изготвен от адв. М. М., към който е приложен договор за правна услуга от 16.07.2021 г. От това доказателство се установява, че за оказване на правна защита и съдействие страните са договорили и молителят е заплатил на адвоката възнаграждение в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лв., като изрично е отразено в него, че този договор изпълнява функция на разписка за извършеното плащане. В писмения отговор изрично е направено искане за присъждане на тези разноски. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отбелязването, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено /в случая изплаща/, съдържащо се в договора за правна защита и съдействие, има характер на разписка /л. 49/ и е достатъчно за доказване на действително направените разноски. Договорът е редовен, като в него е отбелязано, че във връзка с изпълнение на предмета на договора, доверителят изплаща възнаграждението в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лв. От друга страна доводите на ответника, свързани с липсата на списък на разноските, са неоснователни. Наличието на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка за разглеждане на искане за изменение на решението в частта за разноските, а в настоящия случай се касае до допълване на постановения съдебен акт /в този смисъл е т. 8 на ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/, тъй като съдът е пропуснал да се произнесе по това искане. Поради това настоящият състав намира за неоснователни възраженията за недоказаност на действително направените разноски. Основателно е направеното в отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Като взе предвид, че производството пред ВКС е било по чл. 288 ГПК, което има за предмет проверка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без спорът да се разглежда по същество и да се проверява правилността на решението, както и че по допускане на касационно обжалване ВКС се произнася в закрито заседание, без да се призовават страните и техните пълномощници, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед характера на производството и фактическата и правна сложност на делото, поради което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК намира, че същото следва да бъде намалено до размера на сумата от 831 лв., при отчитане на минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като на молителя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 831 / осемстотин тридесет и един/ лв. Водим от гореизложеното съдът