Определение № 545 от 01.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3700/2013 г.

Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд с № 2623 от 21.12.2012 год., постановено по гр.дело № 2345/2011 год., с което е потвърдено решение № 3686 от 12.08.2011 год. по гр.дело № 10015/2009 год. на Варненския районен съд, ХVІ-ти състав за

• отхвърляне иска на Н. Ц. Й., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.1, ап.2 против К. К. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] И. В. Карова, ЕГН[ЕИК] от [населено място], [улица] М. Г. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.Д, ап.130;

• за осъждане на ответниците К. К. К. и И. В. Карова да предадат владението на ищеца върху следния недвижим имот – реална част от поземлен имот № 6050 по ПНИ на м.”Т.”, находящ се в землището на[жк], [община], обл.В. с площ на реалната част от 555 кв.м., оцветена в син цвят на приложената скица, целият с площ от 1870 кв.м. при граници на реалната част: останалата част от ПИ 6050, ПИ 6051, ПИ 312 и ПИ 315, при граници на целия имот: ПИ 6051, ПИ 319, ПИ 317, ПИ 315 и път и

• осъждане на ответника М. Г. М. от [населено място], [улица], вх.Д, ет.8, ап.130 да предаде на ищеца владението върху следния недвижим имот: реална част от поземлен имот № 6051 по ПНИ на м.”Т.”, находящ се в землището на[жк], [община], област В., с площ на реалната част 274 кв.м., оцветена в червен цвят на приложената скица, целият с площ от 1448 кв.м. при граници на тази част – от две страни останалата част от ПИ 6051, ПИ 6050 и ПИ 2922, при граници на целия имот ПИ 6050, ПИ 6049, ПИ 2922, ПИ 2921 и път, на основание чл.108 от ЗС.

Недоволен от въззивното решение е касаторът Н. Ц. Й. от [населено място], представляван от адвокат М. К. Д., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпросите:

• при спор за собственост между лица, които не са участвували в административното производство, в което е възстановена собствеността, гражданският съд компетентен ли е да осъществи инцидентен контрол както за валидността на административния акт така и за неговата законосъобразност, т.е. дали са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността;

• при наличие на възражение за нищожност или за материална незаконосъобразност на решение на ОСЗ, въззивният съд длъжен ли е да упражни косвен съдебен контрол, ако тази преценка има значение за съществуването или несъществуването на спорното правоотношение;

• нищожно ли е решение на ОСЗ и поражда ли конститутивния си ефект предвид обстоятелството, че не е подписано от изпълняващия длъжността „секретар” на ПК.

От ответника по касация М. Г. М. от [населено място], представлявана от адвокат С. Т. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.

От ответниците по касация К. К. К. и И. В. Карова, двамата от [населено място], представлявани от адвокат С. С. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище по съществото на спора. Претендира за направените разноски за адвокатски хонорар.

Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените в изложението основания за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищецът/касатор/ се позовава, че е собственик по дарение на имот пл.№ 314 по КП от 1987 год., целият с площ от 611 кв.м. като е установено, че разпореждането е извършено с имот, получен като обезщетение срещу отчужден имот за предвидено по ЗРП мероприятие – Ботаническа градина в курортен комплекс „Д.” съгласно чл.98 и сл.ЗТСУ/отм./, собственост на С. Я., М. Я. и В. И., при което на първата е предоставен в обезщетение имот в територия на селскостопански имоти със статут на вилна зона, извън чертите на населеното място, който не е обхванат от действието на влязъл в сила РП, поради което е запазил земеделския си характер. Съобразено е, че от събраните писмени доказателства, включително заключенията на едноличната и тричленна технически експертизи е доказана идентичност на имот № 314 с реална част от имот ПИ 6050 на СО”Т.” с площ от 555 кв.м. Взето е предвид, че ищецът претендира права върху реални части от два съседни имота № 6050 и № 6051 с обща площ 829 кв.м. Отчетено е, че ответниците К. са придобили имота през 2005 год. от правоимащо лице К. Г. К., който го е получил с разпоредителна сделка през 2004 год. Направен е извод, че доколкото придобиването е в зависимост от правата на реституирания собственик Т. К. Т. – то собствеността е възстановена за имота, който последния е заявил, при доказани права преди кооперирането през 1958 год. като решението на ПК е валидно и подписано от оторизираните лица, за което е приложена разпоредбата на чл.10, ал.3 ЗСПЗЗ, съобразена с ТР № 6/2006 год. на ОСГК на ВКС и при отсъствието на доказателства, че парцел 21 /както е по скица № 155/81 г./ е включен в строителните граници на населено място – липсва промяна в статута на земята. По аналогични съображения искът за ревандикация е отхвърлен и за реална част от имот ПИ 6051, собствен на ответницата М. Г. М., при което в хипотезата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ правата на ищеца/сега касатор/ не са противопоставими на придобитите от праводателя на ответницата по силата на издаденото в тяхна полза конститутивно решение на ПК-В..

Въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 9 от 16.04.2010 год., постановено в производство по чл.290 ГПК по гр.дело № 590/2009 год. по описа на ІІ-ро гражданско отделение, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по следния материалноправен въпрос: какъв е характера на процесните реални части от имот(и), предоставен(и) като обезщетение срещу отчужден(и) имот(и) по ЗТСУ в терен за задоволяване на здравни и курортни нужди в местностите „Мута ачма”(„О. ачма”) и „Кум тарла”-сега местност „Т.”-В..

Приложено е и решение № 20 от 04.01.2013 год. по гр.дело № 2972/2012 год. на Варненския окръжен съд (незаверено, че е влязло в сила), с което е потвърдено първоинстанционно решение за уважаване иск с правна квалификация чл.108 ЗС срещу ответниците по настоящия спор К. и И. К. за друга реална част от процесния имот.

Определя държавна такса 39,41 лева, вносима по сметка на Върховния касационен съд от жалбоподателя Н. Ц. Й., в едноседмичен срок от съобщението.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение