Определение № 1419 от 30.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1007/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ЗАД „Алианц България““ АД срещу определение № 212 от 29.01.2024г. по ч.гр.д. № 3636/2022г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 267883 от 21.10.2022г. по в.гр.д. № 8138/2019г. на Софийски градски съд. С определението на окръжния съд е била оставена без уважение молбата по чл. 248 от ГПК на застрахователното дружество за изменение на постановеното по делото решение № 262309 от 11.07.2022г. в частта на разноските, като се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение във въззивното производство от 544 лева с ДДС. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното определение е неправилно. По делото своевременно е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК с приложени препис от фактура и банкова сметка, които удостоверяват както уговореното между страните адвокатско възнаграждение в размер на 544 лева с ДДС, така и действителното му заплащане. Не е налице законово изискване договорът за правна защита и съдействие да бъде сключен в писмена форма. Тя не е форма за действителност, а за доказване. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От насрещната страна по жалбата Д. И. Д. не е подаден отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Производството по делото е образувано въз основа на предявена пред Софийския районен съд искова молба на Д. И. Д. срещу „ЗАД „Алианц България““ АД за присъждане, на основание чл. 208 от КЗ (отм.), на сумата от 7 000 лева застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане, действал в периода на настъпило през 2012г. застрахователно събитие, със законната лихва за забава от 06.03.2015г., датата на исковата молба, до окончателното плащане. С решение № 33707 от 07.02.2019г. по гр.д. № 11821/2015г. на Софийски районен съд искът е бил отхвърлен. Решението е било потвърдено с решение № 262309 от 11.07.2022г. по в.гр.д. № 8138/2019г. на Софийски градски съд. С въззивното решение на застрахователното дружество не са били присъдени исканите разноски за адвокат във въззивното производство (544 лева с ДДС), тъй като не е бил представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно какъв е размерът на договорения адвокатски хонорар, както и начинът на плащане. Решението не е било обжалвано в указания в него срок – в едномесечен срок от връщането му на страните пред Върховния касационен съд. С молба вх. № 297178 от 21.07.2022г. от „ЗАД „Алианц България““ АД единствено е било поискано изменението му в частта на разноските, като се присъдят разноските за адвокат, установени с представените към списъка по чл. 80 от ГПК данъчна фактура № 654 от 14.06.2019г. (съдържаща включително удостоверена адвокатска услуга за процесуално представителство във въззивно производство по процесната щета) и движение по сметка за извършено плащане на 02.07.2019г. по фактурата. По молбата от Д. И. Д. не е било подадено възражение. С определение от 21.10.2022г. исканото изменение е било отказано. Посочено е било, че определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок. В указания срок от застрахователя е била подадена частна жалба. С обжалваното определение на Апелативен съд - София определението на въззивния съд е било потвърдено. Според съда разноски се дължат при сключен договор за адвокатска услуга между клиент и адвокат, като писмената форма е задължителна за доказване действителността на договора. В договора следва да бъде указан видът и начина на плащане, когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да е по определен начин. Плащането следва да е документално установено. В случая са представени пълномощно, фактура и извлечение от сметка, но не и договор за правна защита и съдействие. Тези обстоятелства, според състава на Апелативен съд – София, навеждат на извод за процесуален пропуск на страната, който не може да бъде саниран по реда на чл. 248 от ГПК и в производството по инстанционен контрол. На застрахователното дружество е било указано, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. При тези установени обстоятелства настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че частната касационна жалба е недопустима. Тя е подадена от надлежна страна, но срещу съдебен акт, който е изключен от касационен контрол. При произнасянето си по делото съставът на Апелативен съд – София е процедирал по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, приемайки, че се касае за обжалвано определение по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, постановено от окръжен съд като въззивна инстанция, което подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд. Преценката на Апелативен съд – София е в противоречие с процесуалния закон и постановеното от него определение № 212 от 29.01.2024г. по ч.гр.д. № 3636/2022г. е недопустимо. Съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК определението за разноските подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението – в случая пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването на определението на Софийски градски съд относно разноските във въззивното производство. ВКС е бил компетентен да се произнесе по частната жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК на въззивния съд. Определението на Апелативен съд – София обаче не може да бъде обезсилено по реда на инстанционния контрол, тъй като е необжалваемо. Определенията и разпорежданията на апелативния съд по чл. 274, ал. 2, пр. 2 от ГПК, в редакцията ДВ, бр. 50/2015г., са окончателни и не подлежат на касационно обжалване (Тълкувателно решение 2/2018г. от 23.06.2022г. по тълк. дело № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС). Това би било и по отношение на определението по чл. 248, ал. 3 от ГПК на Върховния касационен съд, ако този съд се беше произнесъл по частната жалба на „ЗАД „Алианц България““ АД срещу определението от 21.10.2022г. на Софийски градски съд. Същевременно съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прекратява тяхното развитие, включително въззивно определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд за изменение на решение в частта на разноските (Тълкувателно решение № 5/2015 от 12.07.2018г. по тълк. дело № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС), когато въззивното решение би подлежало на касационно обжалване. Случаят по делото не е такъв. Софийски градски съд не се е произнесъл като първоинстанционен, а като въззивен съд, пред който е било обжалвано решение на Софийския районен съд. За редовността и допустимостта на частната касационна жалба касационната инстанция следи служебно, без да е обвързана от преценката на предходната съдебна инстанция, нито се изисква възражение срещу редовността и допустимостта на жалбата, направено от другата страна. Воден от горното съдът