Определение № 339 от 02.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от О. А. С. срещу решение № 87 от 20.05.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 133/2022 г. по описа на Окръжен съд- Габрово, с което е потвърдено решение № 73 от 21.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 153/2021 г. на Районен съд- Трявна, с което на основание чл. 108 ЗС е признато спрямо касатора, че К. И. Д. е собственик на поземлен имот с идентификатор ..... по КККР на [населено място], както и че Б. – А. Б. С. е собственик на построените в имота три сгради с идентификатори ......, ....... и 73403.110.39. 3 по КККР на [населено място] и касаторът е осъден да предаде на ищците владението върху процесните имоти.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси:

1. Представлява ли наследственото правоприемство правно основание, което е годно да направи владелеца собственик по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС ?

2.Поражда ли наследственото правоприемство право на наследника да се ползва от придобивното основание по чл. 79, ал. 2 ЗС, ако неговият наследодател приживе е придобил владението върху имота на основание, което е годно да го направи собственик ?

Ответниците по касационната жалба К. И. Д. и Б. – А. Б. С., чрез адв. М. М., с подадения отговор на жалбата, изразяват становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендират присъждане на направените разноски в касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, от ответника по делото с правен интерес от обжалването срещу въззивно съдебно решение, постановено по иск за собственост на недвижими имоти и подлежащо на касационно обжалване без оглед цената на иска.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени ревандикационните искове, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с нотариален акт за продажба от 2000 г. А. С. О. е придобил парцел .....- 1971 по плана на кв. Божковци, с площ от 470 кв.м., а Б. А. С. - находящите се в парцела три постройки- двуетажна къща, сушилня- плевня и още една постройка. През 2009 г. А. О., действащ чрез Б. А. С. като негов пълномощник, е продал на ищцата К. И. А. парцел ......- 1971.

Съдът е посочил, че с влязло в сила на 17.03.2005 г. решение № 195 от 04.01.2005г., постановено по гр.д. № 376/2004 г. по описа на Софийски градски съд е признато за установено по иск по чл. 33, ал. 2 СК /отм./, предявен от К. Д., че детето й Б.- А. А. А., родено на 17.02.2004 г. не произхожда от съпруга й А. Ц. А.. С нотариално заверена декларация от 01.04.2005 г. Б. А. С. - гражданин на Н., е декларирал, че детето Б.- А., родено на 17.02.2004 г. от майка К. И. А. е заченато по време на съвместното им съжителство и е изразил съгласие да бъде вписан като баща в акта за раждане, като в представения дубликат на удостоверение за раждане, издадено на 11.08.2015 г., като баща на Б. – А. е записан Б. А. С.. С решение № 149 от 05.08.2015 г., постановено по гр.д. № 409/2015 г. по описа на Костинбродския районен съд, е допуснато допълване на акта за раждане на Б. – А., като е вписано ЕГН на баща му Б. С. и е посочено и негово второ гражданство – българско, освен нидерландското.

Съдът е приел за установено също, че в удостоверение за наследници от 11.03.2015 г., издадено от район П. към Столична община, като наследник на Б. А. С. е посочен неговият брат - ответникът О. А. С., а в удостоверение за наследници от 20.08.2015 г. на район П. като единствен наследник на Б. С. е посочен синът му - ищецът Б. – А. Б. С..

Въз основа показанията на разпитаните по делото свидетели е прието за установено, че ищците и Б. С. са посещавали процесните имоти всяка година през лятото. След смъртта на Б. С. ищцата продължила да посещава имота, като през 2013 г. споделила, че братът на Б. С. е сменил ключалките и поради липсата на достъп спряла да посещава имота. Ответникът О. С. започнал да посещава имотите след смъртта на брат си, като е отсядал в тях от пролетта до есента и е полагал грижи- косял, почиствал, извършвал ремонтни работи по сградите.

Предвид представените декларации по ЗМДТ, въззивният съд е приел за установено, че ответникът О. С. е декларирал процесните имоти през 2013 г. Ищцата К. Д. е декларирала парцел ......- 1971 през 2012 г., през която година и Б.- А. С. е декларирал жилищната сграда, а за останалите две постройки е подал декларация през 2021 г. Съдът е приел също, че ищците с нотариална покана са поканили ответника да напусне имотите и да им предаде ключовете за тях. Връчването на тази покана е оформено като отказ да бъде получена на 18.07.2017 г.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че ищцата К. Д. е доказала придобивното си основание върху дворното място- недвижим имот с идентификатор ...... по КККР на [населено място] – покупко- продажба, както и че ищецът Б.- А. също е доказал придобивното си основание- наследствено правоприемство. Съдът е изложил мотиви, че в представените от страните удостоверения за наследници се съдържат различни данни за това кой е наследникът по закон на починалия Б. С., като е приел, че такъв е ищецът по делото Б.- А., а не ответникът О. С.. За да направи този извод съдът се е позовал на представената по делото декларация от 01.04.2005 г., с която Б. С. е припознал детето Б. – А., като е приел, че припознаването има обратно действие- от момента на раждането на припознаваното лице- 17.02.2004 г. Съдът е изложил мотиви, че ищецът Б. - А. С. се явява наследник от първи ред на починалия Б. С. и изключва наследниците от останалите редове, какъвто се явява ответникът О. С..

Съдът е приел, че е неоснователно направеното от ответника възражението за придобивна давност, основано на добросъвестно владение. Съдът се е аргументирал с това, че съгласно приетото в ППВС№ 6/74 г. и в практиката на ВКС, под основание, годно да направи владелеца собственик по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, се разбират единствено правни актове, представляващи транслативни сделки, които не са нищожни, административни актове с вещноправни последици, както и съдебни решения по конститутивни искове, с които се прехвърлят вещни права, докато наследяването не е основание за установяване на добросъвестно владение. За неоснователно е счетено и възражението за придобивна давност чрез осъществявано недобросъвестно владение в рамките на общия десетгодишен срок с мотив, че съгласно свидетелските показания ответникът е започнал да свои имота през 2012 г., но дори да се приеме, че това е станало от датата на смъртта на Б. С.- 27.09.2011г., то към датата на подаване на исковата молба- 24.06.2021г., десетгодишният срок не е изтекъл.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, не е налице поддържаното от касатора основание на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, свързани с това дали касаторът на основание наследствено правоприемство е установил добросъвестно владение върху процесните имоти, не са във връзка с изводите на въззивния съд, направени в обжалваното решение. На първо място съдът не е приел, че касаторът е наследник по закон на починалия Б. С., а изводът на съда е, че наследник по закон е ищецът Б. – А. Б. С.. Наред с това изводът на съда е, че въз основа на сключения договор за покупко- продажба спорните сгради са били собственост на Б. С. към момента на откриване на наследството и неговият наследник по закон се легитимира като техен собственик на основание наследствено правоприемство. Съдът не е приел, че Б. С. е бил владелец, придобивайки от несобственик, но на основание годно да го направи собственик и съответно не е излагал мотиви дали неговият наследник е придобил собствеността на основание давностно владение. Отделно от това въпросите съдържат и вътрешно противоречие доколкото се смесват наследственото правоприемство и придобиването на собствеността чрез добросъвестно владение. Това са два отделни придобивни способа, които се изключват един друг, а не се кумулират. Едно право може да се придобие само на едно основание- ако е придобито чрез наследяване, то не може да се придобие втори път чрез придобивна давност. Ако по делото е доказано, че наследодателят е собственик, то неговият наследник с приемането на наследството също става собственик, а не владелец и по отношение на наследника придобиването по давност е изключено.

Предвид липсата на общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК не следва да се извършва преценка относно наличието на специалната такава по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Съдът намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

С оглед изхода на спора в полза на К. И. Д. и Б.– А. Б. С. следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на по 500 лв. на всеки от тях.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение