Определение № 108 от 25.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4868/2014 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Й. Д. Г. срещу решение №277 от 09.06.14г. по гр.д.№148/11г. на Плевенския окръжен съд. С обжалваното решение, постановено в производство по чл.247 ГПК, е допуснато отстраняване на очевидна фактическа грешка в основното решение №252/19.05.11г. по същото дело, като към диспозитива, с който се потвърждава решение №2244/09.12.10г. на Плевенския районен съд за отхвърляне на иск по чл.108 ЗС, се вписва и установителна част, с която се признава правото на собственост на ищцата Н. Т. Л. върху спорния имот – УПИ VІ-293 от кв.12 по плана на [населено място], Плевенска област, заедно с построените в него жилищна сграда и стопански постройка и се отменя констативния нотариален акт на ответника Й. Д. Г. за същия имот. Въззивният съд е приел, че по този начин се отстранява съществуващото несъответствие в мотивите на основното решение, с които се признава правото на собственост на ищцата, и постановения диспозитив, с който искът по чл.108 ЗС се отхвърля, но само по съображения, че няма данни ответникът да владее имота на ищцата. Настоящият състав приема, че не може да се произнесе по жалбата срещу въззивното решение по чл.247 ГПК, тъй като са налице основанията на чл.22, ал.1, т.5 ГПК за отвод. Преди да се развие производството по чл.247 ГПК по гр.д.№148/11г. на Плевенския окръжен съд, настоящият състав е разглеждал касационна жалба по друго дело между същите страни, за същия недвижим имот и във връзка с един и същ спор за права, произтичащи от поредни завещания в полза на Н. Т. Л. и Й. Д. Г.. По това дело е постановено решение №73 от 11.02.2014г. по гр.д.№5575/2013г. на ВКС, І ГО, в което настоящият състав е приел, че повторно заведеният от Н. Л. срещу Й. Г. иск по чл.124, ал.1 ГПК е процесуално недопустим, тъй като по спора за собственост има формирана сила на пресъдено нещо по предходния спор по чл.108 ЗС, приключил с влязлото в сила решение по гр.д.№148/11г. на Плевенския окръжен съд. Дори в диспозитива на това решение да не е отразена формираната от съда воля, че собственик на имота е Н. Л., този извод следва от мотивите на решението, които обосновават диспозитива. И след като в решението по гр.д.№148/11г. съдът е изложил мотиви по двете части на ревандикационния иск, но в диспозитива е пропуснал да се произнесе по принадлежността на правото на собственост, този пропуск не може да се преодолее с предявяване на иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че правото на собственост принадлежи на ищцата. Надлежното правно средство за защита в този случай е искане за поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в пропуска на въззивния съд да отрази в диспозитива на решението формираната в мотивите правна воля по принадлежността на правото на собственост. Следователно – настоящият състав вече е формирал по предходното дело становище, че в решение №277 от 09.06.14г. по гр.д.№148/11г. на Плевенския окръжен съд има допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в липса на установителен диспозитив по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, която следва да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК, доколкото в мотивите на решението е формирана воля на съда, че собственик на имота е Н. Л.. Недопустимо е същият състав на ВКС да се произнася по втора касационна жалба, насочена срещу постановеното междувременно решение по чл.247 ГПК, с което очевидната фактическа грешка вече е отстранена. По изложените съображения и на основание чл.280, ал.1, т.5 ГПК, съставът на ВКС