Определение № 1476 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4815/2022 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 265961/04.10.2021 г., поправено с решение № 261188/04.04.2022 г., по гр. д. № 10306/2019 г. Софийският градски съд е отменил решение № 548591/28.11.2018 г. по гр. д. № 52343/2015 г. на Софийския районен съд и е отхвърлил предявените от Л. А. П., С. Д. С., А. Д. А., Г. Д. А., М. Д. Х., Фиданка Г. М. /починала след подаване на касационната жалба и заместена от процесуалните си правоприемници С. Д. М., Д. С. М. и К. С. М./, С. Д. М., С. Д. М., починал в хода на делото и заместен от процесуалните си правоприемници П. Е. М., Д. С. М. и К. С. М., С. М. Л. /починала след постановяване на въззивното решение и заместена от процесуалните си правоприемници И. Т. Д. и К. Т. С., също починал и заместен от И. Т. Д./ и В. М. З. срещу „Метрополитен“ ЕАД [населено място] искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици и за предаване на владението на недвижим имот, съставляващ бивша нива от 8.870 дка в строителните граници на [населено място], в местността Погроно/Беравица, представляваща имот пл. № 270, к. л. 172 и 173 от помощния план по чл. 13а ППЗСПЗЗ, м. „СПЗ Модерно предградие - Обеля“ - София, с площ от 8 874 кв. м., обозначен на комбинирана скица - приложение 1 към експертно заключение от 22.10.2018 г. Със зелен контур по цифри 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 1, който попада изцяло в УПИ VII-1754 от кв. 4 от действащия регулационен план на СПЗ „Модерно предградие - Обеля“ и в ПИ с идентификатор [№] по действащите КККР; решението е постановено при участието на Столичната община - третото лице-помагач на ответника. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците с оплаквания за нищожност и неправилност - основания за касационно обжалване по чл. 281, т.т. 1 и 3 ГПК. Ответника по касация - ответник по исковете, е получен отговор със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска; от третото лице-помагач не е подаден отговор. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима. При произнасяне по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: По делото е установено, че С. /С./ М. С. - общ на ищците наследодател, е бил собственик на нива - погрон, от 8.000 дка, която в процеса на колективизацията е включена в имотите на АПК „С.“ и до 1977 г. включително е имала земеделски характер, видно от представената по делото отчуждителна преписка от 1978 г. Със заповед № А-0-07-413/27.02.1978 г. от АПК „С.“ са отчуждени в полза на държавата на основание чл. 95 ЗТСУ /отм./ имоти за предвиденото по застроителния план мероприятие - метро и база за строителство. С платежно нареждане от 29.12.1978г. е извършено плащане на обезщетение по отчуждителната преписка в полза на АПК „С.“. Отчуждените имоти са актувани за държавна собственост с акт № 4827/15.04.1994 г., а като основание за съставяне на акта е посочена отчуждителната заповед от 27.02.1978 г. Въз основа на този акт е съставен акт за частна общинска собственост № 5138/18.03.1998 г., в който е посочено, че имотите се стопанисват и управляват от ОФ „Метрополитен“. С решение № 30 по протокол № 51/30.11.1998 г. на Столичния общински съвет общинската фирма е преобразувана в еднолично акционерно дружество с общинско имущество „Метрополитен“ ЕАД, което поема активите и пасивите на фирмата съобразно баланса й към 31.12.1997 г. В приложение № 2 към протокола се съдържа списък на имотите, включени в капитала на дружеството съобразно баланса към 31.03.1998 г., между които и недвижими имоти, описани като земи по трасето на метрото и депото в[жк]. В производство по възстановяване право на собственост върху нива в землището на [населено място] с площ 8.870 дка в местността „Погроно/Беравица“, образувано по заявление от 16.01.1992 г. на ищцата Л. П., след отмяна на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ на кмета на район „Люлин“ с решение от 20.03.2007 г. по адм. д. № 3693/2005 г. на Софийския градски съд и определяне като свободна от застрояване площта на имот пл. № 270, к. л. 172, 173 от помощния план по чл. 13а ППЗСПЗЗ, м. „Модерно предградие - Обеля“, с площ 8 874 кв. м., е постановено решение № 0156/02.07.2007 г. на ОСЗГ - Нови Искър за възстановяване на правото на собственост на наследниците на С. М. С. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 8.870 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на [населено място], в местността Погроно/Беравица, имот № 270, к. л. 172 от кадастрален план, изработен в 2003 г., в изпълнение на съдебното решение. Със съдебно-технически експертизи е установено, че имот пл. № 270, описан в решение № 0156/02.07.2007 г. на ОСЗГ - Нови Искър, попада изцяло в терена, актуван с АЧОС № 5138/18.03.1998 г. за база и строителство на метрото, с площ от 575 500 кв. м., отчужден от АПК „С.“ със заповед № А-0-07-413/27.02.1978 г., с предходен АДС № 4827/15.04.1994 г. Към настоящия момент реституираният имот попада изцяло в УПИ VII-1754 от кв. 4 от действащия РП на СПЗ „Модерно предградие - Обеля“ от 1999 г., попада изцяло в терена на ПИ с идентификатор 68134.4355.130 по КККР - стар идентификатор; попада изцяло в имот с идентификатор [№] по КККР от 2010 г., актуален [№] с площ 246 343 кв. м. по действащите КККР от 2017 г. Към момента процесният имот е застроен по начин, който променя земеделския характер на земята, но не се установява дали застрояването е било налице към 1991 г., когато влиза в сила ЗСПЗЗ. Според съдебно-икономическата експертиза процесният имот е част от имуществото, трансферирано в капитала на ответното дружество чрез акт на Столичния общински съвет съгласно протокол № 51/30.11.1998 г., като с приложение № 2 към него са включени в капитала на „Метрополитен“ ЕАД сгради и земи, в това число и процесният имот, заведен в аналитична сметка 101 - основен капитал в лева. Въззивният съд е посочил, че съобразно твърденията, направени в отговора на исковата молба, и събраните по делото доказателства, следва да провери дали при постановяване на решението за възстановяване на собствеността е била налице пречката, предвидена в пар. 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./, който предвижда, че в случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на държавни или общински предприятия са включени движими и/или недвижими вещи-собственост на правоимащите по ЗОСОИ и ЗСПЗЗ, последните се обезщетяват с акции и дялове на дружеството или с компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ. Посочил е, че нормата на чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК задължава съда да се произнесе инцидентно по валидността на административен акт без оглед на обжалваемостта му, и по законосъобразността му - когато той се противопоставя на страна, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му, какъвто е настоящият случай. Нормите на чл.10б ЗСПЗЗ и пар. 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ са императивни, поради което за спазването им в рамките на реституционното производство съдът следи служебно, така че направените възражения не са преклудирани, независимо от това, че едното е заявено за първи път във въззивната жалба, а другото - в рамките на първоинстанционното производство, но след изтичането на срока за отговор на исковата молба, и съдът следва да ги разгледа по същество. Като се позовал на съдебната практика, формирана с решение № 78/08.07.2010 г. по гр. д. № 4543/2008 г. на ВКС, I-во г. о., и ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е посочил, че за да е налице пречка по смисъла на пар. 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ за възстановяване на собствеността в конкретния случай, следва да бъде установено по категоричен начин, че процесният имот е бил отчужден по предвиден в закона ред, предоставен е за оперативно управление и стопанисване на общинска фирма преди датата на преобразуването й в еднолично акционерно дружество и преди образуването и/или приключването на реституционната процедура, както и да не е изрично изключен от имуществото, което се включва в капитала на новото дружество. В настоящия случай от събраните писмени доказателства се установява, че имотът е бил отчужден по предвидения в закона ред и в някакъв момент, предхождащ или най-малко съвпадащ с датата на издаване на акта за частна общинска собственост - 18.03.1998 г., е бил и предоставен за стопанисване и управление на ОФ „Метрополитен“. С решението за преобразуване на общинската фирма в еднолично акционерно дружество имотът изрично е включен в капитала на новото дружество, съответно фактическият състав на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ е бил осъществен към момента на провеждане и приключване на реституционното производство, от което ищците черпят правата си, поради което процесният имот не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, предвид наличието на пречката по пар. 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./, сега пар. 11 от ДР на ЗПСК, поради което и отхвърлил предявените ревандикационни искове като неоснователни. В две идентични изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. На първо място сочат, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд е приел възражения след изтичането на преклузивния срок по чл. 131 ГПК - едното, направено в течение на процеса, а другото - с въззивната жалба, при което е изпаднал в противоречие в мотивите си, приемайки, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. На второ място касаторите се позовават на допуснато нарушение на материалния закон поради неправилното тълкуване на нормата на пар. 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./, която според тях следва да се прилага в случаите, когато бившите земеделски земи са включени в капитала на приватизиращо се предприятие преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. В разглежданата хипотеза процесният имот е включен в капитала на дружеството след влизане в сила на ЗСПЗЗ, като при това е налице актуване на имота, чиято реституция по реда на ЗСПЗЗ се претендира, като държавен, а впоследствие - като общински, а не приватизация. Считат, че това неправилно тълкуване и прилагане на закона е основен порок на обжалваното решение, водещ до неговата неправилност, нищожност, като основание за допускане на касационното обжалване. На последно място, като се позовават на решение № 27/22.04.2019 г. по гр. д. № 1321/2018 г. на ВКС, IV-то г. о., относно определянето на едно решение с неясни или противоречиви мотиви като нищожно или като неправилно, касаторите считат обжалваното въззивно решение за очевидно неправилно по смисъла на това понятие, изяснено в решение № 15/06.11.2018 г. по конст. д. № 10/2018 г. на КС на РБ, определение № 97/30.01.2018 г. по ч. т. д. № 221/2018 г. на ВКС, II-ро т. о., определение № 16/14.01.2019 г. по ч. т. д. № 2732/2018 г. на ВКС, I-во т. о., и решение № 905/27.03.1958 г. по гр. д. № 5471/1957 г. на ВС, IV-то г. о., тъй като в случая е налице порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните: Нищожността и недопустимостта на обжалвано с касационна жалба въззивно решение са пороци, за които касационната инстанция следи служебно, без оглед дали са изтъкнати от касатора, и следва да допусне касационната жалба за разглеждане по същество, ако съществува вероятност решението да е нищожно или недопустимо. В решение № 27/22.04.2019 г. по гр. д. № 1321/2018 г. на ВКС, IV-то г. о., на което касаторите се позовават, е посочено, че нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването по чл. 251 ГПК или чрез поправяне по чл. 247 ГПК. В случаите на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на необоснованост, щом е ясно или установимо какво е постановил съдът по искането, с което е сезиран, решението е неправилно, а не нищожно. Неразбираемата воля на съда, неясните и противоречиви мотиви не могат да обусловят недопустимост на съдебния акт, защото нямат отношение към процесуалните предпоставки относно съществуването или упражняването на правото на иск. В разглеждания случай не съществува вероятност обжалваното решение да е нищожно. На обуславящия изхода на делото правен въпрос въззивният съд е дал обстоен и мотивиран, съобразен с практиката на ВКС отговор, че предпоставките на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността в конкретната хипотеза не са осъществени поради наличието на пречка по пар. 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./. Приложението на посочената правна норма е в съответствие с практиката на ВКС, изразена в цитираното от въззивния съд решение, както и в решение № 250/08.05.2014 г. по гр. д. № 3215/2013 г. на II-ро г. о., в което е прието, че вещноправният ефект на реституционното решение може да настъпи, само и доколкото към момента на влизането му в сила, когато се проявява и конститутивното му действие, не е завършена процедурата по трансформация на правото на собственост в полза на собственика по приватизация. Разпоредбата, чийто смисъл е изяснен в посочената съдебна практика, е приложима не само в случаите на сключена приватизационна сделка, но и в случай като разглеждания - при преобразуването на държавни или общински предприятия в еднолични търговски дружества с държавно, съответно общинско имущество, в чиито активи са включени недвижими вещи, собственост на правоимащи по ЗСПЗЗ - извод, който следва от изричния и ясен текст на пар. 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./. Ограничението за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ на загубилата земеделския си характер нива по силата на включването й в капитала на едноличното търговско дружество с общинско имущество е установено от въззивния съд по пътя на косвения съдебен контрол за материална законосъобразност на решението на органа на земеделска реституция, който е допустим от гледна точка защита правата на ответника като трето за административното производство лице, а поради определянето на материалноправните норми на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и пар. 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ като императивни /установени в публичен интерес/, въззивният съд е бил длъжен да осигури правилното им приложение, без оглед спазване на срока по чл. 131 ГПК за въвеждането им чрез възражение от страна на ответника /т. 1 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Мотивите към обжалваното решение не са вътрешнопротиворечиви, а изразената от съда правораздавателна воля е ясно и разбираемо формулирана - да отхвърли иска въз основа на конкретно установените факти и формираните въз основа на тях и на приложимите материалноправни норми изводи, които са логически следствия от извършената от съда преценка на дадените в закона предпоставки. Не са налице и други, изяснени от доктрината и от съдебната практика пороци, водещи до нищожност на съдебното решение, тъй како не се констатира с обжалваното решение съдът да е излязъл извън пределите на правораздавателната си власт в нарушение на чл. 14 и 18 ГПК или да е разгледал спора и постановил решението в незаконен състав в нарушение на чл. 20, предл. 2 ГПК, а съдебното решение е материализирано в надлежна писмена форма и е подписано от членовете на съдебния състав съобразно изискването на чл. 235, ал. 4 и чл. 236, ал. 3 ГПК. Не съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо, тъй като не се установява въззивният съд да е разгледал спор, който не му е подведомствен или подсъден, да е разгледал непредявен иск или при ненадлежно упражнено право на иск. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност, представлява квалифицирана форма на неправилност на съдебното решение, която може да се установи при пръв прочит, без навлизане в обсъждане на доказателствата по делото, както сочат и касаторите. Очевидната неправилност е налице при грубо нарушение на закона, когато той е приложен в неговия обратен смисъл, приложена е несъществуваща или отменена норма или не е приложена императивна правна норма. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК обхваща и явната необоснованост, когато грубо са нарушени правилата на формалната логика. В настоящия случай при прочита на въззивното решение не се установява същото да страда от тези пороци и не може да се допусне до касационно обжалване на това основание. Ответникът по касация - ответник по исковете, защитаван от юрк. Б. Д., не е направил искане съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК за присъждане на разноски по водене на делото във Върховния касационен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.