Определение № 50034 от 24.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1301/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЛИК 16” ООД, чрез адвокатско дружество „К. И КО“, против въззивно решение № 1223/22.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1112/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 261549/26.11.2020 г. по гр. д. № 4713/2020 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от „ЛИК 16” ООД против срещу ЧСИ Д. В. В. с рег. № *** и район на действие Софийски градски съд искове предявени в условията на евентуалност – главни с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, във вр. с чл. 441, ал. 1 ГПК и чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и евентуални с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и са присъдени съдебни разноски. Решението е постановено при участието на „КАРГИЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД и ЗД „ЕВРОИНС” АД – трети лица-помагачи на ЧСИ Д. В. В.. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. „Като какво следва да се квалифицира поведението на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/, който не се съобразява с уведомлението на банката, че средствата по запорирана по негово разпореждане сметка са несеквестируеми и продължава да извършва действия по принудително изпълнение спрямо тези средства – противоправно или виновно?“; 2. „Задължен ли е въззивният съд, в мотивите на въззивното решение, да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи изрични и ясни мотиви защо не ги приема?” и 3. „Какво е правното значение на поведението на ЧСИ след уведомяването му за несеквестируемост на сумите по запорирана банкова сметка за квалифициране на поведението му преди да бъде уведомен за този факт?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, вторият с решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ВКС, II т. о., а третият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответнита страна по касация ЧСИ Д. В. В., в който излага съображения, че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Третото лице ЗД „ЕВРОИНС” АД е депозирало становище, че не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на решението. Третото лице „КАРГИЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД не е подало писмен отговор и не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение апелативният съд се е произнесъл по предявени в условията на евентуалност искове от „ЛИК 16” ООД против срещу ЧСИ Д. В. В.,за заплащане на компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно действие по принудителното изпълнение, респ. за заплащане на кондикционно задължение при отпаднало с обратна сила правно основание (отмяна на извършеното принудително изпълнително действие от съда) – в размер общо на сумата от 25 585,27 лв. (главното парично вземане), ведно със законната лихва от датата на исковата молба -03.06.2020 г., както и сумата от 2366,64 лв., представляваща законна лихва за периода 06.07.2019 г. - 02.06.2020 г. След частично обезсилване на първоинстанционното решение въззивният съд е уважил иска по чл. 74, ал. 1 ЗСЧСИ за сумата от 37,69 лв. за извършените действия на 18.05.2018 г., ведно със законната лихва от 06.07.2019 г. до окончателното й заплащане и е потвърдил решението в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 74, ал. 1 ЗСЧСИ и чл. 55, ал. 1 ЗЗД за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 25 585,27 лв. Решението не е обжалвано в осъдителната част и е влязло в сила на основание чл. 296, ал. 1, т. 2 ГПК. По делото е установено, че след наложен изпълнителен запор от ответния ЧСИ върху банковата сметка на ищеца и длъжник по процесното изпълнително дело третото задължено лице - „БАНКА ДСК” ЕАД, е превело по сметка на съдебния изпълнител общо 25 585,27 лв., по отделни суми, както следва: 1. 4215,21 лв. – на 20.04.2018 г.; 2. 21 422,37 лв. – на 09.05.2018 г. и 3. 37,69 лв. - на 18.05.2018 г. Всички суми, които са съставлявали авоарът по сметката на длъжника при „Банка ДСК” ЕАД, са превеждани от ДФ „Земеделие” (в общ размер от 44 806,49 лв.) по съответна програма за подпомагане на земеделските стопани, както следва: 1. сумата от 4187,71 лв., постъпила на 03.04.2018 г. с основание „СПП 2017” /„Схема за преразпределително плащане”/; 2. сумата от 37 083,17 лв., постъпила на 04.05.2018 г. с основание „Зелени 2017” и 3. сумата от 3535,61 лв., постъпила на 15.05.2018 г. с основание „СПК 2017” /„Схема за обвързано подпомагане на протеинови култури”/. Така осребрените суми са били изплатени от ответния ЧСИ на взискателя по процесното изпълнително дело „КАРГИЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, както следва: 1. с протокол за извършено погасяване от 20.04.2018 г. постъпилата сума в размер на 4214,21 лв. е била разпределена, както следва: с платежно нареждане от 20.04.2018 г. ЧСИ е превел по банкова сметка на взискателя сумата от 3874,09 лв., а с остатъка в общ размер от 340,42 лв. са заплатени дължимите такси по изпълнението; 2. с протокол за извършено погасяване от 09.05.2018 г. постъпилата сума в размер на 21 421,67 лв. е била разпределена, както следва: с платежно нареждане от 09.05.2018 г. ЧСИ е превел по банкова сметка на взискателя сумата от 19 839,56 лв., а с остатъка в общ размер от 1582,11 лв. са заплатени дължимите такси по изпълнението и 3. с протокол за извършено погасяване от 18.05.2018 г. с постъпилата сума в размер на 37,69 лв. са били заплатени дължимите такси по изпълнението. Въззивният съд е приел, че ищцовото дружество е земеделски стопанин, авоарът по сметката е от целево финансиране – субсидии и е несеквестируем. Влязлото в сила решение № 4340/14.06.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 6527/2019 г. на Софийски градски съд, с което в производство по чл. 435, ал. 1 ГПК е отменено като незаконосъобразно насочването на изпълнението към вземането на длъжника по процесното изпълнително производство „ЛИК 16” ООД /към авоара по релевантната банкова сметка с източник парични средства с произход субсидии от европейските фондове по програмите на ЕС за развитие на селските райони, постъпили вследствие на банкови преводи от ДФ „Земеделие”/, не формира сила на пресъдено нещо по отношение на материалната законосъобразност на извършеното принудително действие от ЧСИ. Изложил е, че съдебният изпълнител не е действал противоправно до 11.05.2018 г., тъй като до този момент не е знаел за правнорелевантното обстоятелство, че осребрените средства са били несеквестируеми, поради което не е възникнала и неговата деликтна отговорност. Но след уведомяването му на 11.05.2018 г. от банката - трето задължено лице, че преведените от банковата сметка на длъжника суми представляват целеви публични средства, предоставени от ДФ „Земеделие”, поради което са и несеквестируеми, ответният ЧСИ е следвало да върне по сметка на длъжника преведената му на 18.05.2018 г. сума в размер на 37,69 лв. - дължими такси по изпълнението. Тези правни задължения е следвало да бъдат принудително изпълнени от останалото, но секвестеруемо имущество на длъжника по изпълнението, поради което от това противоправно и виновно поведение са причинени имуществени загуби на ищеца в размер на сумата от 37,69 лв. /вредата е естествена, закономерна последица от противоправното поведение на ЧСИ, при необходимата причинно-следствена връзка/, поради което предявеният деликтен иск се явява основателен до този размер. При деликта законната лихва е компенсаторна и се дължи от момента на непозволеното увреждане /в конкретния случай от 18.05.2018 г. до окончателното й заплащане/, поради което тя трябва да бъде присъдена от момента, от който се претендира – 06.07.2019 г., а нейният размер ще бъде определен към момента на заплащането на главното парично задължение - извънсъдебно или в изпълнителното производство. За разликата над присъдените 37,69 лв. до пълния предявен размер от 25 585,27 лв. евентуалният кондикционент иск е неоснователен, тъй като съгласно чл. 24, ал. 1 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител открива специална сметка на свое име в банка, по която ще постъпват единствено паричните средства, които той получава от осребряването на имуществото на длъжниците, но те не се включват в неговия патримониум, като в този случай той действа като своеобразен техен „пазач” – с аргумент от по-силното основание от чл. 507, ал. 3 ГПК, поради което по силата на чл. 24, ал. 2 ЗЧСИ постъпилите по тази специална сметка на ЧСИ авоари принадлежат на длъжниците. Ето защо, сумите не се явяват получени от ЧСИ при отпаднало основание. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Първия и третият въпроси са поставени във връзка с извършените от ЧСИ действия по изпълнение след уведомяването му за несеквестируемост на сумите по запорирана банкова сметка. Същите са разрешени от въззивния съд в съответствие с приетото в т. 13 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че ако съдебният изпълнител не е получил необходимата информация от банката, той не знае произхода на средствата по запорираното вземане и не може да зачете несеквестируемостта. Задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от банката (трето задължено лице), било от длъжника. Тогава за съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно необходимата информация от банката (за източника на постъпленията и техния размер) и от платеца на възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума. Предвид изложеното въззивният съд не е постановил решението си в нарушение на задължителната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наличието на задължителна практика по въпросите само по себе си изключва и претендираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Вторият поставен въпрос е обуславящ, но е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайната практика на ВКС, включително приложените от касатора решения по чл. 290 ГПК. Въззивният съд е обсъдил в мотивите на решението си всички наведени от страните доводи и възражения, а също и събраните по делото доказателства и тяхната доказателствена стойност относно подлежащите на доказване факти, съобразно дадената правна квалификация на претендираните права. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд по оплакванията и доводите му във въззивната жалба, не могат да обосноват достъп до касационно обжалване. По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 /три хиляди/ лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.