Определение № 1 от 21.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 58/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по възникнал спор за подсъдност между Софийски районен съд и Административен съд София-град относно компетентността им за разглеждане на искова молба, подадена от Е. Д. М., находящ се в Затвора [населено място], срещу Ю. Р. Ш., за нанесени му неимуществени вреди в периода 20.09.2023г.-04.02.2024г., в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, чрез нарушаване правото на ЕС. Съгласно разпоредбата на чл.135, ал.5 от АПК решаването на спора за подсъдност между посочените две съдилища – общ и административен, е от компетентността на смесен петчленен състав, включващ съдии от ВКС и ВАС. За да се произнесе по спора, настоящият смесен състав съобрази следното: Исковата молба е внесена в Софийски районен съд(СРС), по описа на който е образувано гр.д. № 7790/2024г. С определение № 41056 от 10.10.2024г. СРС е прекратил производството по делото и на основание чл.7, ал.1, вр. чл.1, ал.2 ЗОДОВ го е изпратил по родова и местна подсъдност на Административен съд София-град. За да постанови този резултат съдът е приел, че в конкретния случай се претендират вреди от незаконосъобразна дейност на служител в администрацията на Затвора при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода“, изпълняващ длъжността началник на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ при ГДИН. Приел е, че конкретното противоправно поведение, изразяващо се в неизпращане на жалба е административна дейност и вредите следва да се търсят по реда на чл.1 от ЗОДОВ. Позовал се е на Тълкувателно постановление №2/2014г. по тълкувателно дело №2/2014г. по описа на ВАС и ВКС. С определение № 24556 от 22.11.2024г., постановено по образуваното от АССГ административно дело №11242/2024г., производството по делото е прекратено, като съдът е приел, че исковата молба е насочена срещу Ю. Р. Ш., в качеството му на физическо лице, като вредите се претендират на осн. чл.49 ЗЗД, вследствие на злоупотреба с власт и право и неизпращане на жалбата по компетентност на Прокуратурата на РБ и на МВР. Съдът е приел, че посочените действия не представляват административна дейност и с оглед очертания предмет в исковата молба се твърдят вреди от деликт, а не от административна дейност. Съдът е обвързан от предявената искова молба и същата следва да бъде разгледана по общия исков ред. По тези съображения е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Смесеният съдебен състав намира, че компетентен да се произнесе по редовността, допустимостта и основателността на подадената от Е. М. искова молба е Административен съд София-град. Видно от съдържанието на исковата молба и направеното уточние(л.14), искът е насочен срещу Ю. Р. Ш. за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически и физически тормоз, болки и страдания, вследствие на това, че Ш. като длъжностно лице не е изпълнил задължението си по чл.205, ал.2 НПК и не е изпратил жалбата на ищеца с вх.№800/2023г. по описа на ГДИН на ПРБ и МВР, в която се съдържат данни за извършени престъпления срещу него. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди е в резултат на нарушение на правото на ЕС и злоупотреба с власт, за периода 20.09.2023г.-04.02.2024г. в размер на 20 000,00лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Исковата молба е насочена срещу Ю. Р. Ш., който заема длъжността началник на отдел “Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ при ГДИН, където е депозирана жалбата на ищеца с вх.№800/2023г., в която той съобщава че е жертва на престъпление. Соченото от ищеца неизпълнение на чл.205, ал.2 НПК касае вменено задължение на длъжностно лице, какъвто се явява Ш.. От така изложеното, следва извода, че исковата молба е насочена срещу Ш. като длъжностно лице на административен орган за вреди от бездействие по повод изпълняваната от него служебна дейност. В светлината и на разрешението, дадено с т. 8 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, се налага извод за предявен иск по чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, както е посочил СРС, подлежащ на разглеждане от административен съд. Административните съдилища са компетентни да разглеждат осъдителни искове, с които се претендира обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълняваната от тях административна дейност, както предвижда 128, ал. 1, т. 6 АПК. В случая с исковата молба е ясно очертан предметът на накърненото право и търсената обезвреда за вреди, причинени в резултат на извършено спрямо ищеца нарушение от лице в качеството му на служител на ГДИН при и по повод изтърпявано наказание „лишаване от свобода“, което обуславя извод, че родово компетентен да разгледа иска е административен съд. Административният съд следва да укаже на търсещият защита срещу действията на служител на затворническата администрация да насочи иска си срещу легитимирания да отговаря ответник съобразно изискването на чл.205, ал.2 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 5 АПК петчленният състав от съдии от Върховния касационен съд и съдии от Върховния административен съд