Определение № 60490 от 27.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2282/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ват къмпани Русе“ ЕООД, [населено място], общ.Силистра, срещу решение № 131/03.07.2020г., постановено по в.т.д.№ 332/2019г. от Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 15/28.02.2019г. по т.д.№ 179/2017г. на Силистренски окръжен съд за отхвърляне на иска на касатора против [община], [населено място], за заплащане на сумата от 164589,12 лв. въз основа на договор за цедиране на вземане от 30.10.2017г., сключен с „Даракчиеви“ ООД, [населено място], дължимо от [община], произтичащо от договор за възлагане изпълнение с предмет „Изграждане инсталация за предварително третиране на ТБО /сепариране/ в това число компостиране на зелени отпадъци Силистра“ – втора обособена позиция „компостиране“ от 28.10.2011г., дължимо по фактура № 40/05.11.2012г. за сумата от 142876,57 лв. с неплатена част от нея 124257,67 лв. и фактура № 49/05.12.2012г. за сумата от 40331,40 лв. изцяло незаплатена, ведно с лихва за забава върху главницата от 164589,12 лв., считано от датата на завеждане на иска до окончателното погасяване на задължението. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между [община] и ДЗЗД „Екоинженеринг Антитранш за Силистра“ е сключен договор от 28.10.2011г. с предмет „Изграждане инсталация за предварително третиране на ТБО /сепариране/ в това число компостиране на зелени отпадъци Силистра“ – втора обособена позиция „компостиране“ от 28.10.2011г., както и че изпълнителят е издал фактура № 40/05.11.2012г. и фактура № 49/05.12.2012г. С протоколи от 30.10.2012г. и от 30.11.2012г., подписани от страните, са установени, завършени и подлежащи на заплащане натурални видове СМР. Фактурите са осчетоводени от [община] и по делото е било безспорно, че общият размер на незаплатените и извършени СМР е 164589,07 лв., като тази сума представлява 10% от стойността на целия договор за обществена поръчка, която се дължи след издаване на разрешение за ползване на строежа съгласно т.2 от договора. Между страните е бил сключен и втори договор от 27.09.2011г. по първа обособена позиция – сепариране по същата обществена поръчка. Фактурата от месец декември 2012г. е издадена по договора от 28.10.2011г., по който задълженията и на двете страни са били изпълнени, поради което не са налице условия за разваляне на договора, включително и по реда на чл.10.4 от същия. Липсата на разрешение за ползване е свързана с изпълнението на задълженията на възложителя по първа обособена позиция. Анализирайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е констатирал, че липсва протокол образец 15 и приложен към него протокол образец 17, което представлява пречка за пристъпване към искане за назначаване на държавна приемателна комисия и издаване на разрешение за ползване. Изложени са съображения, че вземането на изпълнителя съществува, но не е изискуемо, поради което искът е отхвърлен. Вземането на изпълнителя е прехвърлено с три договора за цесия, като касаторът го е придобил с последния от тях от 30.10.2017г. Възраженията на възложителя за нищожност на договорите за цесия за счетени са неоснователни. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпросите: 1.“Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за правния спор, както и всички събрани доказателства по делото относно релевантните факти в тяхната взаимна връзка?“ и 2.“Изискуемо ли е задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение за приети изпълнени СМР, когато липсва съставен акт образец 15 за строежа и същият не е въведен в експлоатация?“. На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК са заявени въпросите: 3.“Основателно ли е възражение на неизрядната страна по развален поради нейно виновно неизпълнение договор за изработка, за наличие на уговорен в него модалитет /събитие, което не е настъпило към момента на развалянето и е невъзможно да настъпи след разваляне на договора/, и да се позовава на този модалитет, за да откаже да изпълни задължение по договора, възникнало преди развалянето му?“ и 4. „Когато е приета без възражение договорената работа, несбъдването на уговорено от страните по договор отлагателно условие, което е предпоставка за окончателно плащане на дължимото възнаграждение в полза на изпълнителя, води ли до освобождаване на изпълнителя от типичната за договора престация по силата на императивната разпоредба на чл.266, ал.1 ЗЗД?“. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Отговорът на първия поставен от касатора въпрос се извежда от мотивите по т.2 на ТР №1 /2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, според които непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. В случая касаторът обвързва довода си за допуснато от въззивния съд нарушение с оглед на позоваването от страна на възложителя по договора на уговорен модалитет, но след развалянето му. Решаващият състав на апелативения съд изрично е посочил, че договорът не е развален, както и в обжалваното решение са обсъдени всички възражения и доводи на страните, поради което не е налице въведеното основание за допускане на касационно обжалване. Вторият въпрос е свързан изцяло с тълкуване на уговорките в договора между страните, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване. Посочената от касатора практика на ВКС разглежда хипотеза, при която възнаграждението по договор за изработка е дължимо при приемане на работата, без страните да са уговорили плащане на отделните етапи на изработката. По отношение на въпросите, заявени по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставеният от касатора правен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, ако е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Предпоставки за допускане на касационно обжалване са и обстоятелствата, като създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или наличието на непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. В случая трети и четвърти въпроси не изискват тълкуване на правна норма, а преценка на събраните по делото доказателства във връзка с уговорките в договора между страните. От друга страна, при формулирането на въпросите касаторът предпоставя, че договорът е развален и че в същия е бил уговорен модалитет – условие, което не е настъпило. Изводи в посочения смисъл не са направени от въззивния съд, предвид на категорично изразените съображения за липса на предпоставки за разваляне на договора и за уговорен срок, а не условие за заплащане на остатъка от дължимото възнаграждение. По разноските – касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за касационното производство в размер на 5460 лв. съгласно договор от 07.10.20г., фактура от 07.10.2020г. и платежно нареждане от 23.10.2020г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд