Определение № 318 от 26.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3434/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 6330 от 09.06.2025г., подадена от С. Х. Й. и Х. В. Ц., конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на първоначалния ищец В. Ц. Й., чрез процесуалния представител адвокат Г. Д. от АК София, срещу решение № 193 от 09.04.2025г. по в. гр. д. № 364/2024г. на Софийския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 18/19.02.2024г. по гр. д. № 386/2022г. на Етрополския районен съд, са отхвърлени предявените от праводателя на касаторите В. Ц. Й. срещу Ц. В. Ц. и М. В. Ц. отрицателни установителни искове за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК - за приемане за установено между страните, че ответниците не са собственици на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ приземен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от два жилищни етажа и приземен етаж, с планоснимачен номер 3144 на сградата съгласно скица, със застроена площ от 112.80 кв.м., състоящ се съгласно одобрен архитектурен проект от: лятна кухня, работилница, котелно помещение, ПРУ, коридор, стълби, клозет и мокро помещение, при съседи на приземния етаж от три страни двор и съседна сграда, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което сградата е построена, представляващо УПИ [№] в кв. 182 по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № АБ-87/04.04.1986г., с урегулирана площ от 536 кв.м., при съседи: от две страни улици, УПИ [№], УПИ [№] и е отхвърлено искането на ищеца по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост № 43, том I, рег. № 718, дело № 39/2016г. на Я. Д. - нотариус рег. № 552 по Регистъра на НК, в частта му, в която ответниците са признати за собственици на „съответните идеални части от приземен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с кад. № 3144, на кота -2.45, със застроена площ от 112.80 кв.м., състоящ се съгласно одобрен архитектурен проект от: лятна кухня, работилница, котелно помещение, избено помещение, коридор, стълби, тоалетна и мокро помещение и са присъдени сторените по делото разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове за собственост бъдат уважени със законните последици. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите: 1.За статута на приземния етаж в сграда етажна собственост, в частност - кога същият, респ. отделни помещения в него, представлява обща част към самостоятелните жилищни обекти в сградата, и кога - самостоятелен обект на правото на собственост; 2.Какъв е статутът на приземния етаж - обща част на сградата или самостоятелен обект на правото на собственост, когато същият се състои както от помещения, които имат самостоятелно предназначение, така и от такива с обслужващо предназначение по отношение на жилищната част на сградата; 3.Допустимо ли е при действието на нормата на чл. 38, ал. 1 ЗУТ разполагането на жилищни помещения в „полуподземен“ или „подземен етаж“ съгласно дефинициите в т. 48 и т. 49 на § 5 ДРЗУТ; По тези въпроси се поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 4.За статута на приземния етаж при извършено преустройство и промяна на предназначението на същия от едноличния собственик на сградата, преди възникването на етажна собственост; Касаторите поддържат, че приетото от въззивния съд по въпроса противоречи на практиката на ВКС, обективирана в определение № 386 от 26.04.2011г. по гр. д. № 1369/2010г. на ВКС, І г.о.; решение № 927 от 20.01.2010г. по гр. д. № 1458/2008г. на ВКС, ІV г. о.; определение № 386 от 26.04.2011г. по гр. д. № 1369/2010г. на ВКС, І г.о.; определение № 370/25.09.2020г. по гр. д. №1416/2020г. на ВКС; решение № 743/14.03.2011г. по гр. д. № 1720/2009г. на ВКС, І г.о.; 5.Възможно ли е приземният етаж на сградата да не отговаря на строителните правила и норми за жилище, но да има характеристиките на друг вид самостоятелен обект на правото на собственост (ателие, гараж, работилница, склад), и съответно - да може да бъде придобиван по давност, чрез сделка или на друго основание; Твърди се, че приетото в обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 55 от 21.06.2022г. по гр. д. № 2826/2021г. на ВКС, І г.о.; решение № 261 от 23.10.2013г. по гр. д. № 3777/2013г. на ВКС, І г.о. При обосноваване на искането за допускане на касационно обжалване се поддържа, че от предвидените в приземния етаж по архитектурен проект помещения единствено котелното и противорадиационното укритие имат обслужващо предназначение по отношение на жилищната част на сградата, докато лятната кухня и работилницата имат специфично самостоятелно предназначение и не са обслужващи спрямо жилищните етажи, а предвидените клозет и мокро помещение имат обслужващо значение по отношение на основните помещения в сутерена (лятна кухня и работилница). Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация Ц. В. Ц. и М. В. Ц., чрез процесуалния си представител адвокат С. Ц. от САК, изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от В. Ц. Й., заместен по реда на чл. 227 ГПК от своите наследници С. Х. Й. и Х. В. Ц., отрицателни установителни искове за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК - за приемане за установено между страните, че ответниците не са собственици на 1/2 идеална част от процесния приземен етаж и за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт за собственост № 43, том I, рег. № 718, дело № 39/2016г. на Я. Д. - нотариус рег. № 552 по Регистъра на НК, в частта му, в която ответниците са признати за собственици на „съответните идеални части от приземен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с кад. № 3144, на кота -2.45, със застроена площ от 112.80 кв.м., състоящ се съгласно одобрен архитектурен проект от: лятна кухня, работилница, котелно помещение, избено помещение, коридор, стълби, тоалетна и мокро помещение. Поддържа се в исковата молба, че макар по архитектурен проект сградата да е проектирана като еднофамилна, било решено да се изградят два жилищни етажа за двамата сина, а родителите (С. и В. Й.) да запазят за себе си приземния етаж, в който да живеят и именно така сградата била построена. Твърди се, че при реалното изпълнение на строителството в сградата били обособени три самостоятелни, отговарящи на изискванията за самостоятелни жилища етажи, като при последващите разпоредителни сделки права върху приземния етаж не били прехвърляни, като С. и В. Й. запазили собствеността върху приземния етаж и го ползвали, като извършили и съответните довършителни работи. В писмен отговор ответниците са оспорили така предявения иск с твърдението, че приземният етаж представлява обща част на сградата, а не самостоятелен обект, че ищецът никога не е живял в този етаж и не го е ползвал като жилище. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че по време на брака си ищецът В. Ц. Й. и съпругата му С. Х. Й., построили двуетажна жилищна сграда с приземен етаж, като придобили собствеността върху същата, въз основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя с договор №40/28.12.1987г. за правото на строеж върху държавна земя, сключен от ищеца и ОбНС-Е.. Констатирал е, че съобразно одобрения архитектурен проект, същата била проектирана да бъде изградена като еднофамилна, но при строителството са направили съществени промени спрямо одобрения архитектурен проект, като разширили площта на приземния етаж, повишили височината му, увеличили размерите на прозорците на етажа, респ. неговата осветеност. Промени са били извършени и на първи и втори етаж и в други части на сградата. Констатирано е, че с н.а. за дарение на недвижим имот №50, т. I, рег. №62, дело №53 от 2005г. на Съдия по вписванията при ЕтРС, С. и В. Й. дарили на сина си Х. В. Ц. първия етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, ведно с припадащото право на строеж. С решение от 20.03.2007г. по гр.д. №275/2006г. на ЕтРС бил обявен за окончателен сключеният на 10.10.2006г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който С. и В. Й. продали на сина си Ц. Ц. втория жилищен етаж от процесната сграда, ведно с припадащото право на строеж. С н.а. за дарение на недвижим имот №30, т. I, рег. №795, дело №25 от 2012г. Х. Ц. дарил на майка си С. първия жилищен етаж от сградата, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, както и от съответното право на строеж върху имота. С н.а. за собственост върху недвижим имот №43, т. I, рег. №718, дело №39 от 2016г. Ц. Ц. и съпругата му М. В. С.-Ц. са признати за собственици на втори жилищен етаж от процесната жилищна сграда, заедно със съответните идеални части от приземен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, както и от съответното право на строеж върху имота. Посочено е, че от удостоверение №АБ-03-08-222 от 23.12.2015г. на [община] е установено, че двуетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ [№], кв.182 по кадастралния и регулационен план на [населено място], отразена с пл. №3144, се състои от приземен етаж и два жилищни етажа, като застроената площ на приземния етаж е 112.80 кв.м. Взето е предвид, че с решение №176/18.05.2022г. по в. гр. д. №655/2021г. на СОС по предявен от Ц. и М. Ц. против С. Й. иск за разпределение правото на ползване върху приземния етаж на жилищната сграда с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС, е разпределено ползването на приземния етаж, като е постановено Ц. и М. Ц. да ползват „лятна кухня, противорадиационно укритие (ПРУ) и клозет, предвидени с архитектурния проект на сградата, а С. Й. да ползва работилница, котелно, стълби и мокро помещение, предвидени с архитектурния проект на сградата“. От мотивите на влязлото в законна сила на 18.05.2022г. решение е прието за установено, че при възникване на етажната собственост в процесната двуетажна масивна жилищна сграда, приземният етаж е имал характер на обща част по предназначение, като при прехвърлянето на първия и втория етаж от родителите на своите синове, са били прехвърлени и съответните идеални части от приземния етаж, като неотделими от вещното право на собственост върху двата самостоятелни обекта. Прието е, че е без значение намерението на първоначалните собственици В. и С. Й. да обособят жилище за себе си в приземния етаж, защото неговото предназначение не е било променено нито фактически, нито юридически при учредяването на етажната собственост. Посочено е, че от приетите по делото прокурорски преписки №229/2019г., №353/2018г. и №333/2019г. на ТО-Е. е установено, че същите са водени във връзка с постъпили жалби от ищеца против ответниците и от ответниците против ищеца, по повод възникнали спорове във връзка с упражняването на фактическа власт върху процесния приземен етаж. От събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетеля М. М. И., който е роднина по сватовство от втора степен на В. Ц. Й., е установено, че къщата е строена след 1986-та година, като счита, че етажите са три. В. оставил приземния етаж за себе си, а горните два „раздал“ на синовете си. Посочил, че приземния етаж останал „нестегнат“. Входа за този етаж бил от вътрешната страна на двора, а за първия и втория етаж имало други входове. Имало построена на калкан друга сграда. От показанията на свидетелите М. В. П. и Д. С. Г., приятели с ответниците и познавали страните по делото, е установено, че Ц. и М. се нанесли в къщата през 2010г. Свидетелят П. познавала много добре имота, който е на два етажа и приземен етаж. Посочила, че са се събирали много пъти в двора. Влизала е в приземния етаж, където Ц. и М. държали маси и столове. Заявила, че има две помещения, като има хидрофор и парно котле, което знае, че е на брат му Х.. Знае, че приземния етаж е на груб строеж, тухли, бетонна плоча, няма врати, като сервизен се ползва. Посочила, че има построена на калкан и друга сграда, която се ползва от Х.. Смята, че между двете сгради няма вътрешна врата. Посочила, че не е виждала бащата на Ц. и Х. в този имот. Заявила, че са съседи от последните шест години. Знаела, че родителите на Ц. и Х. живеят на [улица], където имат къща. През 2010г. подарили на ответниците тухли за ремонт на приземния етаж, които били складирани там, а после разбрала, че са изхвърлени. Св. Г. е заявил, че познава както родителите, така и двамата братя Ц. и Х.. Знаел къщата, в която живеят в т.нар. район „К.“. Знаел приземния етаж, като посочил, че Ц. си държал вещи в него. През 2008г. се прибрали от Испания, като им помагали да си пренасят багаж. Знаел, че приземния етаж в едната си част се ползва от Ц.. Твърди, че не е виждал бащата на Ц. в имота. От заключението по приетите основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза и обясненията дадени в съдебно заседание, е установено, че процесният имот представлява двуетажна жилищна сграда, с приземен етаж, който е на груб строеж. Двата етажа отговаряли на изискванията на чл.40 ЗУТ, като представлявали самостоятелни такива. Установено е, че строежът на сградата е започнал през 1989г., като липсвали данни кога е завършил грубият строеж. Съгласно проекта за жилищна сграда, приземния етаж се състоял от лятна кухня, работилница, котелно, ПРУ, коридор, стълби, WC и мокро помещение. Този етаж бил на степен на завършеност груб строеж с частично изпълнени довършителни работи. Работилницата и котелното били с довършителни работи, като в работилницата били организирани баня и тоалетна. Тези две помещения били свързани с калканно изградената къща чрез прорязана врата в калканния зид. Стълбището било преградено. В котелното нямало монтирано оборудване, което да обслужва етажите. Не били доизградени преградни стени между лятна кухня и ПРУ както и между ПРУ, WC и мокро. Етажът бил със самостоятелен токов кръг, захранен с вода. Първи и втори жилищни етажи били обособени като самостоятелни жилища в съответствие с чл.40 ЗУТ. Първият етаж бил проектиран с гараж, стълбищна клетка, коридор, тоалетна, кухня, спалня и две лоджии. По време на строителството са извършени промени - в тоалетната е организирана и баня, а в дъното на гаража е обособено складово помещение. Стълбата е продължена до края на гаража като по този начин е изграден самостоятелен вход за втория етаж. Отоплението било с климатици, предвид което била отпаднала необходимостта от котелното за общо ползване. Вторият етаж като част от еднофамилната сграда бил проектиран с четири спални, баня и складово помещение. По време на строителството са извършени промени в разпределението и на него са ситуирани кухня със столова и дневна, две спални, санитарен възел и складово помещение, в банята е организирана и тоалетна. Котелното било изградено под стълбищното рамо на ниво първи етаж в самостоятелната стълбищна клетка за втория етаж. Всеки от етажите бил със самостоятелен токов кръг и собствен електромер, както и със самостоятелно захранване с вода и собствен водомер. Посочено е, че в процеса на строителството са направени промени - първоначално сградата била проектирана като еднофамилна с един токов кръг и електромер и една ВиК инсталация с един водомер. Приземния етаж бил с увеличена светла височина: - лятна кухня и коридор Н=2.50м; котелно Н=2.30м; работилница - Н=2.43м; ПРУ, WC и мокро = 2.78м. Този етаж бил със самостоятелен вход откъм двора. Отворите за вратите на работилницата и котелното били затворени с гипсокартон, а в стената на работилницата бил прорязан отвор и бил свързан с калканно изградената съседна къща. И трите етажа били отделени със самостоятелни входове, Ел и ВиК инсталации. Посочено е, че изграденият приземен етаж бил със статут на приземен етаж. Реалното му разпределение и светла височина към настоящия момент били: - лятна кухня и коридор Н=2.50м; котелно Н=2.30м; работилница - Н=2.43м; ПРУ, WC и мокро = 2.78м. Този етаж бил със самостоятелен вход откъм двора. Предвид голямата денивелация на терена - около 5м по източната и южна фасади бил с естествена светлина. Котелното помещение и ПРУ не били изпълнени по предназначение по проект, предвид отпадналата им необходимост като такива. Работилницата била с два прозореца, а лятната кухня с три по южната фасада. Работилницата и котелното били с довършителни работи, като в работилницата били организирани баня и тоалетна. Тези две помещения били свързани с калканно изградената къща чрез прорязана врата в калканния зид. Останалите помещения били на груб строеж. Съгласно одобрения архитектурен проект в приземния етаж било предвидено изграждането на котелно помещение. Същото било изградено като конфигурация и размери съгласно проекта, но предвид промяна характера на жилищната сграда от еднофамилна в двуфамилна със самостоятелно решение на отоплението било отпаднало неговото предназначение. Котелно било изградено под стълбищното рамо на ниво първи етаж, в самостоятелната стълбищна клетка за втория етаж. Това котелно било изградено да захранва само втория етаж. Промяна на местоположението му и неговата големина като площ не било съобразено с одобрения проект. Установено е, че УПИ [№], кв.182 бил ситуиран на две улици, денивелацията между които е около 6 метра. Процесната сграда била ситуирана изток, север и юг. Западната фасада била калкан. Лицевата фасада била от север по [улица]. Погледнато от там процесния етаж бил ситуиран на кота - 2.45, т.е с оглед разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗУТ, е недопустимо процесния приземен етаж да бъде преустрен в жилищен. Погледнато от долната/южната улица и съобразено с нейната геодезия - етажът е на кота около +3.00, т.е. е надземен и с оглед разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗУТ е допустимо процесния етаж да бъде преустрен в жилищен. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че официалната фасада и входът на сградата са от към [улица]и самият проект също е изработен на база на котите на височина на тази улица. При изследване на процесния приземен етаж, следва да се вземе предвид така както е проектирана сградата - кота 0 от към [улица], при което положение етажът представлява подземен такъв. Въззивният съд като е достигнал до същите фактически изводи, е препратил по реда на чл.272 ГПК към установената с първоинстанционното решение фактическа обстановка. Съдът е приел от правна страна, че в конкретния случай, ищецът е обосновал правния си интерес от предявяването на отрицателните установителни искове, чрез твърдението, че притежава право на собственост върху процесния имот - приземен етаж от процесната двуетажна масивна сграда, което се оспорва от ответниците, с доводи, че приземният етаж от сградата не е самостоятелен обект, а обслужва цялата сграда. Прието е, че съобразно одобрения архитектурен проект, сградата била проектирана да бъде изградена като еднофамилна - с два етажа и приземен етаж, който е бил предвиден да обслужва жилищната част на къщата. В процеса на строителство на сградата са били направени промени. Посочено е, че общите части по естеството си са тези, без които сградата - етажна собственост не може да функционира, или без които етажните собственици не могат да използват обектите си на собственост. Характерно за общите части по предназначение е, че сградата може да съществува и да се ползва и без тази обща част. Прието е, че в случая процесният приземен етаж не е обща част по естеството си. Изложени са мотиви, че помещенията, които са общи части на сградата по предназначение служат за удовлетворяване на нужди, свързани с поддържането и експлоатацията на сградата, притежавана в режим на етажна собственост и на самостоятелните обекти в нея. Към момента на реализирането на строителството процесният приземен етаж, състоящ се от лятна кухня, работилница, котелно, противорадиационно укритие (ПРУ), коридор, стълби, WC и мокро, е бил предвиден като обща по предназначението си част. Посочено е, че от приетата СТЕ е установено, че в процеса на строителство на сградата са били направени промени - приземния етаж е с увеличена светла височина, но въпреки това не са довели до преустройството му в жилищен такъв. Изложени са съображения, че в чл. 35 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.) е посочено, че жилището се състои от помещения, които териториално и функционално са обединени в самостоятелен обект, предназначен за задоволяване жилищните нужди на гражданите. То може да се устрои в един или два етажа, свързани с вътрешна стълба (мезонетен тип). Посочено е, че съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни. Прието е, че предназначението на приземния етаж не е променено и обособено в самостоятелен жилищен обект, а служи за задоволяване общи нужди на етажните собственици. Допустима е промяната на предназначението на обекта, предвиден за обща част, според заключението на вещото лице, чрез извършване на фактическото преустройство на обекта, с което да му се придаде друга функция, но за да стане индивидуална собственост е необходимо общо съгласие на всички съсобственици. Прието е, че е без значение намерението на първоначалните собственици В. и С. Й. да обособят жилище за себе си в приземния етаж, защото неговото предназначение не е било променено нито фактически, нито юридически при учредяването на етажната собственост, а бъдещи намерения за осъществяване на някаква дейност не представляват юридически факти, въз основа на които да възникне правоотношение. Формиран е решаващ извод, че приземният етаж не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, а обща част на жилищната сграда и като такава представлява принадлежност по смисъла на чл.98 ЗС и винаги следва главната вещ. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В настоящия случай поставените от касаторите правни въпроси не обосновават поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. На първо място следва да се отбележи, че при предявяването на иска не са заявени твърдения, че лятната кухня и работилницата са предвидени и изградени като самостоятелни обекти на право на собственост, респ., че са били ползвани като такива. Както беше посочено по-горе, в исковата молба се съдържа твърдение, че при реалното изпълнение на строителството в сградата били обособени три самостоятелни, отговарящи на изискванията за самостоятелни жилища етажи и че семейството на С. и В. Й. са извършили довършителни работи и са ползвали процесния етаж именно като жилищен. Именно тези фактически твърдения са били предмет на доказване в производството по делото. Действително на допуснатата СТЕ е била поставена и задача да даде заключение дали изграденият приземен етаж отговаря на изискванията за самостоятелен обект не само като жилище, като според заключението на приетата експертиза в работилницата, която е с довършителни работи, са организирани баня и тоалетна (т.е. помещението не е изпълнено по предназначение по проект, не е изградено и довършено като работилница), а останалите помещения са на груб строеж. Наведените в изложението доводи следователно не съответстват на заявените при предявяването на иска фактически твърдения, както и на данните по делото, доколкото по делото не е установено приземният етаж да се състои както от помещения, които имат самостоятелно предназначение, така и от такива с обслужващо предназначение по отношение на жилищната част на сградата. Поради това следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението първи, втори и пети правен въпрос. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по поставения в изложението трети правен въпрос, тъй като препращайки към мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд е споделил извода, че с оглед разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗУТ е допустимо процесният етаж да бъде преустроен в жилищен предвид обстоятелството, че от долната/южната улица етажът е на кота около +3.00. Но доколкото по делото не е установено в процесния приземен етаж да са разположени жилищни помещения, то този въпрос следва да се приеме за неотносим. Наред с това следва да се отбележи, че при формирането на извода си, че приземният етаж не представлява самостоятелен обект на право на собственост, въззивният съд изцяло се е съобразил с трайно установената практика на ВКС, според която, за да се приеме, че е налице самостоятелен обект на право на собственост, обектът трябва да бъде обособен като самостоятелен такъв, т.е. да е отграничен от другите такива, в това число и такива в режим на етажна собственост, при която съществуването на отделните обекти е свързано с наличие на общи на всички собственици части (решение №19/28.03.2016г. по гр.д.№1600/2015г., ІІІ г.о. на ВКС). Не представляват самостоятелни обекти на собственост – жилища или ателиета в приземен или тавански етаж от жилищна сграда, ако същите не отговарят на изискванията на строителните правила и норми за жилища или самостоятелни ателиета, действали към построяването им или към момента на разрешаване на правния спор, включително и на изискванията за минимална светла височина и/или на изискванията за необходимите помещения, които трябва да съдържа жилище или ателие (посоченото в изложението решение №55 от 21.06.2022г. по гр.д.№2826/2021г. на І г.о. на ВКС). Тази практика на ВКС е трайна и последователна, намира приложение и по отношение на помещения, изградени в приземен етаж на сграда, поради което не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по поставения в изложението четвърти правен въпрос, доколкото по делото не е установено едноличните собственици на сградата да са извършили такова преустройство и промяна на предназначението на помещенията в процесния приземен етаж, които да доведат до промяна в неговия правен статус, т.е. до обособяване на един или няколко самостоятелни обекти на право на собственост. Именно въз основа на констатациите на вещото лице, че и към настоящия момент етажът представлява подземен такъв и помещенията в него не отговарят на изискванията за самостоятелни обекти, въззивният съд е достигнал и до крайния си извод за неоснователност на предявения иск. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и поради очевидна неправилност на обжалваното решение. При постановяване на решението въззивният съд е анализирал всички факти и обстоятелства, които е приел за установени, съобразил е значението им за правния спор, подвел е същите към приложимата правна норма, изложените в решението съображения съответстват както на константната практика на ВКС, така и на правилата на формалната житейска логика. С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторите следва да заплатят на всеки един от ответниците по касация направените разноски в настоящото производство, а именно по 1911.66 евро (2000 лв.) за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение