Определение № 249 от 15.05.2024 г. на ВКС по н. д. № 419/2024 г.

Производството е образувано въз основа на протоколно определение № 416/23.04.2024 г. по нохд № 20243100200177/2024 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено на ВКС за произнасяне по искането за промяна на местната подсъдност и изпращането му за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд. В срока за произнасяне от адв. И. Д., в качеството му на защитник на подсъдимия О. О., е постъпило искане за прекратяване на производството до произнасянето на пъроинстанционния и на въззивиния съд по отношение искането му за поправки на протокола и частната жалба за допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия, с правно основание съответно по чл. 312, ал.1 от НПК и чл.341, ал.2 вр. с чл.249, ал.4 вр. с 248, ал.1, т.3 от НПК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира следното: По внесен обвинителен акт на Окръжна прокуратура - Варна с повдигнати три обвинения по чл.255, ал.3 вр. с ал.1 от НК срещу О. Д. О. от гр. Суворово, обл. Варна е образувано нохд № 20243100200177/2024 г. по описа на ОС - Варна. С посоченото по-горе протоколно определение от проведеното разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК след „кратко“ съвещание, съдебният състав е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на ВКС, тъй като е приел, че „според обвинението в гр. Варна и в гр. Суворово дружеството „К. П.“ не е извършвало търговска дейност и само двама от свидетелите живеят на територията на Варненски окръг“. При тези данни касационният състав не намира основание за уважаване искането на защитника за прекратяване на настоящото производство, тъй като инициираните от страна на адв.Д. производства не са свързани с въпросът за местната подсъдност на образуваното наказателно дело от общ характер. При извършената преценка за наличието на предпоставките на чл.43, т.1 от НПК настоящият състав на ВКС намира, че в случая не са налице основанията за промяна на местната подсъдност. Видно от обвинителния акт, по отношение на всяко едно от трите обвинения е посочено, че обвиняемият О., в качеството му на упълномощен управител на „К. П.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], съответно е затаил истина, не е подал годишна данъчна декларация и т.н. в ТД на НАП - Варна, а като място на извършване на инкриминираните деяния изрично е отбелязано - гр. Варна. При тези данни, макар само двама от посочените в списъка за призоваване свидетели да живеят на територията на обл. Варна, а останалите предимно в гр. София, евентуалната промяна на местната подсъдност не би довела до по-голяма бързина и ефективност, а би повлияла единствено върху затрудняване предвижването на подсъдимия и на вещите лица. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че неточното и неясно изразено искане за промяна на местната подсъдност следва да се остави без уважение и делото да се върне на ОС - Варна, на същия съдебен състав, за разглеждането и решаването му по същество, поради което