Определение № 2337 от 27.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2302/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 и чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и образувано по две частни жалби на ищцата И. З., чрез адв.С. Й., срещу определение №594/02.03.2023г., постановено по в.ч.гр.д.№351/2023г. на Софийски апелативен съд, с което:

• оставена е без разглеждане частната жалба на И. К. З. срещу определение №13261/22.12.2022г., постановено по гр.д.№4988/2022г. на СГС, в частта, с която не е приет за разглеждане предявеният от И. К. З. срещу Ц. Д. П.: инцидентен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че съдържанието на съобщение от 8.08.2022 г., в частта удостоверена от призовкаря не отговаря на истината; искове по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв. за това, че като ответник по настоящото дело Ц. Д. П. е създала условия служители и представители на съда да осъществят действия, с които е застрашено правото на защита на ищцата и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за това, че при изготвяне на отговор на исковата молба ответницата е осъществила действия по начин и с цел, които негативно са засегнали правната сфера на ищцата; оставено е без уважение искането на ищцата за отвод на съдията-докладчик;

• потвърдено е определение №13261/22.12.2022г., постановено по гр.д.№4988/2022г. на СГС, в частта, с която е върната на основание чл. 130 от ГПК исковата молба на И. К. З. срещу Ц. Д. П. по отношение на предявените в нея два иска, с които се иска да се признае, че ответницата държи материал, който не й е бил възложен от съда, който не отговаря на истината и е със съдържание, което уврежда личността и накърнява и застрашава правата и интересите на ищцата и се иска да се осъди ответницата да унищожи наличните у нея екземпляри, както и да задължи АССГ да унищожи от всички носители и места наличните им екземпляри, и с които се иска да се признае, че част от съдържанието на този материал, в който са документирани твърдения/изказвания на ответницата застрашават правата и законните интереси на ищцата и чрез ответницата съдът да задължи АССГ да унищожи процесната част от съдържанието на протокола, като е прекратил производството по отношение на тези искове.

В жалбата по чл.274, ал.2 от ГПК се навеждат доводи за недопустимост и неправилност на определението на въззивния съд, в частта, с която е оставил жалбата й без разглеждане.Ищцата не е обжалвала определението на съда, с което съдията-докладчик е отказал да си направи отвод по делото, поради което въззивният съд се е произнесъл в нарушение на диспозитивното начало.В останалата част определението е неправилно, тъй като отказът на съда да приеме за съвместно разглеждане искови претенции подлежи на проверка по реда на инстанционния контрол.

В изложението на касационните основания към жалбата по чл.274, ал.1, т.3 от ГПК се твърди, че определението в атакуваната част е нищожно и недопустимо.Посочено е, че липсва законова разпоредба, респ. какъвто и да е източник на правото, който да позволява осъдителният иск да бъде разглеждан като отделни и независими помежду им претенции, в отделните им части.

Ответницита Ц. Д. П. не е депозирала отговор на подадената жалба.

Частните касационни жалби са процесуално допустими, като подадени от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

При служебна проверка настоящия съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.Обжалваното определението е валидно и допустимо.

По същество подадените жалби са неоснователни поради следното:

По отношение на частна жалба вх.№5951/15.03.2023г. по описа на Апелативен съд – София:

Разпоредбата на чл.210, ал.2 от ГПК предвижда, че „когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени.Не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства“.

В процесния случай първоинстанционният съд не е разделил част от искове, които са били предявени с исковата молба, а е отказал да приеме за съвместно разглеждане нови претенции, които са били предявени от ищцата след депозиране на отговор по чл.131 от ГПК от ответника.След осъществяване на процедурата по размяна на книжа и надлежното им връчване на ответника, ищецът може да предприеме действия по изменение на предмета или страните по делото, но не и да предявява нови по съдържание искове. Първоинстанционният съд не би могъл да ги приеме за съвместно разглеждане с първоначално предявените искове, а следва да постанови тяхното отделяне и предприемане на действия по образуване на самостоятелно производство.Този акт на съда не подлежи на инстанционен контрол, тъй като няма преграждащо предявените искове действие.

Подадената срещу това определение жалба е процесуално недопустима и са били налице основания за оставянето и без разглеждане от въззивния съд.

Разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК предвижда, че срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона. Разпоредбите на чл. 274 - 278 се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда.

Отказът на състава на съда да се направи отвод по делото не е от тази категория определения, които подлежат на последващ съдебен контрол, поради което подадената срещу този акт на съда жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Неоснователни са оплакванията на касатора, че въззивният съд се е произнесъл в нарушение на диспозитивното начало, тъй като от съдържанието на въззивна жалба вх.№716/05.01.2023г. по описа на СГС се установява, че има нарочен довод на стр.6, че „спорният съдебен акт е сформиран и постановен, от съдия, за който са били налице условия за отстраняване“.Има формулиране искане за отмяна на определението на СГС в неговата цялост.

По отношение на касационна жалба вх.№5952/5.03.2023г. по описа на Апелативен съд – София:

Съгласно ТР№1/2010г. по т.д.№1/2009г., ОСГТК - „Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело“.В процесния случай касаторът И. З. не е формулирал конкретен въпрос/ материалноправен или процесуалноправен/, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, което е формално основание да не се допуска касационно обжалване на определението в атакуваната му част.

Предвид горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение