Определение № 15 от 20.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2/2024 г.

Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – София-град и Софийски районен съд /СРС/ във връзка с искова молба срещу СРС, подадена от И. Кишкова, чрез адв. Лалов, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на парично обезщетение в размер на 1,29 лв., представляващо законната лихва за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 42лв. за периода 13.07.2023 г. до 04.10.2023 г., произтичащо от надвнесена държавна такса по сметката на СРС, подлежаща на връщане. За да се произнесе, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: С определение № 43407 от 04.12.2023 г. по гр.д. № 55435/2023 г. по описа на СРС, производството е прекратено и изпратено на АССГ по подсъдност по съображения, изложени в определение № 14245 от 24.11.2023 г. на СГС по ч.гр.д.№ 12546/2023 г., че исковата претенция е за вреди от бездействието на съда като административен орган, поради което по арг. от чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, искът подлежи на разглеждане по реда на АПК от административния съд. С определение № 345/10.01.2024 г. по адм. д. № 12079/2023 г. Административен съд – София-град е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност със Софийски районен съд. Изложил е мотиви, че административните съдилища са компетентни, когато вредите са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност, докато връщането на надвнесени държавни такси не е административна дейност и председателят на СРС не е административен орган, с оглед на което редът по АПК за разглеждане на отправената искова претенция е неприложим и АССГ не е компетентен да се произнесе по нея. Настоящият смесен петчленен състав намира, че компетентен да разгледа искова молба срещу СРС, подадена от И. Кишкова, чрез адв. Лалов, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на парично обезщетение в размер на 1,29 лв. е Софийски районен съд. Осъществяваната от Софийски районен съд дейност по възстановяване на недължимо платени държавни такси е със самостоятелен характер и не е административна дейност, тъй като съдът дава разрешение на материалноправен спор за дължимостта на таксата. В този смисъл са мотивите на ТР №5 от 12.07.2018 г. по тълк.д.№ 5 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, в което е посочено, че производството по молба за връщане на недължимо платена държавна такса се развива извън исковия процес и има самостоятелен характер. Искови претенции по реда на ЗОДОВ се разглеждат от административните съдилища, когато вредите са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност, каквато производството по възстановяване на недължимо платени държавни такси не е. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая не е спорно, че се касае именно за забавено връщане на дължима сума от 42 лв., представляваща надвнесена държавна такса, с оглед на което отправената искова молба, с която се претендира лихва върху надвнесена държавна такса, която е върната със забава, следва да се реализира по общите правила на ЗЗД, както е посочено и в самата искова претенция. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 5 от АПК, петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд