Определение № 1385 от 01.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1079/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Я. Б.-М., чрез адв.Г.З. срещу определение №77 от 06.01.2023г., постановено по ч.гр.д.№13593/2022г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба с вх.№18-10-145/08.12.2023г., подадена от Я. Б.-М., чрез адв.Г.З. срещу определение на съдия по вписванията при СРС с рег.№1693 на отказа от 31.10.2022г., постановен по заявление с вх.рег.№81161/31.10.2022г., с което е отказано вписване на обявяване на саморъчно завещание – завет. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че обжалваният съдебен акт е очевидно неправилен и е постановен в противоречие с посочената практика на ВКС.В разпоредбата на чл.264, ал.1 от ДОПК са посочени изчерпателно хипотезите, в които се изисква писмени декларация, с която се удостоверява липсата на задължения.Същата е неприложима при вписване на завещание, тъй като същото съставлява едностранна правна сделка, чиито прехвърлителен ефект е отложен във времето и настъпва към момента на настъпване смъртта на завещателя.Нормата е императивна и не допуска разширително тълкуване и приложение.Целта на закона е при вписване да са погасени всички публични задължения на прехвърлителя, като в процесния случая това се установява с нотариално заверена декларация от заявителя – заветник, с която той декларира, че завещателят му няма задължения и че е запознат с отговорността, която носи по чл.313 от НК.Моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно. Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване настоящият състав приема следното: Въззивният съд е приел от фактическа страна, че със заявление с вх. № 81161/30.10.2022 г. е поискано вписване на препис от обявено завещание – завет от помощник нотариус Б.М., при нотариус Ц. С., относно саморъчното завещание на А. Н. С., с което е завещала на частната жалбоподателка Я. Н. апартамент № 48, находящ се в [населено място], [улица].Към молбата са приложени преписи от завещанието, протокол за обявяването му от 06.10.2022 г., препис – извлечение от акт за смърт, нотариален акт за придобиване на недвижим имот по давност от 28.12.2009 г., вписан в СВ — София с вх. № ***.; схема на самостоятелен обект в сграда № ***-11.10.2022 г., издадена от СГКК София; Декларация от Я. Н. Б. – М., и удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от приложение 2 към ЗМДТ за имота с № ***/17.10.2022г., издадено от СО - Дирекция „Общински приходи“, отдел ОП Слатина, в което е отразена данъчната му оценка, но няма отбелязване относно липсата или наличието на публични задължения. С обжалваното определение съдията по вписванията е посочил, че в представеното удостоверение за данъчна оценка няма отразено наличието или липсата на задължения за имота, а това трябва да се отрази съгласно чл. 264, ал. 1 от ДОПК при наследствени права, включващи недвижими имоти, поради което и на основание чл. 32а от Правилника, е отказал вписване на препис от обявеното завещание. Въз основа на така установените факти въззивният съд е формирал извод, че разпоредбата на чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК е императивна.За представяне на декларацията по образец /ал. 3/, респ. отразяването в данъчната оценка, съдията по вписванията следи служебно предвид предвидената в чл. 265 ДОПК солидарна отговорност за задълженията на прехвърлителя.Безспорно завещанието съставлява акт на разпореждане с право на собственост от завещателя в полза на заветника, поради което завещателните разпореждания попадат в предметния обхват на чл. 264, ал. 1 ДОПК. От друга страна, не може да се очаква от завещателя да състави декларация за липса на публични задължения към момента правоприемството, защото към момента на пораждане на действието на завещанието, завещателят е починал.С оглед на това декларацията по чл. 264, ал. 1 ДОПК може и следва да се представи приобретателят на имуществото, предмет на завещателното разпореждане, като съответно при наличието на такива, те следва да бъдат предварително погасени.В случая нито в удостоверението за данъчна оценка се съдържа отразяване относно публичните задължения за имота, нито е представена декларация от приобретателя на имуществото, поради което съдът намира, че следва да се потвърди отказа на съдията по вписванията, а частната жалба да се остави без уважение като неоснователна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 от ГПК, като по първия от поставените въпроси твърди, че атакуваното определение е постановено в противоречие с определение №98/24.01.2023г. на ВКС по к.ч.гр.д.№4497/2022г. Формулирани са следните въпроси: 1.Заветникът е ли в кръга на лицата по чл.264 от ДОПК, който при направено искане за вписване на обявеното в негова полза саморъчно завещание трябва да представи декларация за липса на данъчни задължения за имота, който му е завещан; 2.Представлява ли определение на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване задължителна практика или с него се изразява правно мнение; 3.Съдията по вписванията има ли правомощията да проверява материалноправните предпоставки на акта. От съдържанието на изложението следва, че отговорите на въпросите по т.2 и т.3 от изложението следва да бъдат дадени при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.В случая тези предпоставки не са налице, тъй като и по двата въпроса е налице задължителна съдебна практика.С т. 1 на ТР № 2 от 28.09.2011 г. по т. д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се формира от съвкупността на съдържащите се в различни решения на ВКС по чл. 290 ГПК тълкувателни мотиви, в които се посочва правилната съдебна практика по прилагането на определен текст от закона, както и задължителните тълкувателни решения и ППВС.С оглед сходството в режима на касационно обжалване на въззивните определения същото важи и за мотивите на определението, с което касационният съд се произнася по същество в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК.Съгласно т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, съдията по вписванията няма правомощията да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона. Част от изводите на въззивния съд са в противоречие със задължителната практика на ВКС.С определение №98/24.01.2023г. на ВКС по к.ч.гр.д.№4497/2022г. е допуснато до касационно обжалване определение на въззивен съд по следния поставен процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Следва ли, за да бъде вписано завещание, да бъде представена декларация по чл. 264 ДОПК от приобретателя на недвижим имот в хипотеза на заявено за вписване завещание?“. Даденият отговор е следния: „Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК предвижда, че прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарична вноска в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Друг адресат на това задължение за представяне на писмена декларация не е предвиден, вкл. и в хипотеза на вписване на обявено завещание с предмет недвижими имоти.Поради това и не може да се вмени такова задължение на заветника само поради това, че завещателят е починал към момента на пораждане на действие на завещанието, а и той не би могъл да декларира наличието или липсата на чужди задължения.В тази хипотеза намира приложение чл. 264, ал. 1, изр. 2 ДОПК – наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка“. Един от решаващите извода на въззивния съд за потвърждаване на отказа за вписване е поради липсата на декларация по чл.264 от ДОПК, която да изхожда от заветника. Същият е неправилен с оглед даденото тълкуване в цитираното по-горе определение на ВКС.Второто основание за потвърждаване на отказа е поради това, че в представеното удостоверение за данъчна оценка по чл.3, ал.2 от Приложение №2 към ЗМДТ не е отразена липсата и наличието на непогасени публични задължения.В действителност от представеното на стр.20 от делото удостоверение се установява, че неговото съдържание е несъобразено с изискванията на чл.264, ал.1, изр.2 от ДОПК, тъй като Столична община не е отразила дали съществуват непогасени публични задължения за имота.Това е формално основание за постановяване на отказ за вписване на завещателния акт, тъй като в хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността/т.1 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК/. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение