Определение № 959 от 25.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2731/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Л. С. М., Р. К. М. и С. К. Б. против решение №872 от 23.07.2024 г. по т.д. №1355/2023 на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация- „ЗАД ОЗК – Застраховане“АД, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника си – адв. Г. Й. са поддържали основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, чийто текст са възпроизвели. Посочили са, че са налице предпоставки и по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Поставили са въпросите – 1/“При сезиране с производство по чл.247 от ГПК, следва ли съдът да мотивира подробно решението си или може да остави молбата без уважение с аргументи, че същата представлява заобикаляне на друго производство?“, 2/ „Представлява ли очевидна фактическа грешка неотразяване в диспозитива на решението на волята на съда личаща от мотивите“ 3 / „Грешките в пресмятането, когато тези грешки са аритметически, а не в правните изводи на съда, представляват ли очевидна фактическа грешка?“. Страната е поддържала противоречие във връзка с излагането на мотиви с изброена и обобщена от нея практика на ВКС. По втория въпрос, касаторите са изложили своите оплаквания за неправилност на обжалвания акт, като са се позовали и на касационната си жалба. Посочено е решение на ВКС, дефиниращо понятието „очевидна фактическа грешка“.Такава практика е сочена и по третия въпрос, като в тази насока ВКС е приел, че грешките в пресмятането също могат са се поправят по реда на чл.247 ГПК. Страната накратко е развила своето разбиране за наличие на очевидна фактическа грешка, поради посочване в мотивите на една сума за разноски, а в диспозитива на друга. Други доводи не са развити. Касаторите не обосновават приложно поле на касационно обжалване. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетата, със задължителна тълкувателна практика дефинитивност, се налага извод, че първият поставен въпрос не е релевантен, тъй като се основава на невярното твърдение на страната за липса на мотиви. В случая, обаче, решението е адекватен отговор на подадената молба по чл.247 ГПК от касаторите,които лаконично са възпроизвели мотивите на съда и въпреки посоченото и от тях, че съставът е приел за първа инстанция извън присъдените вече разноски, дължими още 12 574.38лв., са сумирали и сумата обозначена от въззивния съд като вече присъдена. Или, при така заявеното искане, съдът е изложил достатъчни мотиви относно липсата на неправилно отразяване на неговата воля в диспозитива на акта. Мотивиран е и извод, който е за пълнота на изложението и не е обусляващ за горния решаващ мотив, а именно злоупотребата с права на касаторите, тъй като в случая предмет на исканата поправка по реда на 247 ГПК е решението, в частта му за разноските, като искането е направено след проведено производство по чл.248,ал.1 ГПК. Съдът е съобразил, че се касае за различни основания, на които страната иска преодоляване на правните му изводи относно присъденото адвокатско възнаграждение. Следователно, с този въпрос страната не обосновава общо основание, нито сочи практика относима към така приетото и към случая въобще. Разгледаните общи постановки относно дефинитивната определеност на искането за поправка на очевидна фактическа грешка следва да бъде обосновавана с конкретни обстоятелства, които страната не е сочила.Вторият въпрос също не е релевантен, тъй като е аналогичен на първия, но по неясен, тъй като волята на съда е достатъчно ясно очертана в мотиви и диспозитив и липсва такова несъответствие, което освен това не е конкретизирано от страната, за да бъде релевантен така поставения от нея въпрос. Третият въпрос също не е релевантен, тъй като е основан на фактически невярното твърдение на касатора за наличие на грешка в пресмятането, каквато той не е мотивирал аритметично в искането си по чл.247 ГПК. Изводът се налага от изложеното от него, че съдът е извършил преценка в мотивите за това, че на процесуалния представител на ищците се дължи още / над присъденото от СГС, в която част решението е оставено в сила/ сумата 12 574.38лв., а за втората инстанция разноски в размер на 4730лв. Сборът от така посочените суми е присъден в диспозитива на решението. При липса на обосновано от страната, в сезиращата въззивния съд молба, аритметическо отклонение / т.е. аритметично сбора съответства на така очертаните две величини, като друго не е поддържано/ въпросът е неотносим към мотивите на обжалваният съдебен акт. Касаторите, чрез пълномощника си са поддържали основание чл.280,ал.2 ГПК, уточнено в изложението като „очевидна неправилност“, по който липсва каквото и да било оплакване, свързано с конкретния правен спор. Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение