Определение № 2153 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2035/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Сайлест“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез пълномощник адв. С. К., срещу решение № 566 от 14.08.2023 г., постановено по в. т. д. № 135/2023 г. на Апелативен съд - София. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 1297 от 18.11.2022 г. по т. д. № 2008/2011 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от „Сайлест“ ЕООД иск, квалифициран с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, за установяване поредност на удовлетворяване на вземанията на „Ватия Холдинг“ АД в размер на 224 345.73 лв., предявени и приети в производството по несъстоятелност на „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н.). В частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от „Сайлест“ ЕООД иск по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ за установяване несъществуването на част от приетите в производството по несъстоятелност вземания на „Ватия Холдинг“ АД към „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н.), въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се прави искане въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и спорът да бъде разрешен по същество с признаване на поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.10 ТЗ на вземанията на „Ватия Холдинг“ АД. Касаторът поддържа, че при постановяване на решението не са обсъдени всички негови доводи и относимите към спора доказателства, в резултат на което въззивният съд е достигнал до необоснован и незаконосъобразен извод, че вземанията на „Ватия Холдинг“ АД подлежат на удовлетворяване по реда на чл.722, ал.1, т.8 ТЗ. Навежда оплаквания, че въззивният съд неправилно е подвел правоотношението между „Ватия Трейдинг“ ЕООД и едноличния собственик на капитала му - „Ватия Холдинг“ АД, възникнало по повод на извършени от едноличния собственик плащания в полза на трети лица с цел изпълнение на задължения на „Ватия Трейдинг“ ЕООД, под хипотезата на чл.74 ЗЗД, без да съобрази периодичния характер на задълженията, тяхното естество и пораждането им след проявлението на неплатежоспособността на длъжника, отношенията с третите лица, в чиято полза са извършени плащанията, наличието на други кредитори с по-ранни изискуеми вземания към „Ватия Трейдинг“ ЕООД, спрямо които не са извършвани плащания. Според касатора, фактите по делото сочат на възникнали правоотношения по регулярно и целево кредитиране на „Ватия Трейдинг“ ЕООД от едноличния собственик на капитала „Ватия Холдинг“ ЕООД по смисъла на чл.616, ал.2, т.2 ТЗ, които изключват приложението на чл.74 ЗЗД и обуславят поредност на удовлетворяване на вземанията на „Ватия Холдинг“ АД по чл.722, ал.1, т.10 ТЗ. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Ватия Холдинг“ АД със седалище в [населено място] - чрез юрк. Д. К., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. Синдикът на „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н.) и „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н.) не са подали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е съобразил безспорните между страните факти, че „Сайлест“ ЕООД и „Ватия Холдинг“ АД са кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност на „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н.), открито с решение от 03.12.2020 г. по т. д. № 193/2020 г. на Софийски градски съд. Вземанията на „Ватия Холдинг“ АД, включени в списъка на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 17.02.2021 г., са в общ размер на 242 547.41 лв., от които 224 345.73 лв. - главница, а останалата част - лихви за забава, с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ. В списъка са включени и вземания за законни лихви върху главницата, считано от 31.12.2020 г. до окончателното плащане, с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.9 ТЗ. Главницата от 224 345.73 лв. е формирана като сбор от извършени плащания в периода от 07.02.2019 г. до 24.11.2020 г., с които ответникът „Ватия Холдинг“ АД - едноличен собственик на капитала на „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н.), е погасил задължения на „Ватия Трейдинг“ ЕООД към трети лица за данъци, осигуровки, трудови възнаграждения, възнаграждение по граждански договор, адвокатско възнаграждение, държавни такси, разноски за експертизи и др. В предвидения за това срок ищецът „Сайлест“ ЕООД е подал възражение срещу приетите вземания и реда за удовлетворяването им, което е оставено без уважение от съда по несъстоятелност, след което дружеството е предявило иск по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ. Искът за несъществуване на част от вземането за главница до размер на сумата 97 811.16 лв. (заплатени трудови възнаграждения и възнаграждение по граждански договор) е отхвърлен с първоинстанционното решение, което не е обжалвано в тази част и е влязло в сила, като пред въззивната инстанция е пренесен спорът за съществуване на вземането на „Ватия Холдинг“ АД за лихви за забава и за поредността на удовлетворяване на вземанията по чл.722 ТЗ. Въззивният съд е преценил като основателно оплакването във въззивната жалба на „Сайлест“ ЕООД за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че вземането на „Ватия Холдинг“ АД за сумата 97 811.16 лв. е възникнало на основание неоснователно обогатяване, но не е възприел доводите на жалбоподателя, че вземането произтича от извършено кредитиране на „Ватия Трейдинг“ ЕООД от едноличния собственик на капитала „Ватия Холдинг“ АД. След самостоятелна преценка на релевантните за спора факти въззивният съд е направил извод, че вземането е възникнало като последица от суброгиране по смисъла на чл.74 ЗЗД на „Ватия Холдинг“ АД в правата на трети лица - кредитори на „Ватия Трейдинг“ ЕООД (н.), чиито вземания са погасени чрез извършени плащания от „Ватия Холдинг“ АД при наличие на правен интерес. Позовавайки се на практиката в решение № 459/08.06.2010 г. по гр. д. № 1238/2009 г. на ВКС, ІV г. о. (според която правният интерес по чл.74 ЗЗД следва да се разбира като опасност от настъпване на неблагоприятни имуществени последици по отношение на изпълняващия чуждото задължение в отношенията му с кредитора на длъжника по първоначалното вземане), въззивният съд се е произнесъл, че правният интерес на „Ватия Холдинг“ АД от погасяване на задълженията на „Ватия Трейдинг“ ЕООД произтича от качеството му на едноличен собственик на капитала, доколкото при неизпълнение или забавено изпълнение на задълженията от страна на дъщерното дружество би се стигнало до пряко негативно засягане на имуществото и на интересите на едноличния собственик (намаляване на стойността на дружествения му дял) вследствие на предприети от кредиторите принудителни мерки за събиране на вземанията, в т. ч. налагане на запори, възбрани и др., които биха довели до затруднения или до блокиране на осъществяваната от дружеството търговска дейност, а оттук - и до невъзможност да реализира печалба. Погасяването на задълженията на дъщерното дружество, според въззивния съд, е и форма на изпълнение от страна на едноличния собственик на капитала на вмененото му от чл.124 ТЗ задължение да оказва съдействие за осъществяване на дейността на дружеството, поради което и на основание чл.74 ЗЗД има за последица суброгиране на „Ватия Холдинг“ АД в правата на удовлетворените кредитори на „Ватия Трейдинг“ ЕООД до размер на платените възнаграждения по граждански и трудови договори на обща стойност 97 811.16 лв. При разрешаване на спора относно поредността на удовлетворяване на приетото вземане за главница с общ размер 224 345.73 лв. въззивният съд е съобразил, че по делото не са представени доказателства за постигнато съглашение за отпускане на кредит от едноличния собственик на капитала „Ватия Холдинг“ АД на „Ватия Трейдинг“ ЕООД. Предвид липсата на доказателства, съдът е счел за неоснователни доводите на оспорващия кредитор „Сайлест“ ЕООД, че извършвайки плащания към трети лица за погасяване на задължения на „Ватия Трейдинг“ ЕООД, „Ватия Холдинг“ АД е кредитирало дъщерното си дружество по смисъла на чл.616, ал.2, т.2 ТЗ, поради което възникналите като последица от плащанията вземания подлежат на удовлетворяване с поредност по чл.722, ал.1, т.10 ТЗ. В съответствие с извода, че вземанията произтичат от фактическия състав на чл.74 ЗЗД, въззивният съд е приел, че те са с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ - така, както са включени от синдика в списъка на приетите вземания, и е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска по чл.694, ал.1, т.3 ТЗ по отношение на реда за удовлетворяване. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. В касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е въвел като основание за допускане на касационно обжалване очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, с аргумент, че въззивният съд „е приложил неправилния закон - правната норма на чл.74 ЗЗД“, вместо специалните разпоредби на Търговския закон, тъй като „плащащият чужд дълг се намира в организационни отношения с длъжника“. В практиката на ВКС е възприето разрешението, че очевидната неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение; Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано; Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството; Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика; Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Аргументът, с който касаторът е обосновал основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, не насочва към нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност, а съставлява оплакване за материална незаконосъобразност на обжалваното решение - чл.281, т.3 ГПК. Поради това и доколкото въз основа на мотивите към обжалваното решение касационната инстанция не констатира пороци, които могат да бъдат подведени под хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК не следва да се допуска. По отношение на обжалваното решение не са осъществени и основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обосновано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл „незаконосъобразно и необосновано“ по следния процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС (решение № 261/05.06.2016 г. по т. д. № 2857/2013 г. на І т., о., решение № 97/02.05.2019 г. по гр. д. № 3457/2018 г. на ІV г. о., решение № 33/09.04.2020 г. по т. д. № 693/2019 г. на І т. о., решение № 67/30.03.2011 г. по т. д. № 746/2010 г. на ІІ т. о. и др.): „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните като изложи собствени мотиви по тези доводи и възражения, като обсъди и всички доказателства, и да изложи мотиви относно тяхното отношение по спора“. Формулираният въпрос е значим за делото, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС (според която в качеството си на втора инстанция по съществото на спора въззивният съд е длъжен при съобразяване на ограниченията по чл.269 ГПК да обсъди в мотивите към решението си всички относими доказателства по делото, да извърши самостоятелна преценка на всички релевантни за спора факти и да даде самостоятелно разрешение на спора). Според касатора, противоречието с практиката на ВКС произтича от обстоятелствата, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е взел предвид констатациите в заключението на съдебно - счетоводната експертиза, че плащанията, в резултат на които са генерирани предявените и приети в производството по несъстоятелност вземания на кредитора „Ватия Холдинг“ АД, са извършвани в продължение на 22 месеца в полза на едни и същи кредитори - лица, заети по трудови договори и по договор за възлагане на управление, което представлява „регулярно кредитиране, а не изпълнение на едно конкретно задължение към конкретен кредитор“; че съдът не е обсъдил възражението, че плащанията са извършени след началната дата на неплатежоспособност на „Ватия Трейдинг“ ЕООД в полза на избрани кредитори и при наличие на образувани от други кредитори изпълнителни дела срещу длъжника, което е наложило „Ватия Холдинг“ АД да кредитира „Ватия Трейдинг“ ЕООД чрез директно заплащане на задълженията на избраните кредитори, вместо по обичайния начин за кредитиране - чрез превод на суми по банковата сметка на дружеството; че не е обсъдено възражението, че погасявайки задълженията към произволно избрани кредитори, „Ватия Холдинг“ АД не е могло да постигне резултата, от който извежда правен интерес за погасяване на чуждите задължение - да не допусне намаляване на стойността на ликвидационния си дял във „Ватия Трейдинг“ ЕООД и да предотврати предприетите от други кредитори съдебно - изпълнителни действия; че не е обсъдено възражението, че през периода, когато са извършвани плащанията, „Ватия Трейдинг“ ЕООД не е развивало търговска дейност, но въпреки това едноличният собственик на капитала е погасявал текущите му задължения, без да има индиция за възстановяване на дейността и перспектива дружеството само да погасява задълженията си. От мотивите към обжалваното решение е видно, че изброените доводи и възражения (които са развити във въззивната жалба) действително не са обсъдени от въззивния съд, но необсъждането им не се е отразило на постановения с обжалваното решение правен резултат - потвърждаване на първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване на вземанията на „Ватия Холдинг“ АД по чл.722, ал.1, т.10 ТЗ (вместо по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ). За да формира решаващия си извод, че вземанията на „Ватия Холдинг“ АД подлежат на удовлетворяване по реда на чл.722, ал.1, т.8 ТЗ, а не с твърдяната от ищеца - сега касатор, поредност по чл.722, ал.1, т.10 ТЗ, въззивният съд е съобразил не само фактите, въз основа на които е приел, че погасяването на задълженията е извършено в хипотезата на чл.74 ТЗ - изпълнение на чужд дълг при наличие на интерес от погасяване на дълга. Преценката на съда, че вземанията на „Ватия Холдинг“ АД не попадат в реда по чл.722, ал.1, т.10 ТЗ, е обусловена и от констатацията, че по делото не са ангажирани доказателства за постигнато съглашение „Ватия Холдинг“ АД да кредитира „Ватия Трейдинг“ ЕООД, включително под формата на погасяване на задължения чрез директни плащания към трети лица - кредитори. Изхождайки от разбирането, че погасяването на задълженията само по себе си не може да се разглежда като форма на кредитиране, респ. че кредитирането по смисъла на чл.616, ал.2, т.2 ТЗ предполага съглашение между едноличния собственик на капитала и дружеството, каквото в случая няма, въззивният съд имплицитно е отрекъл основателността на всички доводи и възражения, с които оспорващият кредитор се е домогвал да обоснове защитната си теза в процеса - че чрез погасяване на задълженията към произволно избрани кредитори, намиращи се в трудовоправни и подобни на тях отношения с „Ватия Трейдинг“ ЕООД, „Ватия Холдинг“ АД е предоставяло на длъжника средства под формата на кредити по смисъла на чл.616, ал.2, т.2 ТЗ и поради това възникналите като последица от плащанията вземания подлежат на удовлетворяване по реда на чл.722, ал.1, т.10 ТЗ (вместо с определената от синдика поредност по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ). Правилността на изводите, до които е достигнал въззивният съд при разрешаване на спора относно приложимата поредност на удовлетворяване, не може да бъде проверявана в стадия на производството по чл.288 ГПК - т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. След като въззивният съд е отговорил на доводите и на възраженията на обжалващата страна, макар и без изричното им обсъждане (каквото несъмнено дължи съгласно чл.236, ал.2 ГПК), няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено с твърдения, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл незаконосъобразно и необосновано по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: „Когато съдружникът в едно търговско дружество през продължителен период заплаща ежемесечно нововъзникващите регулярно задължения на дружеството директно на неговите кредитори, той извършва тази дейност като трето несвързано с дружеството лице или кредитира дружеството, изпълнявайки задълженията си по чл.124 ТЗ“. Съгласно разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени; Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е изразил становище, че като е погасявал задълженията на „Ватия Трейдинг“ ЕООД към трети лица, едноличният собственик на капитала „Ватия Холдинг“ АД е изпълнявал вмененото му задължение по чл.124 ТЗ да оказва съдействие за осъществяване дейността на дружеството. Произнасянето в посочения смисъл няма самостоятелно решаващо значение за изхода на спора, а е изтъкнато като допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че изпълнението на задълженията осъществява фактическия състав на чл.74 ЗЗД, тъй като е извършвано при наличие на правен интерес за „Ватия Холдинг“ АД, произтичащ от качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството - длъжник. Независимо от изложеното, дори да се счете за обуславящ спрямо изхода на делото, поставеният въпрос не може да се квалифицира като въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отговорът на въпроса не може да бъде еднозначен, тъй като зависи от конкретните факти, при които едноличният собственик на капитала е предприел погасяване на задължения на дъщерното си дружество, от характера на погасените задължения, от вътрешните отношения между едноличния собственик и дъщерното дружество, от наличието или липсата на постигнато съглашение между двете дружества за изпълнение на задълженията от едноличния собственик, както и от редица други обстоятелства, специфични за всеки отделен случай. Разрешаването на поставения въпрос не предполага тълкуване на разпоредбата на чл.124 ТЗ, а също и на разпоредбата на чл.616, ал.2, т.2 ТЗ, на която се позовава касаторът при аргументиране на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а изисква оценка на фактите, въведени в предмета на съответния правен спор. Поради обусловеността на въпроса от спецификата на фактите по всяко дело касационното му разглеждане ще допринесе единствено за разрешаването на настоящия правен спор, но няма да съставлява принос в тълкуването, какъвто се изисква от чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което изключва възможността за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 135/2023 г. на Апелативен съд - София. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация „Ватия Холдинг“ АД юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 150 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,