Определение № 251 от 04.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3783/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. П. чрез адв.Г. Д. от САК срещу решение № 44 от 18.01.21г.по в.гр.дело № 3268/20г.на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 209 от 3.06.20г.по гр.дело № 611/19г.на Софийски окръжен съд.С него е признато за установено по отношение на К. М. П. и на Л. К. П., [дата на раждане] от майка П. П. Н., за което длъжностното лице по гражданско състояние при [община] е съставило акт за раждане № 152 на 30.12.2011г.,че Л. К. П. не е зачената и не произхожда от К. М. П. и признава за установено,че Л. К. П. е зачената и произхожда от У. В. Н.. В приложеното изложение се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да назначи експертиза на принципа на засилена активност на съда,въведен с разпоредбите на Закона за закрила на детето във всички случаи,касаещи лични или имуществени интереси на неневършило пълнолетие дете.Счита,че е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: Длъжен ли е съдът да назначи повторна съдебна експертиза независимо дали са налице основанията по чл.201 ГПК в хипотеза,в която предмет на съдебното производство са интереси на ненавършили пълнолетие дете, на детето е назначен особен представител и първоначалната експертиза е изрично оспорена от страна в производството; Налице ли е основанието по чл.266 ал.3 ГПК за въззивния съд да допусне такава повторна експертиза,когато тя не е била допусната от първоинстанционния съд. В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба У. В. Н. чрез адв.Б. М. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Постъпил е отговор и от адв.Н. М. в качеството му на особен представител на Л. П., в който излага съображения за недопускане на касационната жалба до касационен контрол. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като извърши преценка на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, намира следното: С обжалваното решение е прието за установено,че баща на детето Л. К. П., родена на 29.12.19г.от майка П. П. Н., е У. В. Н..За да направи този извод въззивният съд е възприел заключението на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд Д. експертиза,според която вероятността У. Н. да е биологичен баща на детето е 0.[ЕГН] при гранични стойности от 0 до 1; както и че К. П. не може да бъде биологичен баща на детето.Въззивният съд е изложил подробни съображения защо кредитира експертизата,при която са сравнени комбинация от 15 полиморфни маркера,при което е установено ,че за девет от комбинациите генетичният профил на детето не съвпада с този на К. П. /алелите в профила на детето,които не са наследени от майката,трябва да присъстват в профила на бащата,но при П. не присъстват/От друга страна,в профила на У. Н. присъстват алели, идентични с немейчините алели в профила на детето за всички петнадесет генетични маркера.Вероятността У. Н. да е биологичен баща на детето е практически 100%. Във въззивната жалба на К. П. са били изложени оплаквания за процесуални нарушения поради отказа на съда да допусне нова Д. експертиза.Въззивният съд е приел,че отказът на първоинстанционния съд да допусне двучленна или тричленна съдебно-медицинска експертиза по метода на Д. профилиране е съобразен със закона и съдебната практика, тъй като приетото заключение е достатъчно пълно,ясно и обосновано.Жалбоподателят е подписал протокола за взетите проби от детето, майката и двамата предполагаеми бащи без възражения, взети са и контролни проби, които са приложени по делото.След депозиране на заключението го е оспорил поради манипулиране на пробите и като е съобразил разясненията от вещото лице, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд,че вероятността за това е изключена. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл.280 ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.10г.по тълк.дело № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС – т.1, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от жалбоподателя въпрос за задължението на съда да назначи експертиза на принципа на засилена активност на съда,въведен с разпоредбите на Закона за закрила на детето във всички случаи,касаещи лични или имуществени интереси на ненавършило пълнолетие дете, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.Цитираното съдебно решение № 162 от 16.07.13г.по гр.дело № 1589/13г.на 2-ро г.о. на ВКС не е приложимо в конкретния случай - постановено е по иск по чл.29 ал.1 СК.Не налице и противоречие с ТР № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС,тъй като по делото е назначена Д. експертиза, чието заключение е възприето като компетентно и обосновано. Установената практика на ВКС,обективирана в решение № 542 от 7.02.12г.по гр.дело № 1083/10г.на Четвърто г.о.приема,че за да назначи друго или повече вещи лица, съдът трябва да вземе становище по претендираните от страната или констатираните от съда служебно недостатъци на представеното заключение. Ако заключението е непълно (не е отговорено изчерпателно на всички поставени въпроси с оглед нуждите на процеса), съдът преценява дали назначеното вещо лице може да се справи с поставената задача. Ако съдът прецени, че първоначално назначеното вещо лице може да се справи, той му възлага допълнително заключение, а ако съдът прецени, че вещото лице не може да се справи, както и ако първоначалното заключение е неясно, съдът назначава друго вещо лице или повече вещи лица, като може да включи в техния състав и първоначално назначеното вещо лице. Когато съдът прецени, че представеното заключение е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност, той възлага повторно заключение, като назначава друго или повече вещи лица. Не всяко оспорване на представеното заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение. Обжалваното решение не се разминава с тази практика. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика или осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв при наличие на практика по поставения въпрос. По изложените съображения настоящият състав намира,че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по жалбата У. Н. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3550 лв съгласно представения договор за правна помощ и пълномощно. Разноските за особения представител на Л. П. трябва да бъдат възложени на К. П..Същият следва да бъде осъден да заплати на адв.Н. М. възнаграждение в размер на 600 лв. Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на ІІІ г.о.