Определение № 302 от 31.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1693/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Х. М., действащ чрез законния си представител Х. М. М., представляван от адв. С. Ч., срещу решение № 1211 от 12.06.2020г. по в.гр.д. № 5861/2019г. на САС, 14 състав в частта, с която е потвърдено решение № 4307 от 13.06.2019г. по гр.д. № 15117/2016г. на СГС, ГО, 11 състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от касатора против „БУЛ ИНС“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 55 000 лева до 70 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 16.09.2015г. неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди вследствие получени при настъпилото ПТП телесни увреждания, тъй като въззивният съд не е отчел поотделно и в съвкупност всички релевантни обстоятелства. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обосновава искането си за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради наличие на основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл съд по следните материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС:

1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о.

2. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина, времетраенето и степента на възстановянето му, остатъчните му явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и за в бъдеще? Касаторът счита, че е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 749 от 05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. н ВКС, ТК, II т.о. и решение № 350 от 17.10.2011г. по гр.д. № 1382/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о.

Ответникът ЗД „Бул инс“ АД оспорва касационната жалба. Поддържа, че доводите на касатора за несъобразяване от въззивния съд в достатъчна степен с критериите, посочени в ППВС № 4/1968г., са относими към правилността на обжалваното решение, която не е предмет на производството по чл.288 ГПК.

Третото лице-помагач С. С. А. не представя отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел за установено, че на 16.09.2015г., в [населено място], обл.П., на [улица], при управление на МПС - л.а. марка „БМВ 320И", с ДК ЕН 7847 ВТ, без да има необходимата правоспособност за това, С. С. А. е нарушил правилата за движение по пътищата от ЗДвП, а именно чл.5 ал.1, чл. 20 ал.1 и ал.2, чл.70 ал.1 и чл.117, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П. Х. М. /на 10г./, изразяващи се в счупване на долната челюст и счупване на таза, като след деянието е избягал от местопроизшествието. Посочил е, че това се установява от протоколно определение от 27.10.2016г. постановено по НОХД № 2541/2016. по описа на PC П., с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, тъй като водачът се е признал за виновен.

Изложил е съображения, че на основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда, както и споразумението, одобрено от наказателния съд, е задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което по делото е установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД, осъществен от водача на автомобила. Намерил е, че водачът категорично е могъл да забележи навреме пешеходеца и да предотврати удара, особено като се вземе предвид, че ПТП е настъпило в района на населено място и на 15,8 м. преди мястото на удара, преди вратата на киносалона е имало пътни знаци: „Внимание деца" и „Пешеходна пътека". Приел е, че делинквентът, при наличие на група деца на десния тротоар, е следвало незабавно да намали скоростта си до такава стойност, която позволява при слизането на детето на платното да спре преди конфликтната точка, като скоростта на л.а. е била технически несъобразена с конкретната пътна обстановка.

Въззивният съд е достигнал до извод, че от своя страна пострадалият също е в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.113 ЗДвП, но е посочил, че поради липсата на жалба от страна на застрахователя, е недопустимо влошаване положението на жалбоподателя по смисъла на чл.271 ал.1 ГПК.

Във връзка с размера на обезщетението въззивният съд е обсъдил заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, въз основа на което е приел за установени следните обстоятелства:

Вследствие на станалото ПТП ищецът е получил следните травми: Контузия, оток и повърхностни рана в челната област на окосмената част на главата. Многофрагментна фрактура на тялото на долната челюст вдясно с дислокация на фрагментите, усложнено с абсцес. Фрактури на горните рамене на пубичната кост двустранно. Липсват КТ данни за травматични увреждания на черепни кости, мозъчни обвивки и мозъчен паренхим, както и за сублуксация С1-С2. След ПТП на ищеца е била оказана спешна медицинска помощ в УМБАЛ „Д-р Г. С." - П., където е проведена компютърна томография /КТ/ на глава и шия. От изследването се установява: Многофрагментна фрактура на лява мандибула с дислокация на фрагменти. Установява се контузия, оток и повърхностна рана в челната област на окосмената част на главата. Оток в областта на долната челюст. Още същата нощ детето е транспортирано и прието за лечение УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" - София, Клиника по неврохирургия. Постъпва в Детска противошокова зала в 05,30ч. в съзнание, няма спомен за случилото се, изпълнява нареждания, движи четирите крайника. След извършване на необходимите изследвания и консултации, на 18.10.2015г. е проведено оперативно лечение по отношение лицево-челюстната травма под обща интубационна анестезия - Разрез на 1 см. под ръба на долната челюст. Репониране на фрагментите на долната челюст вдясно и фиксиране с плака и винтове. Гладък следоперативен период, с умерени болки в оперативната област, без неврологична симптоматика. Ищецът е изписан в добро общо състояние, спокойна оперативна област, стабилна оклузия. Свалени конци. Дадени указания за хигиенно-охранителен режим и контролни прегледи. За периода 06.10. - 12.10.2015г. е проведено повторно лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" - София, Клиника по неврохирургия, поради оплаквания от болка и подуване под долната челюст вдясно, затруднено отваряне на устата, повишена температура. В клинични условия са установени данни за развитие на възпалителен процес в областта на долната челюст. Под локална анестезия е извършена инцизия и дренаж на гнойна колекция. Проведено медикаментозно лечение. Изписан е в добро общо състояние, без оплаквания. За периода 28.03. - 04.04.2016г. е проведено поредно трето лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" - София, Клиника по неврохирургия поради оплаквания от болки в областта на долната челюст вдясно. Извършено е оперативно отстраняване на фиксиращата плака и винтове на долната челюст. Дренаж. Проведено е медикаментозно лечение.

Въззивният съд е приел, че причинените контузия, оток и повърхностна рана в челната област на окосмената част на главата са причинили на ищеца болка и страдание. Многофрагментната фрактура на тялото на долната челюст вдясно с дислокация на фрагментите, усложнено с абсцес, трайно е затруднило дъвченето и говореното за повече от 30 дни. Фрактурите на горните рамене на пубичната кост двустранно е предизвикала нарушение на движението на снагата за повече от 30 дни. Взел е предвид, че според вещите лица за фрактурите на горните рамене на пубичната кост е препоръчан постелен режим 1 месец; за счупването на долната челюст е приложено оперативно лечение на 3 етапа; прогнозата за пълно възстановяване на ищеца от получените травми при процесното ПТП е благоприятна. Съобразил е, че по предварителни сведения, събрани от майката, според вещите лица клинични признаци при ищеца за прилошавания, припадъци, свързани с главоболие и посиняване, датират поне от 2011г., като изоставането в психофизическото развитие на детето категорично е започнало преди ПТП. Вещите лица са извършили личен преглед на ищеца на 30.10.2018г. и по данни на майката са отразили, че на 1г. и 4 месеца е боледувал от менингит; лекуван в реанимация, има кръвотечения от носа и 42 % намален слух; не е посещавал детска градина. Към момента на експертизата ищецът е на 13 години, в 4-ти клас. Тръгнал е на училище на 8 годишна възраст. Повтарял последната година, защото трудно запаметявал. Може малко да чете, пише и да смята. При прегледа ищецът се оплакал от непостоянни болки в дясна долна челюст и болки в дясно коляно. Установена е нестабилна, но самостоятелна походка с отмятане на десен крак. Взел е предвид, че на ищеца е било направено психологическо изследване, в резултат на което е установена лека умствена изостаналост.

В заключение въззивният съд е посочил, че за счупването на долната челюст е приложено оперативно лечение на 3 етапа, като прогнозата за пълно възстановяване на ищеца от получените травми при процесното ПТП е благоприятна. Отчел е факта, че лечебният и възстановителен период е продължил общо 7 месеца /предвид трите оперативни интервенции на челюстта до 04.04.2016г./, че ищецът е имал затруднения при обслужването си в ежедневието, което му е създало битови неудобства и е влошило качеството му на живот; като не е можел да се храни пълноценно поради счупената долна челюст, че е бил ученик и е пропуснал учебния срок, като следва да се има предвид възрастта на ищеца - 10 г. към датата на ПТП, при която възраст получените фрактури зарастват по-бързо. Съобразил е и датата на ПТП през 2015г., с оглед икономическата конюнктура в страната, при определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Поради това е достигнал до извод, че обезщетението следва да бъде определено общо на 55 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта.

Формулираните в изложението правни въпроси, отнасящи се до приложението на чл.52 ЗЗД, следва да се уточнят в следния смисъл: „ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя?”. Така уточненият въпрос е релевантен, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. По въпроса е създадена постоянна съдебна практика - ППВС № 4/1968г. и решения по чл.290 ГПК - решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., в които е прието, че за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди. Предвид така формираната практика и съобразявайки мотивите на обжалваното решение, настоящият състав намира, че е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос с оглед несъответствието на въззивния акт с дадените разрешения.

Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, поради което не следва да заплаща държавна такса за разглеждане на касационната жалба.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение