Определение № 4016 от 22.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3768/2024 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Подадена е касационна жалба от „Гранд Хилс“ ООД, чрез адв. З. Б. Я., срещу решение № 439 от 1. 04. 2024 г. по в. гр. д. № 3179/2023 г. на ОС – Пловдив, с което, след отмяна в обжалваната част на решение № 3658 от 10. 08. 2023 г. по гр. д. № 13486/2021 г. на РС – Пловдив, е постановено решение, с което:

I. е отхвърлен предявеният от „Гранд Хилс“ ООД против „Краси 97“ ЕООД иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик, на основание договор за покупко-продажба, на следните движими вещи

1/.сайд чаша за коктейл/вода 220 мл - 35 бр., Бостън чаша за текила/шот 25 мл - 72 бр., Еверест чаша за уиски/водка 266 мл. - 36 броя, Баймънт щипка за лед 17 см. - инокс -10 бр., всичките на обща стойност 248.26 лева, по фактура № 13840/15.02.2020г.;

2/. Баймънт щипка за лед 17 см-инокс - 20 бр.; Еверест чаша за уиски/водка 266 мл. - 72 броя, Бене препарат за стъкла 5л. - 2 броя, Бостън чаша за текила/шот 25 мл - 48 бр; сайд чаша за коктейл/вода 210 мл - 24 броя всичките на обща стойност 383,78 лева по фактура № 13990/22.02.2020г;

3/.чаши за безалкохолно - 300 бр., чаши за бяло вино - 150 бр., чаши за водка - 115 бр., бар подложки за работен плот -30 броя., пурер никел Super Jet- 30 броя, съд за лед — 60 броя., неръждаема шампаниера — 30 броя., чаши за бяло вино, всичките на обща стойност 4 401.53 лева. с включено ДДС, по фактура № 1000000952/17.08.2020г.

4/.чаши за уиски - 400 бр.,чаши за водка - 400 бр., чаши за ром - 400 бр., ча ш и за джин - 350 бр., чаши за коктейл - 250 бр., чаши за безалкохолно - 250 бр., чаши за червено вино - 100 бр. всичките на обща стойност 5 037.60 лева, с включено ДДС, съгласно фактура №1000000925/07.08.2020г.

5/. кабел 1 H05VV-F - 40бр., държач метален за лум.тръба 4 броя, фасунга за лум.тръба т.8 кръгла 3142/tr stucchi - 2 бр., всичките на обща стойност 54 лева, с включено ДДС, съгласно фактура № 0200343587/29.01,2020г.;

6/. Климатична система GREE GUD 100WNhAT/GUD100ZD на стойност 4 606 лева с включено ДДС, по фактура № 1000000593/16.12.2019г.;

7/. маси и сепарета комплект - 15 броя на стойност 4 256 лева, с включено ДДС, по фактура № 0100000157/26.03.2020г.;

8/. сепарета - 58 бр. на стойност 9860 лева, по фактура №0200000037/26.03.2020г;

9/.сепарета - 40 броя и бар столове -25 броя на обща стойност от 9800 лева, по фактура № 0200000036/25.03.2020г.;

10/. бар столове - 80бр. на стойност от 9 600 лева, по фактура №0200000035/24.03.2020г;

11/. маси и столове комплект - 10 бр. на обща стойност 7 220 лева. с ДДС, по фактура№ 0100000152/24.03.2020г.;

12/. маси високи - 30 бр. на стойност от 9 600 лева, по фактура № 0200000034/23.03.2020г.;

13/. бар столове - 15 броя и маси ниски стъкло с хром - никелова конструкция и лед подсветка - 30 броя, на обща стойност от 9 900 лева с ДДС, по фактура № 0200000033/20.03.2020г.

и за осъждане на „Краси 97“ ЕООД ДА ПРЕДАДЕ на „Гранд Хилс“ ООД владението на описаните движими вещи.

II. е отхвърлен предявеният от „Гранд Хилс“ ООД против „Краси 97“ ЕООД частичен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД - за осъждане на „Краси 97“ ЕООД да заплати на „Гранд Хилс“ ООД сумата 22 143,93 лева, частично от 335 097 лева, представляваща стойността на извършени от ищеца подобрения в с града идентификатор № ***по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], [жк], [улица], с която сума „Краси 97“ ЕООД се е обогатило за сметка на обедняването на „Гранд Хилс“ ООД, като претендираната частична претенция от 22143, 93 лв. включва следните суми: 654.50 лева - частичен иск, формиран като сбор от 7 % от стойността на всяко СМР по фактура № 3000000006/13.02.2020г., издадена за сумата 9350 лева; 693 лева - частичен иск от 7% от стойността на за СМР по фактура № 3000000008/14.02.2020г., издадена за сумата 9900 лева; 693 лева - частичен иск, формиран като сбор от 7 % от стойността на всяко СМР по фактура№3000000010/17.02.2020г., издадена за сумата 9 900 лева; 616 лева - частичен иск, формиран като сбор от 7% от стойността на всяко СМР по фактура №3000000011/18.02.2020г., издадена за сумата 8800 лева; 577.50 лева - частичен иск от 7 % от стойността на СМР по фактура №3000000012/19.02.2020г., издадена общо за сумата 8250 лева; 693 лева - частичен иск от 7 % от стойността на СМР по фактура №0000000094/05.03.2020г, издадена за сумата 9 900 лева; 693 лева - частичен иск от 7 % от стойността на СМР по фактура №0000000095/09.03.2020г., издадена общо за сумата 9900 лева; 697.20 лева - частичен иск от 7 % от стойността на СМР по фактура № 0000000112/10.03.2020г., издадена за сумата 9960 лева; 695.80 лева - частичен иск от 7 % от стойността на СМР по фактура №0000000113/11.03.2020г., издадена за сумата 9940лева; 699 лева - частичен иск от 7 % от стойността на СМР по фактура №0000000114/12.03.2020г., издадена за сумата 9 984лева; 682 лева - частичен иск, формиран като сбор от 7 % от стойността на всяко СМР по фактура №8000000006/08.04.2020г., издадена за сумата 9 744 лева; 682 лева - частичен иск от 7 % от стойността на СМР по фактура №8000000007/09.04.2020г., издадена за сумата 9 744лева; 682 лева - частичен иск от 7 % от стойността на СМР по фактура №8000000008/10.04.2020г., издадена за сумата 9 744лева; 682 лева - частичен иск от 7 % от стойността на СМР по фактура №8000000009/13.04.2020г., издадена общо за сумата 9744лева; 627.20лева - частичен иск от 7 % от стойността на СМР по фактура №8000000011/13.04.2020г., издадена общо за сумата 8 960лева; 644 лева - частичен иск от 7 % от стойността на всяко СМР по фактура №2000000016/20.04.2020г. от общо дължима сума размер от 9200 лева; 686 лева - частичен иск от 7 % от стойността на всяко СМР по фактура №2000000036/22.04.2020г., издадена за сумата 9800 лева; 696.50 лева - частичен иск от 7 % от стойността на СМР по фактура №2000000037/23.04.2020г., издадена за сумата 9 950 лева; 640.50 лева - частичен иск от 7 % от стойността на СМР по Фактура №2000000038/24.04.2020г. от общо дължима сума размер от 9 150лева; 483 лева - частичен иск от 7 % от стойността на СМР по фактура №2000000039/27.04.2020г., издадена за сумата 6900лева; 698 лева - частичен иск, формиран като сбор от 7 % от стойността на всяко СМР по фактура №0240000023/11.05.2020г., издадена за сумата 9 969 лева; 678 лева - частичен иск, формиран като сбор от 7 % от стойността на всяко СМР по фактура № 0240000024/12.05.2020г., издадена за сумата 9 696 лева; 693 лева - частичен иск, формиран като сбор от 7 % от стойността на всяко СМР по фактура № 0240000025/13.05.2020т., издадена за сумата 9 896 лева; 320 лева -частичен иск, формиран като сбор от 7 % от стойността на всяко СМР по фактура №0240000026/15.05.2020г., издадена за сумата 4572 лева; 699 лева - частичен иск от 7 % от стойността на СМР по фактура №0240000027/19.05.2020т., издадена за сумата 9 984 лева; 291.20 лева - частичен иск от 7 % от стойността на СМР по фактура .№0240000028/20.05.2020г., издадена за сумата 4 160 лева; 5 817,53 лева - частичен иск от 7% от стойността на всяко СМР по фактура №0000000114/27.01.2020г., издадена за сумата 98 000 лева, ведно със законната лихва за забава върху сумата 22143, 93 лв., считано от подаване на исковата молба - 19.08.2021г. до окончателното й изплащане.

Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по поставени процесуалноправни и материалноправни въпроси

Подаден е отговор на касационната жалба от ответника „Краси 97“ ЕООД, с който се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, по допустимостта на касационната жалба и наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, прие следното:

Касационната жалба в частта й срещу въззивното решение в частта му отхвърляща иска по чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху описаните по-горе движими вещи, е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решенията на въззивни съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. ,са изключени от подлежащите на касационно обжалване актове. Изключението, предвидено в нормата, е за искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти, а не върху движими вещи В случая, цената на всеки от обективно съединените искове по чл. 108 ЗС е под 5000 лв. При обективно кумулативно съединяване на искове от значение за родовата подсъдност на делото е цената на отделните искови претенции, а не общият сбор от цената на всички искове. При обективно съединени искове ищецът заявява толкова петитума, колкото е броят на правните последици, за които се търси правна защита, независимо дали тези правни последици произтичат от един фактически състав или от различни фактически състави. Без значение, при преценка цената на исковете и допустимостта на касационната жалба, е с колко фактури са купени движимите вещи и общата им стойност по съответната фактура.

Касационната жалба е допустима в частта й срещу въззивното решение в частта му, отхвърляща иска по чл. 59 ЗЗД.

Във връзка с този иск съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е извършил процесните СМР в качеството си на наемател на сграда с идентификатор № ***по КККР, с адрес: [населено място], [жк], [улица], която стопанисвал като търговски обект – пияно-бар, по силата на договори за наем от 25. 07. 2019 г. и от 14. 01. 2020 г., в сила от 1. 01. 2020 г. С разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от договора за наем от 25. 07. 2019 г. и с разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от договора за наем от 14. 01. 2020 г., в сила от 1. 01. 2020 г., е постигнато съгласие, че всички извършени от наемателя подобрения и преустройства в наетото помещение ще бъдат за сметка на наемателя и остават собственост на наемодателя. Първият договор е прекратен на предвидено в същия основание – прекратяване на участието на К. И. К. като съдружник в „Гранд хилс“ ООД, а вторият договор е прекратен по искане на наемателя, считано от 1. 03. 2020 г., като наемателят е продължил да ползва обекта до 20. 03. 2020 г.

С протокол от 30.08.2019г. от проведено извънредно общо събрание на съдружниците на „Гранд Хилс“ ООД е взето решение, че „Краси 97“ ЕООД не дължи плащането на каквито и да е било подобрения, извършени в наетия имот, чийто строително-монтажни работи са започнали към датата на провеждащото се събрание, дори и същите да се извършени от и за сметка на който и да е от съдружниците на „Гранд хилс“ ООД. Извършването на основния ремонт е започнало на 27. 07. 2019 г. и към 8. 11. 2019 г. е било приключило, който извод следва от констативен протокол от 8. 11. 2019 г. на Българска агенция по безопасност на храните и Община – Пловдив и Акт за установяване на административно нарушение № 031361/8. 11. 2019 г., в които е констатирано, че обектът функционира като заведение към посочената дата.

От правна страна съдът е приел, че извършените ремонтни работи действително имат характер на подобрения в наетия имот, а не са необходими разноски, тъй като не са свързани с наложителност за запазване съществуването на самия обект, като без тяхното извършване имотът би погинал или състоянието му би се влошило.

По спорния въпрос дължи ли се обезщетение за извършени подобрения в имот от наемател, при изрична клауза в договора за наем, че извършването на подобрения в наетия обект ще е за сметка на наемателя, съдът е съобразил постановено по реда на чл. 290 ГПК решение 329/09.01.13 г. по гр. д. № 381/12 г. на ВКС, III г. о., в което е прието, че при постигната между страните по договор за наем уговорка, че извършените ремонтни работи, имащи характер на подобрения в наетия имот, са за сметка на наемателя, след прекратяване на договора наемателят не може да претендира тяхната стойност като обезщетение за неоснователно обогатяване на основание чл. 59 ЗЗД, тъй като отношенията на страните са уредени в договора.

Като допълнителен аргумент в подкрепа на извода за неоснователност на иска е посочен и липсата на доказателства относно това дали извършените СМР са довели до увеличаване стойността на имота (СТЕ е установила вид и стойност на извършените СМР, но не е изследвала дали същите увеличават стойността на имота, доколкото е възможно тези разходи да не са довели до такъв резултат, макар видът и качеството на обекта да са променени) и каква е стойността на прикрепените към имота движими вещи, подлежащи на демонтиране.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Длъжен ли е въззивният съд, при постановяване на решението си, да обсъди, поотделно и в тяхната съвкупност, представените по делото доказателства и значението им за правилното решаване на спора.

2. Следва ли въззивният съд, при неточен доклад по чл. 146 ГПК на първоинстанционния съд, да изготви доклад по делото.

3. За чия сметка са направените от наемателя разходи за подобрения в наетия имот, собственост на наемодателя, ако в договора за наем е постигнато съгласие разходите за подобрения да са за сметка на наемателя, но не е предвидено намаляване на наемната цена или неувеличаване на същата до края на срока на договора и договорът за наем е прекратен предсрочно по искане на наемателя (въпросът е уточнен от настоящата инстанция с оглед конкретиката по настоящото дело, във връзка с указанията по прилагане на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС).

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос. Същият не е решен в противоречие с практиката на ВКС, включително и посочената от касатора. Въззивния съд, като инстанция по съществото на правния спор и при съобразяване с правомощията си по чл. 269 ГПК и с уредбата на второинстанционното производство като ограничен въззив, е обсъдил всички релевантни за спора доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, разгледал е относимите доводи и възражения на страните, изложил е собствени фактически и правни изводи в мотивите към решението, които отразяват осъществена правораздавателна дейност като инстанция по съществото на спора, а не като контролноотменителна инстанция. Несъвпадението между вижданията на касатора и изводите на въззивния съд не е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Във връзка с втория въпрос е формирана задължителна практика на ВКС. Същият е обсъждан в т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Приема се, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката за правилността на акта е косвен резултат от тази дейност. Дори дължимите от първата инстанция процесуални действия да са били опорочени, въззивният съд не е длъжен да ги извършва наново, а трябва да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. В случай, че във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, включително на липсата или на неточен или непълен доклад, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, а дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Въззивният съд по настоящото дело не е действал в противоречие с указанията по приложението на закона, дадени с тълкувателното решение. Във въззивната жалба няма обосновано оплакване за допуснати от районния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада. В жалбата и отговора на въззивната жалба няма и направено искане за допускане на нови доказателства, които не са били събрани от първата инстанция поради нарушаване на чл. 146 ГПК. Затова и въззивният съд не е бил длъжен да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания

Липсва противоречие между изводите на въззивния съд и приетото в посоченото от касатора решение № 411 от 07. 02. 2014 г. по гр. д. № 115/2013 г. на ВКС, 4 г.о., по поставения трети въпрос. В решението е прието, че когато страните са обвързани от договор за наем и наемателят направи подобрения със съгласието на наемодателя, но без да е постигнато съгласие кой да поеме разноските, те се поемат от наемодателя, който се ползва от подобренията. Разноските за подобренията не могат да останат за сметка на наемателя без изричното му съгласие за това Настоящият случая е различен от коментирания в решението. В случая, в договора за наем е постигнато съгласие между страните, че всички подобрения в имота са за сметка на наемателя и остават собственост на наемодателя. Тоест, изразено е изрично съгласие от наемателя подобренията в наетия имот да са за негова сметка. При наличие на изрична клауза в договора за наем, уреждаща отношенията между страните във връзка с подобренията в имота, направени от наемателя, се прилага договорът.

Не е налице очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на делото, жалбоподателят „Гранд Хилс“ ООД следва да бъде осъдено, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Краси 97“ ЕООД сумата 1300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за защита по иска по чл. 59 ЗЗД.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,