Определение № 4180 от 19.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1075/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 346/13.01.2023 г. на И. А. Д., подадена чрез адвокат Ч. Ч., срещу въззивно решение № 462/15.12.2022 г. по в. гр. д. № 594/2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Въззивният съд, като инстанция, която решава спора по същество, задължена ли е да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор, и да посочи защо игнорира дадени доказателства; 2. Когато правото на строеж е учредено в съответствие с влязъл в сила ПУП, който е единен и цялостен за застрояването в парцела, по който ПУП застроената площ на петната е разпределена в няколко предвидени сгради, като една от сградите реално е изпълнена, правото на строеж упражнено ли е с изграждането на една от сградите и започнатото прилагане на ПУП, макар впоследствие носителят на общото отстъпено право на строеж, да се е разпоредил в полза на трети лица с отделните застроителни петна. Ответникът по касация община Велинград не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 462/15.12.2022 г. по гр. д. № 594/2022 г. на Районен съд – Велинград, с което е признато за установено по отношение на И. А. Д. по предявения от община Велинград иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 67 ЗС, че учреденото право на строеж на И. Д., притежавал търговско качество като ЕТ „ИД-96-Ибрям Дуков“, учредено с нотариален акт № 659/19.12.2003г., да построи върху УПИ *- за промишлени нужди, в кв. 68 по ЗРИ на [населено място], общ. В., сграда - масивна постройка „цех за производство на мебели и столове“ на един етаж, на застроена площ 1320 кв.м., е погасено по давност. Въззивният съд е приел за установено, че община Велинград, след проведен търг, е учредила възмездно с нотариален акт от 29.12.2002 г. право на строеж на ЕТ „Юлиан Мазълов“ върху 9 броя петна с обща площ от 5000 кв.м. в общински имот УПИ *- „промишлени нужди“, кв. 68 по плана на [населено място], индивидуализиран чрез съставения АОС и граници: улици, шосе, за строеж на производствени цехове, административна сграда с магазин, столова и кухня, сушилни за дървен материал, котелно, трафопост и КПП по одобрен архитектурен проект. С нотариален акт №659/2003 г. суперфициарят и съпругата му продали на И. А. Д., като ЕТ „ИД-96-Ибрям Дуков“, правото на строеж на масивна постройка-цех за производство на мебели и столове на един етаж върху 1320 кв.м., в южната част на процесния имот, върху петно с №2, за сумата от 5000 лева. От приетата по делото СТЕ се установява, че този имот представлява УПИ *-„Промишлени нужди“ в кв. 68, по плана на [населено място], [община], с площ 13 196 кв.м. Имотът е актуван като частна общинска собственост с акт № 317/05.12.2002 г. Парцелът е образуван с частично изменение на регулацията, одобрено със заповед № 110/24.03.1995 г. на кмета на [община], с която, за сметка на парцел *-Спортен терен, кв. 68, по плана на [населено място], се прокарва [улица], 51б и се образуват парцели *-Дърводелски цех и *-Промишлена площадка. Общата застроена площ на петната е 5000 кв.м. Площта е разпределена в няколко предвидени сгради: производствен блок с № 1 върху скицата към заповедта, със застроена площ от 3552 кв.м.; котелно със сушилня с № 2 върху скицата към заповедта, със застроена площ от 768 кв.м.; административно-битов блок и магазин с № 3 върху скицата към заповедта, със застроена площ от 560 кв.м.; трафопост с № 4 върху скицата към заповедта със застроена площ от 100 кв.м. и контролно пропускателен пункт с № 5 върху скицата към заповедта, със застроена площ от 20 кв.м. Установено е още, че за процесния имот съществува одобрен от 20.04.2004 г. инвестиционен проект за обект: цех за производство на мебели и столове в УПИ *-Промишлени нужди, кв. 68, по плана на [населено място], който обект съответства на част от петното на сграда №1 - Промишлен блок, със застроена площ от 3552 кв.м. по скицата към заповедта за частично изменение № 1230 от 05.12.2003 г. на кмета на [община]. Разрешителното за строеж е презаверено на 03.04.2007 г., но на И. Д. не е издаван Протокол за даване на строителна линия и ниво, като няма данни и да е правено такова искане. Съдът е отбелязал, че съгласно действащата нормативна уредба към онзи момент /чл. 157, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ/, за предприемането на действия по изграждането на сградата е необходимо инвеститорът да ангажира геодезическа фирма, която дава линия и ниво в присъствието на служител от общинска администрация. Установено е от техническата експертиза, че нивелетен план за [населено място] не е изработен и одобрен, но липсата му не е пречка за издаване на протокол, с който да се определи ниво и даде строителна линия. Безспорно между страните е, че сградата, за която касаторът притежава право на строеж, не е изградена. В процесния имот има изграден трафопост, предвиден със заповед за одобряване на застройка в парцела № 1230/2003 г. и е част от сградите по ОПС. За него е представено „разрешение за ползване“, №69/04.03.2003 г., на строеж „Трафопост – тип БКТП 20 kv” в полза на праводателя на ответника ЕТ – „Юлиян Мазълов“ – [населено място]. При тези фактически данни въззивният съд, съобразявайки се с ТР 1/2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г., ОСГК, е приел, че когато правото на строеж се учредява с договор между страните, срокът за упражняването му тече от момента на сключването му или от момента, в който са се уговорили, че ще породи действие. Последващото прехвърляне на правото на строеж на трето лице не обвързва собствениците на земята и по отношение на приобретателя не започва да тече нов срок за упражняване му. Ако според естеството на учредените права в договора, суперфициарят не може да предприеме някое от необходимите действия по реда на ЗУТ без съдействието на собствениците на земята, последните не могат да се позоват на изтекла погасителна давност, поради собственото си недобросъвестно поведение. Съдът е приел, че в случая такива пречки не са съществували, доколкото липсата на нивелетен план и материализирани осови точки не съставлява пречка за започване на строителството според заключението на вещото лице. За реализиране на строителството е било необходимо предприемане на действия единствено и само от страна на ответника, като няма данни по делото, а и не се твърди от него такива да се предприети. Строителството на една от сградите в имота – трафопост, е без отношение към спора. Съдът е констатирал, че срокът за упражняването на правото на строеж е започнал да тече от придобиването му от праводателя на ответника през 2002 г. Няма основания да се приеме, че община Велинград, като собственик на имота и орган, имащ отношение към издаване на строителни книжа и разрешения, не е създала условия или е създала пречки за реализацията на правото на строеж. По отношение на възражението за нарушение на правото на защита на страната, съдът е приел, че съдебното заседание на 30.06.2022 г. е отложено само поради служебна ангажираност на процесуалния представител на ответника, макар и в разрез с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК. При следващото искане за отлагане, поради нередовно призоваване и служебна ангажираност на процесуалния представител на ответника, съдът е приел, че не се касае за нередовно призоваване, тъй като приложение намира разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ГПК. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касаторите правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Не може да бъде допуснато касационно обжалване по първия формулиран от касатора въпрос, който е решен от въззивната инстанция в съответствие с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС, според която въззивният съд, с оглед очертания с въззивната жалба предмет на спора, трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Трябва да бъдат обсъдени оплакванията във въззивната жалба и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Въззивният съд е направил всичко това – обсъдил е събраните писмени доказателства и изготвената по делото експертиза, въз основа на които е изложил подробни фактически и правни изводи. Въззивната жалба е подадена бланкетно,в нея се съдържа оплакване само за допуснато нарушение на правото на защита на страната. Въззивният съд е дал отговор на това оплакване. Изложил е и мотиви по спорните въпроси в първоинстанционното производство. Извършил е анализ на относимите правни норми, действали към момента на учредяване на правото на строеж по отношение на откриването на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, и е възприел като компетентно заключението на назначената експертиза. Като краен извод е приел, че собственикът на земята - община Велинград, не е възпрепятствал реализирането на правото на строеж, обратното – издадено е разрешение за строеж, съобразено с действащия план за застрояване. Съдът е посочил, че действията по издаване на другите необходими книжа и предприемането на действия по строителство е следвало да се инициират от касатора. Вследствие на бездействието му давностният срок, уреден в чл. 67 ЗС, е изтекъл, което е върнало правото му на строеж в патримониума на собственика на земята – община Велинград. Ето защо въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване по соченото основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Втория въпрос от изложението не може да се прпиеме за релевантен, защото не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд. Той не е включен в предмета на спора пред въззивния съд с така подадената въззивна жалба от настоящия касатор. Освен това е неотносимо реализирането на отделна сграда – трафопост, към строителството на процесния цех за производство на мебели и столове. По естеството на учредените права в договора за суперфиция, суперфициарите на отделните сгради, могат да предприемат необходимите действия по реда на ЗУТ без съдействието на другия суперфициар. Тяхното право на строеж не може да се разглежда като единно за целия парцел, макар и влезлият в сила ПУП да предвижда цялостно застрояване в парцела. Правото на строеж би могло да възникне за всяка една от сградите в него, като не е налице необходимост отделните сгради да бъдат построени в определена последователност. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касаторите с доводи за нарушение на съдопроизводствените правила, както и основните логически, опитни и научни правила. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.