Определение № 793 от 17.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2296/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Х. Й. Х. чрез адв.Р. К. срещу решение № 190 от 12.02.20г.по в.гр.дело № 1989/19г.на Варненския окръжен съд в частта,с която е отменено решение № 3830/13.09.19г.по гр.дело № 4428/19г.на Варненския районен съд,поправено с решение № 260001/1.07.20г., в частта,с която е отхвърлен предявения иск от К. С. К. срещу Х. Й. Х. за изменение на решение № 1011/13.03.18г.по гр.дело № 788/18г.на Варненския районен съд относно местоживеене на детето Й. Х. Х.,и режима на лични отношения между бащата и детето и в отменената част е постановено друго,с което е изменено решение № 1011 от 13.03.18г.по гр.дело № 788/18г.на ВРС по отношение на определеното при условията на чл.51 СК местоживеене на детето Й. Х. Х., като: Определя местоживеенето на детето да бъде адреса,посочен от майката К. С. К. в САЩ,щат Флорида, [населено място], 33179, 1780 Североизточна, ул.“ 191-ва“ ап.412 ,за периода на пребиваването й на територията на САЩ. Определя режим на лични отношения на бащата Х. Й. Х. и детето Й. Х. Х., който период включва пребиваване на детето при бащата през съответната календарна година – един месец през лятото,и общо 10 дни в друго време от годината,и възможност да осъществява интернет връзка и разговори по телефона,поне пет дни от седмицата,в подходящо за детето време. Със същото решение е отменено решение № 3830/13.09.19г.по гр.дело № 4428/19г.на ВРС в частта,с която е отхвърлено искането на К. С. К. срещу Х. Й. Х. за издаване на разрешение,заместващо съгласието на бащата, детето Й. Х. Х. да напуска пределите на РБългария и да пътува до Съединените американски щати,придружено от своята майка и вместо това е постановено друго, с което е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата детето да пътува в САЩ, придружавано от своята майка и законен представител или упълномощено от нея лице, неограничено, за срок от пет години,считано от влизане на решението в сила на основание чл.127а ал.2 СК. Изменено е решение № 3830/13.09.19г.по гр.дело № 4428/19г.на ВРС в частта за даденото разрешение,заместващо съгласието на бащата за пътуванията на детето извън пределите на РБългария до държави – членки на ЕС,за срок от пет години,по отношение на определените ограничени пътувания,както следва: Дава разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да пътува придружено от своята майка и законен представител, или упълномощено от нея лице, до държави – членки на ЕС, неограничено за срок от пет години, на основание чл.127 ал.2 СК вр.с чл.76 ал.1 т.9 ЗБЛД. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: 1.Може ли съдът да обоснове решение за промяна на местожителството на детето,без да отчете всички обстоятелства относно неговия най-добър интерес,а изхождайки единствено от житейските планове на майката, на която е възложено упражняването на родителските права; 2.Необходимо ли е съдът да постанови изслушването на социален доклад за условията по новото местожителство на детето при спор за промяна на местожителство; 3.Необходимо ли е съдът да установи по пълен и безспорен начин какви са условията за отглеждане на детето по новото местожителство,преди да допусне промяна на новото местожителство. Сочи се и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: Съставлява ли нов брак/съжителство, комуто е възложено упражняването на родителските права, самостоятелно основание за промяна на местожителството на детето; Съставлява ли намерението за сключване на нов брак с трето лице достатъчно сериозно основание да се приеме,че е налице промяна на обстоятелствата относно режима на упражняване на родителските права и съответно – да се иска промяна на този режим и местожителството на детето; Следва ли съдът да изследва и оценява сериозността на намерението за сключване на брак като основание за промяна на режима на упражняване на родителските права; Следва ли при намерение за сключване на брак с лице,постоянно пребиваващо в чужда държава,съдът да изследва както материалните и нематериални условия за отглеждане на детето в конкретното домакинство,така и общите условия за оказване на медицинска помощ на деца и за съответстващото на възрастта на детето образование в тази чужда държава; Следва ли при искане за промяна на режима за упражняване на родителски права,в т.ч.промяна на местожителството на детето с местожителство в чужда държава родителят,комуто е възложено упражняването на родителските права да докаже,че е осигурил за себе си и детето достатъчно доходи,достъп до здравни и образователни услуги,или е достатъчно да докаже намерение за сключване на брак с лице ,което има собствени доходи. Поддържа се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответницата по касационната жалба К. С. К. счита,че въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.Представя доказателства,че на 14.05.20г.е сключила брак с Я. Ч. Ч., които не са включени в доказателствения материал по делото поради характера на касационното производство. В предмета на въззивното производство е искането на К. К. да бъде изменено първоначално определеното местоживеене на детето Й. в [населено място] и да се определи местоживеенето му в САЩ,щат Флорида,град Маями,да се определи режим на лични отношения с бащата Х. Х.,както и съдът да се произнесе за определените граници на разрешено пътуване на детето в САЩ и държавите от ЕС.В частта относно родителските права,първоинстанционното решение е влязло в сила и този въпрос не е предмет на разглеждане в настоящото производство. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че детето Й.,родено на 29.09.13г.,е в предучилищна възраст и живее с майка си във Варна.След развода К. К. е създала нова връзка с лицето Я. Ч.,който живее и работи в САЩ ,гр.Маями и с когото имат намерение да сключат брак. Като е обсъдил събраните по делото доказателства, в т.ч.социални доклади от ДСП-Варна и от ДСП –Девня и съдебно-психологическа експертиза, и съобразявайки критериите, залегнали в разпоредбата на чл.59 ал.4 СК, въззивният съд е направил извод, че местоживеенето на детето Й. следва да бъде при майката К. К.,която упражнява родителските права. Прието е за установено,че майката е отговорен родител за решенията,свързани с детето в процеса на неговото оглеждане и възпитание,и е способна сама да взема осъзнато решение за своето и на детето бъдеще.Създадени са добри взаимоотношения между детето и бъдещия й съпруг, както и с неговите родители.Съдът е изложил съображения,че действителният интерес на детето поставя на първо място нуждата от пълноценно,ежедневно общуване с майката, в подходяща семейна среда и при благоприятни за неговото развитие условия. Същевременно промяната ще предостави нови възможности на детето да разширява и обогатява възприятията си за света,но без да прекъсва връзката със своя баща. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,намира,че поддържаните откасатора основания за допускане на касационното обжалване не са налице: Въпросът: „Може ли съдът да обоснове решение за промяна на местожителството на детето,без да отчете всички обстоятелства относно неговия най-добър интерес,а изхождайки единствено от житейските планове на майката, на която е възложено упражняването на родителските права“ не е е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.В решението си въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК - изложил е собствени решаващи мотиви по спора, след анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като пълно и всестранно е обсъдил доводите на страните и приетите за установени правнорелевантни факти поотделно и във взаимовръзка с критериите, установени с Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, които са от значение за формиране на преценката за интереса на детето. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с този анализ, обем и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по въпроса: „Необходимо ли е съдът да постанови изслушването на социален доклад за условията по новото местожителство на детето при спор за промяна на местожителство“.По делото са приложени два социални доклада – от извършено посещения на майката в [населено място] и проведени самостоятелни срещи с майката и детето, и от извършено посещение в дома на бащата в [населено място] и проведен разговор с бащата ,които са съобразени от съда при постановяване на решението.По отношение на финансовите и битови условията на бъдещия съпруг на майката са представени писмени доказателства.Не е налице твърдяното противоречие с решение № 447 от 8.12.15г.по гр.дело № 3067/15г.на 4-то г.о. на ВКС,в което е посочено,че липсата на социален доклад относно битовите и финансови условия, с които разполага родителят за отглеждането на детето, не е процесуална пречка съдът да се произнесе по съществото на спора, доколкото по делото са събрани доказателства за тези обстоятелства. Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса: „Необходимо ли е съдът да установи по пълен и безспорен начин какви са условията за отглеждане на детето по новото местожителство,преди да допусне промяна на новото местожителство“.По делото са събрани доказателства за финансовите и битови условия на майката,както и на Я. Ч.. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване - разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.Посочените от касатора въпроси обобщено се свеждат до въпроса дали сключването на нов брак с трето лице от родителя, на когото е възложено упражняването на родителските права е основание за промяна на местожителството на детето. Касаторът не е обосновал значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото при наличието на съдебна практика.В мотивите на ТР № 1/16г.на ОСГК е посочено,че разпоредбата на чл.59 ал.2 СК е приложима само в случаите на развод по исков ред,и при непостигане на споразумение между родителите относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца и упражняването на родителските права,законът сочи ,че следва да бъде предпочетен един от родителите,при когото детето да живее,и той да е носител на родителските права.Същият подход,основан на относимата правна уредба, е използван и в ППВС № 1/74г.- съдът следва да предостави упражняването на родителските права на единия от съпрузите,като под упражняване на родителските права съдът има предвид тяхното ежедневно осъществяване,както и действията по закрилата,защитата и представителството на децата. Релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява.Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения,при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила,извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните,решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност, която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да заплати на ответницата по касация сумата 1000 лв разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.