Определение № 3940 от 06.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2399/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Прокуратурата на Република България, чрез прокурор С., против решение № 63 от 10 април 2024 г., постановено по в.гр.д. № 86/2024 г. по описа на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 7 от 11 януари 2024 г., постановено по гр.д. № 305/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в частта му, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Б. К. Д. сумата от 15000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК, за което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху обезщетението за периода от 28.02.2023 г. до окончателното плащане, както и в частта му, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на К. Б. Д. сумата от 8000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК, за което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху обезщетението за периода от 28.02.2023 г. до окончателното плащане. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която исковете на Джоневи са отхвърлени до пълния им предявен размер. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно. Съдът не съобразил всички факти, дали отражение върху спорното правоотношение, а присъдените суми били в противоречие с възприетия принцип на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Съдът не отчел краткият срок на провеждане на досъдебното производство и ниския интензитет на извършените с участието на ищците процесуални действия в тази фаза; наложената и търпяна най-лека мярка за процесуална принуда „подписка“; обстоятелството, че в съдебната фаза съдът е ръководно-решаващият орган, както и че е постановена първоначално осъдителна присъда, налагащо извод, че търпените от ищците вреди не са само от действия на прокуратурата. Освен това при публичното оповестяване на наказателното производство нямало изявления на органи на прокуратурата. Не бил съобразен и икономическият стандарт на живот в страната в периода, в който са претърпени вредите. В изложението към касационната жалба се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответниците Б. К. Д. и К. Б. Д. в писмен отговор чрез адв. Е. П. поддържат становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Във въззивното решение е прието за установено, че по сигнал на кмета на [населено място] е извършена проверка от полицейските органи при РУ-Септември, във връзка с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР са издадени заповеди за задържане на ищците като извършители на кражба за срок от 24 часа. С протокол от 06.03.2019 г. за оглед на местопроизшествието е образувано на основание чл. 356, ал. 3 НПК ДП № 90/2019 г. по описа на РУ-Септември като бързо производство, а впоследствие, поради фактическа и правна сложност – по общия ред, за това, че на 06.03.2019 г., около 18:30 ч. в [населено място], [улица], чрез използване на техническо средство – кирка, и моторно превозно средство – товарен автомобил „Форд Транзит“, е направен опит да бъдат отнети чужди движими вещи: 93 бр. тротоарни плочки, 202 бр. гранитни павета и 1 бр. бордюр, собственост на [община], без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвоят, съставляващо престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Описаният товарен автомобил е доброволно предаден от Б. Д. съгласно протокол от 06.03.2019 г. С постановления от 23.08.2019 г. Джоневи са привлечени като обвиняеми при условията на съизвършителство по чл. 20, ал. 2 НК за посоченото престъпление, недовършено по независещи от тях причини – намеса от страна на кмета на [населено място], и спрямо тях е взета мярка за неотклонение „подписка“. На 16.12.2019 г. е внесен обвинителен акт в съда и е образувано н.о.х.д. № 2388/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. По това дело с участието на Джоневи са били проведени десет съдебни заседания и е постановена присъда от 01.06.2021 г., с която те са признати за виновни в извършването на престъплението, и им е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е отменена с решение от 01.10.2021 г. по в.н.о.х.д № 460/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик и делото е върнато за ново разглеждане. Образувано е н.о.х.д. № 1472/2021 г. на Районен съд – Пазарджик, по което са проведени осем съдебни заседания с участието на Джоневи и е постановена оправдателна присъда, потвърдена с окончателно решение от 28.02.2023 г. по в.н.о.х.д. № 137/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик. Съдът е разяснил, че според ТР № 5/2013 г. на ВКС, ОСГК, държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи независимо от това дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице, при което вината е правно ирелевантна за отговорността на държавата. Отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, а по обвинение в извършване на престъпление рискът е за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по обвинението в наказателния процес. Затова доводите на прокуратурата да не носи отговорност за съдебната фаза на наказателното производство са отхвърлени като неоснователни. Прието е, че прокуратурата не отговаря за претърпени вреди от извършеното полицейско задържане по чл. 72, ал. 1 ЗМВР, тъй като то се предприема като принудителна административна мярка по реда на ЗМВР от полицейски орган, действащ в условията на оперативна самостоятелност, а не под ръководството и надзора на прокуратурата. Съдът е приел, че продължителността на наказателното производство следва да се определи считано от 06.03.2019 г., когато Джоневи са били задържани като заподозрени в извършване на престъплението и е образувано досъдебното производство с извършването на оглед на местопроизшествието. Относно наличието на претърпени от Джоневи неимуществени вреди и размера на обезщетението за тях съдът най-напред е посочил, че наказателното преследване по обвинение в извършено престъпление, приключило с оправдателна присъда, само по себе си е достатъчен обективен факт, обосноваващ негативно въздействие върху преследвания, свързано най-малкото и обичайно с притеснения от изхода на производството, тревога, потиснатост, накърняване на моралните и нравствени ценности, както и социалното му общуване, за каквито изживявания и причинно-следствената им връзка с наказателното производство не е необходимо да се събират нарочни доказателства. Пълно и главно доказване се изисква при твърдени от ищеца болки и страдания, които са извън обичайните за лице в такова положение. В конкретния случай за доказване претърпяването на специфични вреди са събрани писмени и гласни доказателства. Според свидетелските показания семейство Джоневи се ползвали с авторитет в [населено място], в частност Б. Д., който по това време се занимавал с политическа дейност, бил познат като честен, всеотдаен и сърцат човек, ангажиран с обществени инициативи и дейности. Същият обявил публично в началото на м. март. 2019 г. решението си да се кандидатира на насрочените през същата година местни избори за кмет на селото, когато именно в ситуация на конкуренция с действащия кмет и с цел опетняване на неговото име и авторитет със сина му били задържани от полицията и впоследствие обвинени за кражба. Това предизвикало негативни коментари, включително по местната електронна медия „Телемедиа“ и профилната страница на кмета на [община], отразяваща живота във всички населени места в общината. Семейството било в шок, а ищците съсипани, унизени и уплашени да не влязат в затвора. Стресът и напрежението довели до влошаване на здравословното състояние на Б., което наложило изследвания и болнично лечение. К. прекъснал обучението си в Технически университет - София, като не се явил на последния си изпит през м. юни 2019 г., след който трябвало да защити дипломна работа и да приключи образованието си, защото се срамувал, притеснявал се от обществения интерес и коментари, и се затворил. Б. Д. изгубил кметските избори, но бил избран за общински съветник. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите относно твърдяното от тях влошаване на здравословното състояние на ищеца Б., тъй като не са подкрепени от надлежна медицинска документация, нито са ангажирани специални знания на вещо лице в областта на медицината за установяване на конкретно заболяване, което да е в пряка причинно-следствена връзка с наказателното преследване. Сочените от свидетелите обстоятелства относно обучението на ищеца К. се потвърждават от представените студентска книжка и изпитен протокол, според които е бил студент в четвърти курс в ТУ-София по специалност „Машиностроене“ и не се е явил за насрочения на 25.06.2019 г. изпит. Прекъсването на обучението му обаче съдът не е приел за пряка последица от воденото спрямо него наказателно производство, тъй като то обективно не го е възпрепятствало да се яви на изпита и да завърши образованието си, чието продължаване е зависело изключително от неговото желание, поведение, воля и лични решения. Загубата на кметските избори също не е приета от съда за пряка последица от наказателното преследване на Б. Д., независимо че е започнало по сигнал на конкурента му за изборите и че обвинението в кражба е медийно оповестено с акцент именно върху качеството му на партиен лидер, тъй като липсват социологически данни, базиращи се на проучвания за електоралните нагласи и тяхното повлияване от събитието, както и с оглед свидетелските показания, според които болшинството от хората са били възмутени от предприетото спрямо него наказателно преследване и той е загубил изборите с много малко, като същевременно е бил избран за общински съветник. Съдът е кредитирал свидетелските показания досежно тежкия емоционален удар, преживян от ищците вследствие повдигнатото им обвинение, като хора, които до този момент не са имали досег с правоохранителните органи, ползвали са се с безупречна репутация, а бащата е бил изявен общественик и политик на местно ниво, и обвинението спрямо двамата е добило широк негативен обществен отзвук в резултат и на медийната му разгласа. Посочено е, че публичното оповестяване, макар и плод на журналистическа дейност, касае именно образуваното и водено под надзора на прокуратурата наказателно производство, поради което е пряка последица от действията на ответника. При тези обстоятелства относно претърпените от ищците специфични неимуществени вреди, произтичащи от обществено значимата и публично известна фигура на ищеца Б. Д. в населеното място, злепоставена репутационно от наказателното преследване, както и от публичната разгласа на случая в медиите, ангажираща и сина му, съдът е приел, че е налице по-голям интензитет на негативните преживявания в сравнение с обичайните досежно накърняване на честта и достойнството и доброто име в обществото. Освен това наказателното производство е за тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 ДР НК престъпление, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от една до десет години, пред угрозата от налагане на каквото е нормално тревогата и притесненията да са дълбоки и интензивни. Съобразено е и че производството е протекло в период от почти четири години и се е развило в досъдебна и съдебна фаза с провеждане на множество заседания с участието на ищците, като първоначално спрямо тях е била постановена осъдителна присъда, а делото е било разглеждано два пъти на първа инстанция и два пъти на въззивна инстанция, което обосновава значителен интензитет на негативните преживявания. Затова присъдените от първоинстанционния съд обезщетения са приети за справедливи и решението му е потвърдено. Касационният съд приема, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационното обжалване. Касаторът поставя въпроса за прилагане на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на съда да определи размера на това обезщетение, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Според трайно установеното разбиране в съдебната практика (т. II от ППВС № 4/1968 г., решение № 480 по гр.д. № 85/2012 г., ІV г.о., решение № 41 по гр.д. № 2208/2017 г., IV г.о., и др.) справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни според случая, обективно настъпили обстоятелства, като унификация и уравновиловка е невъзможна. Поради това законодателят не борави с други техники за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр. Съдът основава преценката си на специфичните обстоятелства за всеки отделен случай със съответните проявления от засягането на здравето, психиката, социалния, професионалния, личния и всеки друг кръг правно защитими ценности за адресата на незаконното наказателно преследване. От значение са също възрастта на увредения, неговото обществено и социално положение, а така също и периода, през който е продължило наказателното преследване, както и характерът на престъплението по повдигнатото обвинение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди, като критерий за преценка е въведен и дългият несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Въззивният съд при определяне на справедливото обезщетение за всеки от ищците се е съобразил с изброените критерии. Посочено е, че се касае за две неосъждани лица, ползващи се с добро име сред местната общност, обвинени в извършване на тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“. Спрямо обвиняемите е била взета мярка за неотклонение „подписка“, а наказателното производство, водено срещу тях, е продължило четири години, като първоначално срещу лицата е била постановена осъдителна присъда. При първоначалното разглеждане на делото пред първата инстанция и последващото му разглеждане след връщането му от въззивния съд са проведени множество заседания с участието на подсъдимите. Съдът е отчел, че през целия този период ищците са търпели сериозен психически дискомфорт както поради угрозата да им бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, така и поради медийната разгласа на случая и уронването на достойнството им в публичното пространство и сред жителите на селото, в което те са били добре известни. Същевременно от възприетата по делото фактическа обстановка не се установява, че вследствие на воденото наказателното производство ищецът Б. Д. е получил определени заболявания, както твърдят свидетелите, и че то е предопределило загубата му на кметските избори предвид малката разлика със спечелилия кандидат, нито че ищецът К. Д. не е завършил висшето си образование именно поради наказателното преследване. От изложеното следва, че въззивният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички твърдения на страните и обстоятелствата от значение за определяне размера на обезщетението, като е направил обосновани изводи за интензитета на претърпените вреди, поради което по поставения въпрос касационно обжалване не следва да се допуска. С оглед изхода на делото на ответниците следва да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, за чието извършване са представени договори за правна защита и съдействие. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,