Определение № 50162 от 13.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 837/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Производството е по повод на касационна жалба от „Согард“ООД против решение № 260141/19.11.2021 г. по в.т.д. № 109/2021 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260359/30.11.2020 г. по т.д. № 670/2019 г. на Варненски окръжен съд в частта за осъждане на касатора да заплати на „Берьозка трейдинг“ООД сумата от 51 554, 69 лв., представляваща заплатено възнаграждение по договор за продажба и строителство от 18.07.2016 г., ведно с анекс от 24.01.2018 г. към него, подлежащо на връщане поради отпадане на основанието за даването му предвид прекратяване на договора в частта относно „възлагане на строителство“ на процесния обект, ведно съсъ законанта лихва върхя горната сума, считано от 02.05.2019 г. до окончателното й заплащане. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е постъпил писмен отговор от ответника по касацията „Берьозка трейдинг“ООД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд е приел, че е между страните е бил сключен договор за покупко-продажба и строителство от 18.07.2016г., по силата на който касаторът следвало да продаде 3065 кв.м. ид.ч. от УПИ №Х-320 в [населено място], общ. Аксаково, целият с площ от 8406 кв.м., да се снабди с виза за проектиране на “Предприятие за сушене и замразяване на зеленчуци” със ЗП от 1825 кв.м и РЗП от 2025 кв.м., да извърши цялостно проектиране на сградата, вкл. и изготвяне на оценка за съответствие на проектите, срещу насрещно поетото задължение на ищцовото дружество да му заплати сума в общ размер на 383 180 евро, без ДДС. Договорът е бил променен с допълнителни споразумения, като анекс от 24.01.2018 г. са предоговорени етапите и сроковете за строителство. Съдът е счел, че срокът за изпълнение на етап 1,2,3 и 4 е определен на 90 дневен от откриването на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво до състояние на Акт обр. 14. Констатирал е, че страните са установили, че възложителят-купувач „БЕРЬОЗКА ТРЕЙДИНГ” ООД е изпълнил задълженията си по раздел III, т.1 от основиня договор и е заплатил сумата от 187 000 лв., без ДДС, равняваща се на 95 611,58 евро, включваща 36 780 евро - продажна цена на земята, 12 150 евро - проекти, 46 681 евро - задатък за бъдещото изпълнение на СМР. Уговорен е и реда и сроковете за плащане на дължимия остатък от 287 568,42 евро (без ДДС). ВнАС изрично е обсъдил чл.5.2 от Анекс от 24.01.2018г. към договора от 18.07.2016г. и е приел, че с енго страните са уточнили видовете СМР, съответстващи на етап едно за извършване на строителството - подготовка и геодезическа нивелация на строителната площадка и изравняване на терена; изкоп за основи; доставка на арматура за подложен бетон; заливане на подложен бетон и вътрешни стъпки. Съгласно чл.5.2.1 сроковете за изпълнение на СМР по етапи 1, 2, 3 и 4 са били договорени на 90 календарни дни от датата на откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, т.е. – 90 дни от 04.04.2018 г., удължени с дните, посочени в конкретните хипотези на следващите текстове на анекса. В тази връзка е разгледал твърденията на ищеца, че касаторът не е изпълнил задължението си да извърши строителството на първи, втори, трети или четвърти етап в 97-дневен срок от вписването на договора за доброволна делба (договорът за делба е вписан на 20.03.2018г., респ. 97-дневния срок е изтекъл на 27.06.2018г.). Въззивната инстанция е коментирала заключенията на двете СТЕ, които установяват, че към януари 2020 г. видовете дейности, включени в етап едно за извършване на строителството, договорен между страните с анекса от 24.01.2018 г., в по-голямата си част са извършени, като тяхната стойност определя в размер на 39 746,54 лева без ДДС. Установена е била от вещите лица липсата на количествено – стойностни сметки, изготвени за конкретния строеж. Относно момента на извършване на посочените СМР вещите лица са констатирали, че към 01.02.2018 г. в имота на ищцовото дружество не са извършвани никакви СМР. Към 15.05.2018 г. няма изкопи за основи. Извършени към този момент са били дейности по подготовка и геодезическа нивелация на строителната площадка и изравняване на терена. Едва към 31.10.2018 г. са били извършени „изкопи за основи“, „доставка и монтаж на арматура за подложен бетон“ и „заливане на подложен бетон и вътрешни стъпки“, като тези дейности се установяват и към 02.10.2019 г. Въз основа на посочените констатации въззивният съд е направил извод, че към релевантния за спора момент – м. август 2018 г. /следващ по време поддържания в исковата молба падеж – 27.06.2018г./, когато е отправено волеизявлението за разваляне на договора, предвидените по етап едно СМР не са били са извършени. Същото волеизявление съдът е намерил за нередовно връчено на изпълнителя, но това единствено според него има значение за момента на разваляне на договора, който е свързал с подаването на исковата молба на 02.05.2019 г. Поради което е изследавл дали към момента на сезиране на съда на 02.05.2019 г. са били ли налице основанията за разваляне на договора от страна на ищеца. В тази връзка съдът е приел, че към 27.06.2018 г. не само е бил незавършен първи етап от строителството, но не и било започнало сторителството на втори етап. Намерил е, че е станало по вина на касатора, тъй като отказът на възложителя да заплати втори етап произтича от липсата на надлежна строителна документация по завършването и приемането на етап едно: липсва акт обр.19 за извършените СМР по етап едно, липсва покана до възложителя да приеме изпълнението, липсват и доказателства за самото приемане. Заключил е, че ищецът е бил изправна страна по договора и е разполагал с правото да го развали с исковата молба. С оглед настъпилите последици от развалянето на договора е счел, че касаторът дължи връщане на сумата, дадена от възложителя за изпълнение на етап едно и то на тази част от нея, срещу която не стои изпълнение и за която не е получил заплащане по НА №140/2020 г. В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следния правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях? Навежда доводи за налчие на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие на въззивното решение: с практика на ВКС, обективирана в решение № 134/2013 г. по т.д. № 34/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 75/20.06.2016 г. по т.д. № 1608/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 94/13.09.2016 г. по т.д. № 3768/2014 г. на ВКС, II т.о. и мн.др. Касаторът се позовава и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Правният въпрос попада в предметния обхват на произнаяснето на въззивния съд, но не са изпълнени изискванията към допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът е обоснован с твърдения за противоречие в мотивите на съда относно това даден ли е нов срок от възложителя с невръчена от нотариуса покана до изпълнителя да изпълни задълженията си, което неизпълнение възложителят счита за основание за разваляне на процесния договор; за несъответствие на извода на съда, че липсва покана до възложителя да приеме изпълнението и представената по делото нотариална покана от 05.07.2018г., която е била редовно връчена на ищеца; не е съобразено, че условие за срочното изпълнение на строителството е възложителят да е приел предходния етап на строителство и да е заплатил възнаграждение за следващия; не е обсъдил съдържанието на нотариален акт № 140/2020 г.; липсва твърдение на ищеца, че изпълнението на четирите етапа е следвало да се извърши в 97 дневен срок от вписване на договора за доброволна дела. Доводите на касатора не отговарят на произнасянето на въззивния съд. Той е обсъдил наведено от ищеца твърдение на стр.5 от исковата молба, че строителят-ответник по иска не е изпълнил задължението си за извършване „на първи, втори, трети и четвърти етап в 97 дневен срок от вписване на исковата молба“, като за да приеме основателността му е тълкувал волята на страните, обективирана в чл.5.2.1 от анекс от 24.01.2018г. Неизпълнението на задължението на изпълнителя да покани възложителя да приеме работата по първи етап е аргументирал не във връзка с формалното изявление в нотариалната покана, а с оглед договорното задължение по р. III, т.1.3 от основния договор изпълнителят да покани възложителя да приеме строителството на етап първи с акт обр.19. Въззивният съд е съобразил споразумението между страните относно условията, при което следва да се извърши плащане за следващите етапи от строителството, като по отношение на заплащането за втори етап е приел предвид заключенията на СТЕ, че: няма изпълнение в срок на възложените работи както за първия етап, така и за следващите договорени етапи към приетата от него за релевантна дата – август 2018 г. /отправяне на първата покана за разваляне на договора/; изпълнителят не е предоставил количествено-стойностна сметка за строителството и за доставка на оборудването. Следователно е коментирал клаузата по чл.5.5 от процесния анекс. Обсъдил е и нот.акт № 140/2020 г. с оглед полезността на подобренията, които са съществували към момента на сделката /осъществена две години след падежа на задължението за цялостно извършване на строителството/, за възложителя и е приспаднал в тази връзка стойността им от присъдената сума. Следователно въззивният съд се е произнесъл по доводите на страните и доказателствата по делото, съгласно и формираната задължителна практика на ВКС в цитираните от касатора решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. Същият оспорва направените от съда фактически и правни изводи, но тези оплаквания следва да се квалифицират като касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и за да се проверят е необходимо извършване на преценка по същество на въззивното решение, което е недопустимо във фазата по чл.288 ГПК. Не е налице и соченото основание „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Предвид изложеното относно наведените във въззивната жалба оплаквания и обективираното в мотивите на въззивното решение становище на ВнАС по тях, от външна страна не се констатрира твърдяното от касатора явно нарушение на основни начала в гражданския процес и явна необоснованост на фактическите констатации. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение