Определение № 3662 от 14.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2050/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Русия“ ЕООД срещу разпореждане № 229 от 17.03.2025 г. по в. гр. д. № 690/2024 г. на Окръжен съд - Добрич, с което е върната подадената от жалбоподателя касационна жалба с вх. №1390 от 04.03.2025 г. срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 20 от 05.02.2025 г.. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно без да излага конкретни доводи за това. Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и като насочена срещу подлежащ на обжалване преграждащ съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното разпореждане е върнатата подадената от касатора касационна жалба срещу решение № 20/05.02.2025 г. по гр. д. № 690/2024 г. на Окръжен съд - Добрич, с което е отменено първоинстанционното решение № 736/04.09.2024 г. по гр. д. № 1900/2024 г. на Добрички районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявеният от „Русия“ ЕООД срещу ЗП Х. В. Н. иск с правно основание чл. 233, ал.1, изр.1 ЗЗД вр. с чл. 237, ал.2, изр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да предаде държането на нает недвижим имот, представляващ склад със застроена площ от 130 кв. м. към магазин за железарски стоки, съставляващи заедно с магазин за плодове и зеленчуци, част от търговски комплекс в [населено място], общ. Добрич, целият с обща застроена площ от 500 кв. м.. Въззивният съд е приел, че искът е облигационен, като цената му се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК - от договорения наем за една година, при което възлиза на 720 лв. (12 мес. х 60 лв.), т.е. тя е под 5 000 лв., следователно въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. по граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Обжалваното решение е постановено по предявен иск за връщане на наетата вещ на основание чл. 233 ЗЗД, който е единственият предявен иск в исковия процес. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК при искове за съществуване или прекратяване на договор за наем, цената на иска се определя от размера на наема за една година (т. 20 ТР № 2/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Предявеният в настоящото производство иск е с цена 720 лв., която е под определения в ГПК праг за касационно обжалване, поради което обжалваното решение не подлежи на касационен контрол, както правилно е прието в атакуваното разпореждане. Същото е влязло в сила от момента на обявяването му, на основание чл. 296, ал. 1 ГПК. Поради това подадената срещу него касационна жалба е недопустима като насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което правилно е върната като такава с обжалваното разпореждане. Съобразно гореизложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение