Определение № 98 от 16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Л. К. срещу решение № 3483 от 11.06.2020 г. по в.гр.д.№ 2070 от 2019 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, III-В състав, с което е потвърдено решение № 478175 от 28.08.2018 г. по гр.д.№ 52391 от 2014 г. на Софийския районен съд, I г.о., 49 състав за отхвърляне на предявения от И. Л. К. срещу М. С. П., В. К. Б. и О. К. Б. иск с правно основание чл.109 ЗС за преустановяване на неоснователни действия и премахване на незаконни постройки, с които ответниците пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху жилище, находящо се в [населено място], м.“Л.“, [улица], партерен етаж, както и да бъде възстановено фактическото положение от преди построяването.

Касаторката твърди, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Счита, че обжалваното решение е очевидно неправилно и противоречи на посочената от нея практика на ВКС /Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д.№ 10 от 1984 г. на ОСГК на ВКС и решение № 23 от 09.04.2014 г. по гр.д.№ 5465 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о./ по следните въпроси:

1. Следва ли да се приеме, че доказването, че изграждането на постройките е незаконно, представлява съществено нарушение на правото на собственост на ищцата, на нейното право безпрепятствено и спокойно да използва в пълен обем своя имот и безпрепятствено и спокойно да може да упражнява правото си на собственост или доказаната неправомерност при изграждането на постройките не е условие за уважаване на иска по чл.109 ЗС ?

2. Какви са правните последици при липса на нотариално заверено съгласие за преустройството и промяната на предназначението на един обект в друг, в случая промяна от магазин в коктейл-бар ?

В писмен отговор от 16.10.2020 г. ответниците по жалбата М. С. П., В. К. Б. и О. К. Б. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Софийския градски съд да не бъде допускано. Претендират и за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск по чл.109 ЗС, въззивният съд е приел, че ищцата И. К., чиято е била доказателствената тежест, не е доказала наличието на втората предпоставка за уважаване на негаторния иск, а именно че с действията си ответниците създават пречки на ищцата да упражнява правото си на собственост, по-големи от обичайните съгласно чл.50 ЗС. Съдът е отчел, че за уважаването на иска не е достатъчно да бъде доказано само дали даден строеж е изграден с или без издадени строителни книжа, а следва да бъде установено също дали построеното пречи на упражняване правото на собственост на ищеца по негаторния иск. Наличието на незаконен строеж само по себе си не е достатъчно, за да бъде уважен искът, ако строежът не пречи на упражняване правото на собственост на ищеца и обратно- строеж, за който са издадени надлежни строителни книжа, може да представлява действие, с което се пречи на нормалното упражняване правото на собственост.

По конкретния казус, въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че реализираното от ответниците строителство /преустройство на собствения им магазин в коктейл- бар заедно с навес, в жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица]/ представлява узаконен по надлежния ред строеж. Освен това, съдът е приел, че по делото няма доказателства, че този строеж пречи на ищцата за пълноценното упражняване на правото й собственост. Недоказано е останало твърдението на ищцата, че във функциониращия коктейл- бар нивото на шум е по-високо от допустимото и по този начин й се пречи да ползва собствения имот по предназначение. Напротив, по делото били приети и неоспорени от ищцата писмени доказателства /протокол за контрол на шума в жилищни и обществени сгради № 250/III-01/ от 28.12.2011 г. и сертификат за контрол № 250 от 28.12.2011 г./, в които е посочено, че еквивалентното ниво за шум на обекта съответства на нормативните изисквания. В същия смисъл било и писмо от Началника на 4-то РПУ от 05.03.2013 г., в което е посочено, че при множество проверки не са констатирани нарушения на нощната тишина и обществения ред в заведението. За вдигане на шум в заведението свидетелствали единствено двама свидетели- Е. Лазанфан и Г. П.. Въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на тези свидетели, тъй като те били изолирани, не били дадени в резултат на преки и непосредствени впечатления на свидетелите /свидетелите не живеели на адреса/ и противоречали на представените по делото официални документи, които не са били оспорени от ищцата по реда на чл.193 ГПК. Относно работата на заведението до 2 ч. след полунощ, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, в което е прието, че със споразумение от 08.12.2011 г. ищцата и другите съседи са се съгласили с това работно време на коктейл- бара и следователно са се съгласили и с последиците от това работно време.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси:

1. По първия поставен въпрос /Следва ли да се приеме, че доказването, че изграждането на постройките е незаконно, представлява съществено нарушение на правото на собственост на ищцата, на нейното право безпрепятствено и спокойно да използва в пълен обем своя имот и безпрепятствено и спокойно да може да упражнява правото си на собственост или доказаната неправомерност при изграждането на постройките не е условие за уважаване на иска по чл.109 ЗС ?/ в задължителната практика на ВКС /Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д.№ 10 от 1984 г. на ОСГК на ВКС и т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС/ се приема, че искът по чл.109 ЗС е основателен и следва да се уважи, когато са налице кумулативно две предпоставки: а/ ответникът да е извършил неоснователно действие или поддържане на неправомерно състояние и б/ това действие на ответника да създава за ищеца пречки за упражняване правото му на собственост в пълен обем, респ.за ползването на собствената вещ по предназначение. Приетото в обжалваното решение напълно съответства на практиката на ВКС. Както бе посочено по-горе, въззивният съд е отхвърлил иска по чл.109 ЗС, защото е приел, че ищцата не е доказала втората предпоставка за уважаване на иска, а именно, че изграждането и функционирането на коктейл-бара й пречи да упражнява необезпокоявано правото на собственост върху намиращото се в същата сграда нейно жилище.

2. Вторият поставен въпрос /Какви са правните последици при липса на нотариално заверено съгласие за преустройството и промяната на предназначението на един обект в друг, в случая промяна от магазин в коктейл-бар ?/ не е правен въпрос по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Съдът въобще не е разглеждал и не се е произнасял по това дали за преустройството е било необходимо и е било дадено нотариално заверено съгласие от ищцата /въпрос, който е относим към законността на осъщественото преустройство и пристрояване/, а е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на негаторния иск по други причини: поради това, че ищцата не е доказала втората предпоставка за уважаване на иска, а именно, че изграждането и функционирането на коктейл-бара й пречи да упражнява необезпокоявано правото на собственост върху намиращото се в същата сграда нейно жилище.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Софийския градски съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.109 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Неоснователно е и твърдението на касаторката за очевидна неправилност на обжалваното решение- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на С. градски не следва да се допуска.

Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи на ответниците по жалбата направените от тях разноски по делото пред ВКС. Доказателства за направени такива разноски обаче не са представени, поради което разноски не следва да се присъждат.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.