Определение № 50240 от 19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3433/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. М. Б. срещу определение № 164 от 06.04.2022 г. по ч.гр.д.№ 86 от 2022 г. на Видинския окръжен съд, I-ви въззивен граждански състав, с което е потвърдено определение № 5 от 27.01.2022 г. на Видинския районен съд за частично прекратяване на гр.д.№ 1914 от 2020 г. по предявените от И. М. Б. срещу „Витин-В“ ООД и Е. Д. П. установителни искове за собственост.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се моли като такова да бъде отменено.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че определението противоречи на посочена от жалбоподателката практика на ВКС /Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, определение № 276 от 14.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 3316 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 82 от 10.12.2020 г. по гр.д.№ 4141 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о., Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д.№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 202 от 21.12.2013 г. по т.д.№ 866 от 2012 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 157 от 08.11.2011 г. по т.д.№ 823 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр.д.№ 1857 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 57 от 02.03.2011 г. по гр.д.№ 1416 от 2010 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 700 от 23.07.2012 г. по ч.т.д.№ 838 от 2011 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 608 от 22.11.2016 г. по ч.т.д.№ 1579 от 2016 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 130 от 04.01.2021 г. по гр.д.№ 746 от 2020 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 213 от 03.10.2014 г. по гр.д.№ 2881 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 162 от 09.07.2012 г. по гр.д.№ 1260 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 59 от 17.07.2019 г. по гр.д.№ 2214 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 68 от 24.07.2018 г. по гр.д.№ 2767 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о./ по следните въпроси:

1. Налице ли е правен интерес от предявяване на установителн иск за собственост от собственик или съсобственик на недвижим имот /в случая санитарен възел/, ако ответникът притежава отделен нотариален акт за еднолична собственост на същия имот, с който заявява самостоятелни права ?

2. Възможно ли е правото на собственост/съсобственост на ищеца да бъде смутено с правни действия и може ли да бъде считано за правно действие, което смущава правото на собственост на ищеца, издаването на нотариален акт за собственост на ответника ?

3. Достатъчно основание за наличие на правен интерес за водене на делото ли е оспорването на собствеността чрез правни действия- чрез вписване на имота на ищеца в нотариалния акт на ответника, или са необходими и фактически действия, които да смущават правото на собственост на ищеца ?

4. Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за недействителност на нотариален акт за собственост на недвижим имот с прилежащи идеални части от сградата, ако посредством приобщаване към имота на друг собственик на санитарен възел, изграден върху земя на ищеца, чието изграждане впоследствие е обявено за незаконно, но нотариалният акт не е отменен, се създават идеални части от сградата за собственика на имота, към който е приобщен санитарният възел ?

5. Налице ли е правен интерес от завеждане на установителен иск за собственост, когато към момента на завеждане на делото и подаване на отговор на исковата молба собствеността на ищеца продължава да се оспорва ?

6. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях ?

7. Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, които не се застъпват със собствените на ищеца ?

В писмен отговор от 09.05.2022 г. ответницата по жалбата Е. Д. П. оспорва жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Насочена е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК този акт на въззивния съд подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК основания за това.

За да постанови определението си за потвърждаване на първоинстанционното определение за прекратяване на делото по предявения от И. М. Б. срещу „Витин-В“ ООД отрицателен установителен иск за собственост- за установяване в отношенията между страните, че санитарен възел, находящ се в дворното място в [населено място], [улица], е обща част на сградата и като такъв не е изцяло собственост на „Витин-В“ ООД, въззивният съд е приел, че този иск е недопустим поради липса на правен интерес за ищцата от предявяването му. Според съда, такъв правен интерес липсвал, въпреки че по твърдения на ищцата санитарният възел фигурирал в нотариални акт № ...........от 19.04.2010 г., с който ответникът се легитимирал като собственик. Твърдението, че имотът на ответника няма статут на самостоятелно жилище, също не обуславяло правния интерес на ищцата за предявяване на този иск, тъй като дори и искът да бъде уважен, тя не би придобила имота на ответника.

За да постанови определението си за потвърждаване на първоинстанционното определение за прекратяване на делото по предявения от И. М. Б. срещу Е. Д. П. иск за установяване в отношенията между страните, че санитарен възел, изграден като незаконен строеж на таванския етаж на сградата, е несамостоятелен обект на собственост, въззивният съд е приел, че този иск е недопустим поради липса на правен интерес за ищцата от предявяването му. Това е така, защото ищцата не твърдяла, че притежава самостоятелно право на собственост върху това санитарно помещение, което да се оспорва от ответницата, не се позовавала на фактическо състояние по отношение на същия имот, както и нямала възможност да придобие права върху него, ако отрече правата на ответницата.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на делото по предявения от И. Б. срещу „В.-В“ ООД отрицателен установителен иск, по третия поставен от касаторката правен въпрос: Достатъчно основание за наличие на правен интерес за водене на установителен иск за собственост ли е оспорването на правото на собственост на ищеца чрез правни действия- чрез вписване на имота на ищеца в нотариалния акт на ответника, или са необходими и фактически действия, които да смущават правото на собственост на ищеца ?

По този въпрос приетото в обжалваното решение противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС и т.3Б от Тълкувателно решение № 4 от14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, според която отрицателният установителен иск за собственост е допустим, когато ищецът заявява права върху претендирания имот, които се оспорват от ответника с фактически или правни действия. Конкретно такива правни действия са подаването на заявление за издаване на нотариален акт и издаването на нотариален акт за собственост на претендирания от ищеца имот на името на ответника.

В конкретния случай в противоречие с горепосочената практика на ВКС, в обжалваното определение е прието, че предявеният от ищцата И. Б. срещу „Витин-В“ ООД отрицателен иск за собственост на санитарен възел, находящ се в дворното място-етажна собственост на сградата, в която се намира собствения на ищцата имот /жилище/, е недопустим, въпреки твърдението на ищцата в исковата й молба, че в нотариален акт № ...........от 2010 г. процесният санитарен възел е посочен като собственост на ответника „Витин-В“ ООД, вместо като обща собственост на всички етажни собственици на дворното място. Преди да се докаже неоснователността на това твърдение на ищцата /че в нотариален акт № 126 от 19.04.2010 г. санитарният възел в двора не е посочен като индивидуална собственост на „Витин-В“ ООД и по-конкретно, че процесният санитарен възел не е идентичен с посочената в нотариалния акт постройка „шопрон, направен от дъски и покрит с марсилски керемиди“/, все още не може да се направи извод за недопустимост на предявения за този обект отрицателен установителен иск за собственост срещу „Витин-В“ ООД. Поради това обжалваното определение на Видинския окръжен съд в частта му, касаеща отрицателния установителен иск срещу „Витин-В“ ООД, е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Съответно на гореизложеното следва да бъде отменено и определението на първоинстанционния съд за частично прекратяване на делото по предявения срещу „Витин-В“ ООД отрицателен установителен иск, като делото следва да се върне на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

При по-нататъшното разглеждане на делото съставът на Видинският районен съд следва да изясни горепосоченото обстоятелство /дали санитарният възел, находящ се в дворното място, е идентичен с посочената в нотариален акт № ...........от 2010 г. постройка „шопрон, направен от дъски и покрит с марсилски керемиди“/ и едва след това да прецени дали предявения отрицателен установителен иск за този обект е допустим.

Освен това, съдът следва остави исковата молба без движение за уточнение на петитума на иска, който е предявен срещу „Витин-В“ ООД: положителен установителен /че санитарният възел в двора е обща собственост на всички собственици на дворното място или обща част на етажната собственост/ или отрицателен иск за установяване, че „Витин-В“ ООД не е индивидуален собственик на санитарния възел, като във втория случай ищцата И. Б. следва да посочи на каква идеална част от имота иска да бъде установено, че „Витин-В“ ООД не е собственик.

Няма основание за допускане на касационното обжалване на определението в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на делото по предявения от И. М. Б. срещу Е. Д. П. иск за установяване, че санитарен възел, изграден като незаконен строеж на таванския етаж на сградата, е несамостоятелен обект на собственост. Никой от поставените от жалбоподателката в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси няма отношение към този иск. Всички въпроси касаят правния интерес и съответно допустимостта на искове за установяване право на собственост, докато в случая е предявен иск за установяване не на право, а на факт с правно значение /че санитарният възел не е самостоятелен обект на собственост/, установяването на който факт е недопустимо по съдебен ред, тъй като не е предвидено в закон /чл.124, ал.4 ГПК/.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение