Определение № 2985 от 18.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 190/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. А. Б. и Ц. А. Б., със съдебен адрес в [населено място], срещу решение № 5279/19.10.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 10777/2021 г. от Софийски градски съд, с което е отменено решение от 25.05.2021 г. по гр.д. № 41448/2020 г. на Софийски районен съд и е отхвърлен предявеният от касаторите против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, [населено място], иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК за признаване на установено, че Й. А. Б. и Ц. А. Б. не дължат на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: главница в размер на 18182,36 лева, ведно със законна лихва от 21.10.2009г. до окончателното изплащане на сумата, лихва в размер на 8678,44 лева за периода от 02.07.2007 г. до 20.10.2009 г. и разноски в размер на 542,22 лева и 5 лева - държавна такса за издаване на изпълнителен лист, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1852/2009 г. по описа на Ломския районен съд, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20197480401389 г. на ЧСИ М. И., peг. № 748 в КЧСИ, район на действие ОС- [населено място], поради погасяването на сумите по давност. Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд е разгледал иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК за признаване на установено, че ищците – настоящи касатори не дължат на ответника исковите суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1852/2009 год. по описа на Ломския районен съд, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20197480401389 год. на ЧСИ при МОС М. И., peг. № 748 в КЧСИ, поради погасяването на сумите по давност. Прието е за установено, че вземанията са предявени за принудително изпълнение от „Уникредит Булбанк“ АД с молба с правно основание чл. 426 ГПК от 19.02.2010г., по която е било образувано изп.д. № 73/2010 г. по описа на ЧСИ А. В. по изпълнителен лист от 21.12.2009 г. по ч.гр.д. № 1852/2009 г. по описа на Ломския районен съд, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 21.12.2009 г. На 08.06.2010 г. е изпратено запорно съобщение до Регионална ветеринарномедицинска служба – [населено място] за налагането на запор върху 45 броя животни. С молба от 07.06.2010 г. е поискано налагане на възбрана върху собствен на длъжника Й. Б. недвижим имот, вписана в СВ- [населено място] с вх. рег. № 3433/09.06.2010 г. С молба на взискателя от 21.04.2011 г. е направено искане за прилагане на първоначално поисканите изпълнителни способи. С две отделни молби от 20.07.2011 г. длъжниците са заявили, че трето за спора лице е встъпило в дълга им, като в молбите е налице изрично признание на дълга им, а отделно е представена молба от третото лице К. Т. от същата дата, с която заявява, че приема условията на банката и е подписал декларация за поемане на кредита. С молба от 16.07.2013 г. взискателят „УниКредит Булбанк“ АД е поискал да бъде продължено изпълнителното производство, като бъде насрочена дата за публична продан на имуществото, срещу което е насочено изпълнението. С молба от 15.06.2015 г. е направено ново искане за продължаване на изпълнителното производство чрез насрочване на дата за публична продан. На 29.07.2015 г. е извършен опис на възбранения недвижим имот. Съгласно отбелязването върху изпълнителния лист изп. дело № 73/2010г. е било прекратено поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, при последно извършено изпълнително действие от 17.03.2016 г. Прекратяването е констатирано с постановление на ЧСИ от 04.01.2019 г., а изпълнителният лист е върнат на взискателя на 12.04.2019 г. С решение по гр.д. № 944/2015 г. на Ломския РС е отхвърлен предявеният от настоящите ищци срещу „Уникредит Булбанк АД иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК за признаване за установено, че не дължат вземанията по процесния изпълнителен лист поради погасяването им по давност. Процесните вземания са прехвърлени от „УниКредит Булбанк“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия от 06.11.2017 г. С молба по чл. 426 от ГПК от 01.08.2019 г. на цесионера е образувано изпълнително дело № 20197480401389 год. по описа на ЧСИ М. И. срещу Й. Б. за изпълнение на процесните вземания, а с молба от 13.08.2019 г. е направено искане изпълнението да бъде насочено и срещу длъжника Ц. Б.. Със запорно съобщение от 09.10.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника Й. Б., а с молба от същата дата - възбрана върху собствени на длъжниците недвижими имоти. С обезпечителна заповед от 22.10.2019 г., издадена по гр.д. № 1839/2019 г. на ЛPC, е спряно производството по изпълнителното дело. С молба от 29.10.2019 г. взискателят е поискал изготвяне на нова оценка и насрочване на публична продан на имота, която е била оставена без уважение поради спиране на производството. За да постанови решението за отхвърляне на иска, въззивният съд се е позовал на задължителните указания, дадени в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на ТР № 3/2023 г. по т.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, според които по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до обявяване на ТР № 2/26.06.2015 г., не е текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД, а давността за тези вземания е започнала да тече от 26.06.2015 г., като е приел, че за всички осъществили се факти до 26.06.2015 г. е приложимо ППВС № 3/18.11.80 г., т.е. че по време на изпълнителния процес не тече давност по отношение на изпълняваните вземания. С образуване на 19.02.2010 г. на изпълнително производство № 73/2010 г. по описа на ЧСИ А. В. е била прекъсната давността, по арг. от чл. 116, б. "в" ЗЗД, а на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД давността е спряла да тече по време на изпълнителния процес. С оглед влязлото в сила решение на Ломския РС, с което е прието, че не е налице нито перемпция, нито погасяване на вземанията по давност, следвало да се преценява само периода след приключване на устните състезания по делото на 15.02.2016 г. Допълнително е посочено, че дори да се съобразява и предходния период, са налице действия, които прекъсват давността – признание на длъжниците на вземанията на 20.07.2011 г., молбата на взискателя от 16.07.2013 г. и извършването на опис на собствения на длъжниците имот на 29.07.2015 г., като е без значение за давността дали действията са извършени в рамките неперемирано дело. Давността е била прекъсната отново в рамките на петгодишния срок с молбата за образуване на изп. дело № 20197480401389 г. по описа на ЧСИ М. И. срещу Й. Б. от 01.08.2019 г., с която е поискано налагане на възбрана, респ. с молбата за насочване на изпълнение срещу Ц. Б. на 13.08.2019 г., както и с действия по налагане на запор и възбрана от 09.10.2019 г. Давността е спряла да тече със спирането на изпълнителното производство по силата на обезпечителната заповед от 22.10.2019 г. по гр.д. № 1839/2019 г. на ЛPC, тъй като след този момент е преустановена възможността за извършване на изпълнителни действия. Решаващият извод е, че от последните изпълнителни действия от 09.10.2019 г. до спиране на изпълнителното производство във всички случаи не е изтекъл предвиденият в закона 5 - годишен давностен срок. Според съда дори и ако се приеме, че давността е текла и при спряно изпълнително производството, от последните изпълнителни действия – запора и възбраната от 09.10.2019 г. до приключване на съдебното дирене пред въззивния съд давността не е изтекла. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са поставили въпросите: 1. „Прекъсват ли давността (съгласно чл. 116, б.”в” ЗЗД) исканията за извършване на изпълнителни действия по перемирано (прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК) изпълнително дело? Пораждат ли действие (прекъсват ли давността съгласно чл. 116, б.”в” ЗЗД), следва ли да бъдат зачетени исканията за извършване на изпълнителни действия по перемирано (прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК) изпълнително дело?“ – на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК; 2. „Прекъсва ли давността на вземането (съгласно чл. 116, б.”а” ЗЗД) признанието на длъжниците на вземането на 20.07.2011 г., (с молби по изп.д. № 73/ 2010 г. на ЧСИ А. В.)?“ – поради противоречие с решение № 26/24.07.2018 г. по т.д.№ 1853/2017 г. на ВКС, ТО; 3. „ Когато между същите страни (в хипотезата на чл. 298, ал. 2, пр. 2 ГПК) има влязло в сила решение по иск по чл. 439 ГПК, касаещо друг период, през който е установено, че давността на вземането не е изтекла, това пречка ли е по см. на чл. 299 ГПК за предявяване на нов иск между същите страни (в хипотезата на чл. 298, ал. 2, пр. 2 ГПК), по чл. 439 ГПК, касаещ друг период, през който се твърди, че давността на вземането не е изтекла?“ – не е заявено конкретно основание по чл.280, ал.1 ГПК, както и касаторите са позовават на очевидна неправилност, тъй като СГС е приложил нормите на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, чл. 116, б. „а”, б. ”в” и б. „ж” ЗЗД в техния обратен, противоположен смисъл, при което грубо са нарушени правилата на формалната логика. Доводите са, че с молбата на взискателя от 21.04.2011 г. е направено искане за прилагане на първоначално поисканите изпълнителни способи, с която е прекъснат преклузивният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, прекъсната е давността на вземането съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД и от 22.04.2011 г. е започнал да тече нов преклузивен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и нов давностен срок (чл. 117, ал. 1 ЗЗД), а от 23.04.2013 г. изпълнителното дело е перемирано / прекратено на основание чл. 433, ал. 1,т. 8 ГПК и на 24.04.2018 г. е изтекла 5-годишна давност за вземането. Според касаторите е без значение, че с молба от 16.07.2013 г. е поискано да бъде насрочена дата на публична продан на имуществото, срещу което е насочено изпълнението, както и че признанието на длъжниците с молбите от 20.07.2011 г. прекъсва давността, но не и преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Всички въведени въпроси, както и доводите за очевидна неправилност са свързани с прекъсването на давността по образувано изпълнително дело, настъпването на перемпция и значението на извършените изпълнителни действия след този момент. Поставените въпроси са разяснени в практика на ВКС. Съгласно ТР №3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. За тези вземания давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. В мотивите на ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. е посочено, че при действието на постановлението на Пленума на ВС искането на взискателя за извършване на изпълнителни действия поставя началото на изпълнителния процес и прекъсва давността, когато изпълнително дело е образувано. При изпълнителни дела, вече прекратени към датата 26.06.2015 г., срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие според нововъзприетото тълкуване, тъй като хипотезата за фактите, означени в тълкуванията, се съобразява според значението им в съответния тълкувателен акт. Изпълнителният процес е законовата рамка, в която действията или бездействията на кредитора от значение за погасителната давност се проявяват. След отмяната на РРBC № 3/18.11.1980 г. неговата висящност вече не е определяща за давността, а прекратяването на изпълнителния процес поначало няма отношение към прекъсването на погасителната давност. Даденото разрешение по това тълкувателно дело е, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Предвид дадените разяснения от ОСГТК на ВКС тезата на касаторите, че изпълнителните действия, предприети по изпълнително дело, което е прекратено съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нямат за последица прекъсване на давността, не съответства на практиката на ВКС, в синхрон с която е постановено обжалваното въззивно решение. Дори и прекратяването на изпълнителното дело да е настъпило на 23.04.2013 г. (обстоятелство, което не е прието по предходно воденото гражданско дело на основание чл.439 ГПК), то изпълнителни действия са били предприемани на 16.07.2013 г., 29.07.2015 г., 01.08.2019 г., 13.08.2019 г. и 09.10.2019 г. и съответно от последното изпълнително действие погасителната давност не е изтекла. По изложените съображения касационното обжалване не се допуска. На основание чл.81 ГПК ответникът има право на претендираните разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд