Определение № 679 от 21.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6351/2013 г.

Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Постъпила е касационна частна жалба от Х. Г. К. чрез адв.Г. В. срещу определение № 233 от 4.07.13г.по ч.гр.дело № 524/11г.на Софийски окръжен съд,с което е потвърдено протоколно определение от 10.05.13г.по гр.дело № 1131/12г.на Районен съд – Самоков за прекратяване на делото. В приложеното към жалбата изложение се сочи,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.Не е приложена съдебна практика. Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото ,намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК съдебен акт. С обжалваното определение въззивният съд е приел,че за ищеца /жалбоподател/ липсва правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост против М. на р р и б относно имот с площ от 200 кв.м.,част от имот с идентификатор № по кадастралната карта на [населено място],общ.С.,тъй като държавата не му оспорва собствеността,а доколкото е налице грешка в кадастралното отразяване,същата следва да бъде отстранена по административен ред. Настоящият състав като разгледа изложението към частната касационна жалба счита,че в него не се съдържат основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Поставеният въпрос налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск относно владение на имота при вписан друг собственик в кадастралния регистър,който не оспорва собствеността е от значение за изхода на делото,но жалбоподателят не е представил доказателства за разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата.Касационно обжалване не следва да се допуска когато касаторът не е представил влезли в сила съдебни актове,в които са формирани противоречиви изводи по въпросите,имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд – вж ТР № 1/2010г.по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС. Въпросът дали една правна сделка включва знанието или незнанието на договарящите страни за възприетите правни норми не е разглеждан от въззивния съд и не е обусловил правните му изводи за да прекрати производството поради недопустимост на иска. С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о