Определение № 8 от 15.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 19/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 15.08.2012г. по гр.д.№2773/2010г. на ГС София, с което са уважени частично искове с правно основание чл.30, ал.3 ЗС и чл.59 ЗЗД. Жалбоподателите Б. Х. К. и Г. П. К. поддържат чрез процесуалния си представител, че с обжалваното решение е даден отговор на правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд е недопустимо. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Б. К. срещу Й. Г. искове с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за сумата над 163,16лева до 2 205 лева и от Г. К. срещу Й. Г. за сумата над 284,15 лева до 3858 лева, уважил е искове с правно основание чл.59 ЗЗД на Й. Г. срещу Б. К. за сумата 35,22лева и го е отхвърлил за сумата до 83,13 лева и за сумата 1275 лева, уважил е иск с правно основание чл.59 ЗЗД на Й. Г. срещу Г. К. за сумата 399,78 лева. Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба на 10.10.2012г.. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че производството по жалбата е недопустимо. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ изм. ДВ.в. бр.100/2010г., в сила от 21.12.2010г./ предвижда, че решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая цената на всеки един от исковете е под 5000лева / за главницата и лихвата/, то касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. Предвид изложените съображения, съдът