Определение № 50034 от 25.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1825/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 261681/14.02.2022 г. на И. Г. Ж., чрез процесуалния представител адвокат Н. А., срещу въззивно решение № 260000/04.01.2022 г. по в.гр.д. № 875/2021 г. на Окръжен съд - Пловдив. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Може ли лице, което не е било участник в самата сделка и което притежава само идеална част от терена, да иска обявяване нищожността на сделката в нейната цялост; 2. Относно правния интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожност на сделка от лице, което не е страна по сделката; 3. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа всички направени пред него възражения, свързани с иска; 4. Когато част от дворното място, в което има сграда - етажна собственост, е проектно зададено и разрешено като място за паркиране, тази част от мястото продължава ли да бъде обща част към сградата или, с оглед обстоятелството, че дворът е обща част по предназначение, това предназначение е вече променено още с факта на одобряване на проекта, респ. при самото създаване на етажната собственост; 5. Ако се приеме, че тази част от мястото не представлява обща част, може ли едно трето за етажната собственост лице да придобие съответната идеална част от мястото по пътя на конверсията; 6. Относно наличието на интерес от предявяване на иск по чл. 109 ЗС и предпоставките за уважаването на този иск. Ответникът по касационната жалба –„Палас“ ЕООД, чрез адвокат З. З., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и чл. 287, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С решение № 47/26.03.2021 г. по гр. д. № 2442/2020 г. на ВКС, I г.о. е отменено решение № 1342/20.11.2019 г. по в. гр. д. № 2280/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив, като делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.Дадени са указания да бъде постановен диспозитив по чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД по иска за прогласяване нищожността на сделката за продажба на право на строеж за паркомястото, от която И. Ж. черпи права, и за разглеждане на евентуално поддържаното от последната възражение за правна конверсия. При новото разглеждане с обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 3052/17.07.2019 г. по гр. д. № 4445/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е уважен предявеният от „Палас“ ЕООД срещу И. Г. Ж. и „Акрабов“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като съдът е обявил за нищожен поради невъзможен предмет сключения между ответниците договор от 30.05.2006 г. за покупко-продажба на право на строеж на паркомясто № 3, с площ от 15,83 кв. м., предвидено за изграждане, съгласно одобрен архитектурен проект в имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], представляващо УПИ *,*,* от кв. 141 по рег. план на [населено място], „Б.“ от 1995 г., който договор е обективиран в нотариален акт № 64, том II, рег. № 2878, дело № 256/2006 г. на нотариус Л. Т., като на основание чл. 109 ЗС И. Г. Ж. е осъдена да преустанови неоснователните си действия по отношение на собствения на ищеца „Палас“ ЕООД имот - 33/326 ид.ч. от УПИ * - *, *, *, кв. 141 по регулационния план на [населено място], понастоящем имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], като преустанови действията си по влизане в поземления имот и паркиране на автомобил в него. Въззивният съд е приел, че паркомястото не е годен /възможен/ обект на право на собственост. Ако към момента на сключване на сделката предметът е фактически и правно невъзможен, то тя е нищожна поради невъзможен предмет. Съдът е съобразил дадените с отменителното касационно решение № 47/.2021 г. по гр. д. № 2442/2020 г. указания, съгласно които за третото лице за сделката /"Палас" ЕООД/ е налице правен интерес от предявяване на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между "Акрабов" ЕООД и И. Г. Ж. договор за покупко-продажба, като в случая нищожността следва да бъде прогласена изцяло по отношение на цялата сделка. Въззивният съд е приел, че в случая следва да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е обявена цялата сделка за нищожна поради невъзможен предмет, а не само в размер на 33/326 ид.ч. /какъвто размер притежава ищецът/. Поддържаните от ответниците възражения за конвертиране на договора за покупко-продажаба в такъв за закупуване на идеална част от дворно място с учредяване право на ползване върху паркомясто, както и за придобиването му на основание изтекла придобивна давност, са приети за неоснователни, тъй като в конкретния случай процесната площ от 15,83 кв.м. /непринадлежаща към обект в сградата/ е ситуирана в дворно място, имащо статут на обща част към етажната собственост /построена сграда с отделни самостоятелни обекти в нея/, като всеки собственик от сградата притежава и съответна идеална част, която е неразделна част към нея. Ищецът притежава идеална част от мястото, поради което има право да насочва иск по чл. 109 ЗС срещу всяко друго лице, доколкото се явява и държател на чуждите общи идеални части. Ответницата няма право да паркира върху това общо място, тъй като сделката, която е сключила, е нищожна. С извършваните от нея фактически действия по паркиране е възпрепятствано спокойното упражняване на правото на собственост на ищеца. Ето защо ответницата следва да бъде осъдена да преустанови тези действия. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Първият и вторият въпроси не предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение. При повторното разглеждане на делото въззивният съд е съобразил задължителните указания, дадени по реда на чл.294,ал.1 ГПК в първото касационно решение, съгласно които, въпреки че не е страна по оспорената сделка, „Палас“ ЕООД може да иска прогласяване на нейната нищожност, тъй като тя смущава неговото правно положение. Правният интерес е за обявяване нищожността на цялата сделка, тъй като при евентуалното уважаване на този иск ответникът няма да има права върху мястото /в случая право на паркиране/. Във връзка с въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на иск за прогласяване на нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за ищеца - трето лице за процесната сделка въззивният съд е съобразил и константната практика на ВКС, съгласно която, за да съществува интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Особеното при установителния иск е, че правото може да не принадлежи само на участниците в спорното материално правоотношение; с право на установителен иск се ползват и тези трети лица, чужди на правоотношението, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение, без да имат при това качеството на процесуални субституенти. Не е нужно интересът да е непосредствен, достатъчен е евентуален интерес /в този смисъл - решение № 155/19.03.2010 г. по гр. д. № 4829/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 90/16.06.2015 г. по гр. д. № 4406/2014 г. на ВКС, III г.о. и др./. Не е налице противоречие с цитираното от касатора решение № 208/14.07.2014 г. по гр. д. № 6302/2013 г. на ВКС, ІV г.о. Това решение не може да се приеме за относимо, защото е постановено при различна фактическа обстановка и с него не е разгледана хипотезата на предявен от етажен собственик иск по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД. Предвид изложеното по първите два въпроса от изложението не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Третият въпрос - относно дейността на въззивния съд при решаване на правния спор, не може да обуслови допускане касационно обжалване на въззивното решение. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Следователно по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касация. Четвъртият въпрос не е разгледан от въззивния съд и не е обусловил неговите решаващи изводи, поради което същият е неотносим. Следва да се посочи, че въззивният съд е съобразил константната практика на ВКС, съгласно която паркоместата не съставляват самостоятелни обекти на собственост. Съобразено е и даденото разрешение с ТР № 3/2017 г. по гр. д. № 3/2014 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което, ако към момента на сключване на сделката предметът е фактически и правно невъзможен, тя е нищожна поради невъзможен предмет. Ето защо по този въпрос не е налице основанието за допускане на решението до касационно обжалване. Петият въпрос от изложението е поставен при фактическа обстановка, каквато въззивният съд не е приел за установена по делото. За да достигне до извод за невъзможност за конвертиране на процесния договор за покупко-продажба, съдът е приел, че процесната площ от 15,83 кв.м. е ситуирана в дворно място, представляващо обща част към етажната собственост, като е съобразил и обстоятелството, че всеки собственик притежава и съответна идеална част от общите части на сградата. В мотивите не е прието, че процесното паркомясто няма характера на обща част. Предвид изложеното, така поставеният въпрос е неотносим и не може да обуслови допускане на решението до касация. Не може да бъде допуснато касационно обжалване и по шестия въпрос - относно наличието на интерес от предявяване на иск по чл. 109 ЗС и предпоставките за уважаването на този иск. Оплакванията на касатора, че въззивният съд не е изложил мотиви във връзка с наличието на пречки за ищеца да упражнява вещните си права, касаят правилността на въззивното решение, поради което същите не могат да бъдат проверени в настоящото производство по селекция на касационните жалби. Ето защо, предвид липсата на формулиран правен въпрос, следва да се приеме, че в случая не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва се има предвид, че касационно обжалване не може да бъде допуснато и по заявеното в изложението към касационната жалба основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като правният въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона - когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 4/. В случая не са обосновани тези хипотези и липсва и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При този изход на делото И. Г. Ж. следва да заплати в полза на „Палас“ ЕООД сумата 700 лева - съдебни разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.