Определение № 9 от 09.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1238/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 960 от 06.04.2011 г. на Р. Т. А., действащ като [фирма], със седалище и адрес на управление – [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат В. Р. срещу въззивно решение № 102 от 16.02.2011 г. на Софийски окръжен съд, постановено по гр.д. № 631/2010 г. С посоченото решение е оставено в сила решение № 49 от 31.03.2010 г. на Районен съд - Своге, постановено по гр.д. № 93/2008 г. по предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС и е отменено същото в частта по чл. 59 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена. В първоинстанционното производство по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка на целия имот в размер на 2505, 60 лв., а съгласно чл. 55, ал. 1, б.„б” ГПК /отм./ (искът е предявен при действието на отменения ГПК), размерът на цената на процесната част от иска е ¼ от данъчната оценка, т.е. в случая под 5000 лв. Предвид изложеното, подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Разноски в полза в полза на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са направени. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.