Определение № 1647 от 03.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3471/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. С., чрез процесуалния представител адв. Е. М., срещу решение № 230/22.05.2024 г., постановено по въззивно гр. д. № 152/2024 г. на Плевенския окръжен съд. С него е потвърдено решение №122/18.12.2023 г. по гр. д. №345/2023 г. на Никополския районен съд и е уважен, предявеният от С. С. П. срещу жалбоподателя, иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, като: родителските права по отношение на децата С. С. С. и Н. С. С. са предоставени за упражняване на майката - ищец, при която е определено и местоживеенето им в [населено място],[жк], [жилищен адрес]., ет..., ап..., а по отношение на бащата С. Н. С. е определен режим на лични отношения, както следва: ПЪРВИ ПЕРИОД: бащата има право да вижда децата си, всяка първа и трета събота от месеца, в присъствието на приемния родител, по местоживеенето на децата, а на личните празници на децата и на ответника и в присъствието на социален работник, като срещите се провеждат без присъствието на майката, до приключване срока на постановените мерки за защита от домашно насилие по реда на ЗЗДН на бащата спрямо децата, постановени по гр.д. № 392/2023г. по описа на НРС; ВТОРИ ПЕРИОД: бащата има право да вижда и взима децата при себе си от дома на майката и да ги връща в този дом, както следва: всяка първа и трета събота от месеца, с приспиване в дома му, считано от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, пет последователни дни, с преспиване, през пролетната ваканция от 10.00 ч. на първия ден до 16.00 ч. на последният ден; двадесет последователни дни през лятната ваканция на децата с преспиване, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, считано от 10.00 ч. на първия ден до 20.00ч. на последния ден, както и половината дни с преспиване по време на Коледната ваканция от 10.00ч. на първия ден до 20.00 ч. на последния ден и жалбоподателят е осъден да заплаща на всяко едно от децата месечна издръжка в размер от по 250 лв., считано от датата на влизане на решението в сила до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и, ал. 2 ГПК. За да се произнесе по искането за допускане, ВКС взе предвид следното: Ищцата твърди, че по време на фактическото й съжителство с ответника С. С. са родени двете им деца - С. С. и Н. С., като упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на бащата с решение по гр.д. № 291/2019 г. на Никополския районен съд. Твърди, че поради нанасяния системен физически и психически тормоз от страна на ответника върху ищцата и техните две деца, ищцата напуснала семейното жилище и заживяла в [населено място] на семейни начала с друг мъж, а децата й С. и Н. останали да живеят с баща си. Отношенията между родителите постоянно се влошавали, бащата възпрепятствал, упражняване на личните й контакти с децата. Като на 07.07.2023 г., ищцата била уведомена по телефона от социалните служби в дирекция "Социално подпомагане" [населено място], че на 06.07.2023 г., ответникът съблякъл голи двете им деца С. и Н. и им нанесъл побой на улицата в [населено място], пред съседите, като по-голямото дете С., удрял в областта на половите й органи. За тези му действия, бил подаден сигнал от съседка на ответника, на телефон 112 и дошла полиция. Децата били изведени от семейната среда на баща им и настанени в приемни семейства. Иска изменение на постановените с решение по гр.д. № 291/2019 г. по описа на Никополския районен съд мерки относно упражняването на родителските права спрямо децата, местоживеенето им, личните контакти с другия родител и издръжката на децата, като иска да се постанови майката да упражнява родителските права спрямо децата. Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва твърденията за осъществено от негова страна насилие и системен тормоз спрямо децата. Твърди, че в резултат на осъщественото от майката негативно въздействие - чрез социалните мрежи, децата започнали системно да лъжат и крадат от бащата си. Във връзка с тези техни постъпки, както и предвид няколкото подадени от тях фалшиви сигнали на телефон 112, се наложило бащата да потърси съдействието на дирекция "Социално подпомагане" [населено място], като от м. септември 2022 г. с децата работели психолози. Излагат се съображения, че майката не ги е посещавала от 2019 г. и не е заплащала дължимата издръжка. Същата не притежавала необходимия родителски капацитет и качества, за да се грижи за двете си деца. Първоинстанционният съд е уважил предявения по делото иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, като е приел, че по делото са установени изменения на обстоятелствата, които да обуславят промяна на мерките, постановени с решение по гр. д. № 291/2019 г. на Никополския районен съд. Въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че от съвместното съжителство между страните са родени две деца – С., [дата на раждане] и Н., [дата на раждане] През 2019 г. С. П. и С. С. се разделили, когато ищцата напуснала жилището, в което са живели в [населено място]. С решение постановено по гр. д. № 291/2019 г. на Никополския районен съд е утвърдено и постигнато между страните споразумение, по силата на което родителските права по отношение на двете деца се предоставят на бащата, при когото децата да живеят, а на майката е определен режим на лични отношения с децата и е осъдена да заплаща месечна издръжка. В резултат на извършено физическо насилие спрямо децата от техния баща, на когото са предоставени родителските права и при когото те живеят, децата са настанени спешно в две отделни приемни семейства на територията на общ. Н., съобразно чл. 25, ал. 2 ЗЗДет. и чл.33, ал.1 и ал.2 ППЗЗДет. Въззивният съд е посочил, че спорът между страните относно упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца е такъв по реда на чл. 59, ал. 9 СК, т. е. при преценката на най-добрия интерес на децата, за основателността на иска следва да се установи и изменение на обстоятелствата - наличие на новосъздадена обстановка, при която интересът на децата да изисква изменение на постановените вече мерки. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е съобразил изявленията на родителите, направени по реда на чл. 59, ал. 6 СК, събраните писмени и гласни доказателства, в т.ч. изслушването на децата при условията на чл. 15 ЗЗДет., представените социални доклади и показанията на разпитаните свидетели и е приел, че всеки един от родителите изразява желание да се грижи за децата, като отношенията между родителите са конфликтни, липсва конструктивен диалог между тях, а децата С. и Н. са свидетели на тези отношения и са въвлечени в конфликта между родителите им. Приел е за установено, че детето С. под грижите на бащата е имало укоримо поведение – извършила е множество противообществени прояви, изразяващи се кражба на пари от баща си и баба си по бащина линия и манипулативно поведение. Сочи се, че детето Н. е чувствителна и с отличен успех в училище. Приел е за установено, че бащата разполага с добри социално-битови условия за отглеждане на децата, но същият ги е поставил в риск за живота и здравето им, като е упражнявал спрямо тях физическо насилие, поради което децата са били изведени от неговото семейство и са били настанени в приемни такива. Въззивният съд е посочил, че по отношение на майката не е изготвен социален доклад по местоживеенето й в [населено място], тъй като същата е отклонила изготвянето на такъв, като от събраните по делото гласни доказателства се установява, че същата съжителства на семейни начала с друг мъж и неговият непълнолетен син в [населено място], както и че работи като камериерка в хотел и живее под наем. Така създавала се ситуацията, в която са били поставени децата, според въззивния съдебен състав, е довела до нестабилност и несигурност у тях, същите изпитвали страх от баща си, което пък обусловило желанието им да живеят с майка им, дори и в по-лоши битови условия от тези предоставени им от баща им. В тази връзка съдът е изложил, че несъобразяването с желанието на децата да живеят с майка си, пред това да живеят в приемни семейства, разделени, с оглед възрастта им крие допълнителни рискове за правилното им физическо и психическо развитие. Съдебният състав е посочил, че фактът на домашно насилие, установен с влязлото в сила решение № 192/23.04.2024 г. по в.гр.д. № 212/2024 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 121/15.12.2023 г. по гр. д. № 392/2023 г. на Никополския районен съд, независимо от опитите в настоящото производство да се представи, като инсинуация от децата под въздействие на майката и нейния съжител, съставлява съществено изменение в обстоятелствата, при които са били предоставени за упражняване родителските права върху двете деца на техния баща. Производството по гр. д. № 392/2023 г. на Никополския районен съд е било образувано във връзка с твърдения в настоящото производство акт на домашно насилие спрямо децата на 06.07.2023 г., когато бащата е съблякъл децата голи и им е нанесъл побой на улицата в [населено място] пред съседите, като по-голямото дете С. удрял в областта на половите органи, след което децата са били изведени от семейната среда на баща им и настанени в приемни семейства. Съдът е посочил, че така посоченото е индиция за недобри морални качества у бащата С. Н. С., а по-доброто му материално положение не означава, че децата следва да живеят при него, тъй като преценката, която следва да се направи, с оглед интереса на децата е далеч по-комплексна и задълбочена. Въззивният съд е посочил, че фактът на домашно насилие изключва възможността упражняването на родителските права да продължи в тази му форма, веднъж, поради наложените ограничителни мерки по реда на ЗЗДН, втори път поради опасността от причиняване на нова вреда на децата, както и с оглед на психическите им изживявания на вече причинената травма. Съдът е отбелязал още, че през времето, в което С. е упражнявал родителските права са регистрирани, включително и признати от него редица кражби и други противообществени прояви, най-вече от по-голямото дете С.. Като тези обстоятелства сочат на неправилност в изграждането на ценностна система у децата, в неполагане на достатъчно усилия за разясняването на вредните последици от подобно поведение и слаби възпитателски умения у бащата. Ето защо въззивният съд е заключил, че ако той продължава да упражнява родителските права не би могло да се очаква подобряване на това им поведение, предвид и изричното им нежелание протоколирано в делото, което е съществена последица от решаването на спорния въпрос с упражняването на родителските права. По тези съображения въззивният съд е приел, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката. Въззивният съд е отбелязал още, че в случая се касае за две момичета на преходна възраст между детството и юношеството, която възраст е кризисна в развитието и съзряването на личността. Като е отчел и заявеното от децата при разпита им на осн. чл.15 ЗЗДет., а именно, че чакат с нетърпение да заживеят с майка си, тя много им липсва, както и че не искат да се виждат с баща си, защото ги е страх от него, като посочват различни случаи на търпяно от баща си физическо насилие и споделят, че са правили понякога и бели, но в повечето случаи баща им ги е биел без причина. Обсъдено е и становището на представителя на ДСП-ОЗД – Н. – В. И., според която най-добрият интерес на децата ще бъде съхранен с оставането им в приемните семейства. В тази връзка съдът е посочил, че настаняването на дете в приемно семейство е мярка за закрила, когато родителите не могат да се грижат за него или няма близки и роднини, които да поемат грижата за детето. В случая не са налице визираното в чл. 59 ал. 7 СК „изключение“, за да се постанови настаняване в приемно семейство. Такова изключение би било налично, ако се установи, че нито един от родителите или този, който трябва да упражнява родителските права няма необходимия родителски капацитет. Съдът е приел, че такива обстоятелства в настоящето производство не са установени. При положение, че детето не може да живее съвместно и с двамата си родители, не е в негов интерес да бъде лишено от съвместното живеене и с другия родител, щом той не представлява опасност за живота, здравето и възпитанието му. Въззивният съдебен състав е посочил, че майката С. П. изразява съгласие за отглеждането на децата Н. и С., каквото е желанието и на самите деца, а отглеждането им в семейна среда е в техен най-добър интерес, поради което правилно първоинстанционният съд е предоставил на майката С. П. упражняването на родителските права по отношение на децата Н. С. и С. С. и е определил режим на лични отношения с бащата С. С.. В касационната жалба се оспорват изводите на въззивния съд за наличие на установена промяна в обстоятелствата, по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК. Излагат се съображания, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства и не преценил всички обстоятелства, релевантни за спора, с което е допуснал нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, като също така не е изследвал всички аспекти на най-добрия интерес на децата според критериите по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. В противоречие и с указанията на ППВС № 1/1974 г. въззивният съд не е обсъдил всички доказателства и установени обстоятелства, които имат значение за произнасянето на съда по въпроса на кого да предостави упражняването на родителските права спрямо децата и по-конкретно не е взел предвид становищата на социалните служби и доклади, съдържащи констатации за манипулации спрямо децата от страна майката, липсата на родителски капацитет на същата, липсата на съдействие от нейна страна за установяване на социално-битовите условия за отглеждане на децата, както и обстоятелството, че майката съжителства с мъж, който не се ползва с добро име в обществото и който има друго дете - момче на възрастта на по-голямата дъщеря на страните. В представеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и, ал. 2 ГПК. Касаторът твърди, че в противоречие с приетото в т. 2 от ППВС № 1/1974 г. и практиката на ВКС, обективирана в решение № 39/09.03.2018 г. по гр. д. № 3857/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 385/23.01.2014 г. по гр. д. № 2537/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 54/16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г. на ВКС, ІV г.о. е решен въпросът за предоставянето на родителските права в интерес на децата. Според касатора въззивният съд не е извършил съвкупна преценка по критериите на цитираното постановление, така както са разснени в него. Релевират се доводи, че въззивният съд не е обсъдил възпитателските качества на двамата родители, полаганите до момента грижи за децата, както и последиците, които могат да настъпят за тях при промяна на обстоятелствата. Сочи се още противоречие и с решение № 253/15.02.2019 г. по гр. д. № 5011/2017 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 526/06.03.2013 г. по гр.д.№ 248/2012 Г., на ВКС, ІV г.о., решенив № 21/30.01.2014 г. по гр. д. № 5451/2013 г., на ВКС, ІV г.о., решение № 194/10.06.2014 Г. ппо гр.д. № 7753/2013 г. на ВКС, ІV г.о., т. 1 от ТР № 1/2013 г. ОСГТК и решение № 128/15.03.2012 Г. по гр.д. № 795/2011 Г. на ВКС, ІV г.о. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е свързал основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с произнасянето по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да назначи съдебно-психологическа експертиза, която да изследва въпросите, свързани с манипулацията спрямо децата, с оглед защита на техния най-добър интерес?; 2. Как съдът следва да установи интереса на децата - съхраняване на психичното здраве, емоционалното състояние и израстване на децата и как и кои обстоятелства трябва да прецени и съпостави, за да се произнесе относно предоставянето на родителските права и режима на лични отношения с другия родител?; 3. При неизясненост на делото от фактическа страна и с оглед най-добрия интерес на децата, длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, касаещи родителския капацитет, отговорността и възможностите на всеки от родителите с оглед противоречие на въззивното решение с т. 3 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК; 4. При отказан достъп от страна на родител и липса на социален доклад за установяване на условията, в които живее и отказ за изследване на родителския капацитет, длъжен ли е съдът да задължи съответния родител да му бъде извършено социално проучване и изготви родителски капацитет?; 5. При дадено отрицателно становище от страна на социалните служби за настаняване на децата при майката, поради дезинтересованост от нейна страна /липса на контакти повече от 1 г. с децата/ и липса на родителски капацитет на същата длъжен ли е съдът да назначи съдебно-психологическа екпертиза, която да изследва въпросите, свързани с родителския капацитет на родителя-майката?. Против касационната жалба в срок е постъпил писмен отговор от С. С. П., чрез процесуалния представител адв. К. С., в който е изразено становище, че жалбата не следва да бъде допускана до касационно разглеждане, евентуално - че е неоснователна. Претендират се разноски. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по поставените от касатора въпроси. Според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В настоящия случай с поставените в изложението въпроси касаторът не формулира правен въпрос, който се дефинира като общо основание за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите са формулирани от касатора в контекста на оплакванията му за неправилност и необоснованост на решението. Визираното в изложението несъгласие с фактическите изводи на съда и с анализа на доказателствата, както и доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. Съответно липсата на общата предпоставка е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол. Независимо от горното, следва да се посочи, че в ППВС № 1/12.11.1974 г. са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като под "изменение на обстоятелствата" се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето, които разрешения са актуални и при действието на новия СК. В практиката си Върховният касационен съд приема, че по своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ. - новите обстоятелства могат да имат най-различна проявна форма. Те могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразява, и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението на съда е интересът на децата. В случая решаващите мотиви на въззивния съд не са в противоречие с цитираните задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в ППВС № 1/12.11.1974 г. Константна е съдебната практика, че при иск за промяна в упражняването на родителските права, най-същественото обстоятелство, което подлежи на изследване служебно от съда е интересът на детето. В случая въззивният съд от данните по делото, обсъдени в тяхната взаимна връзка и обусловеност е приел, че е налице изменение в обстоятелствата, посочил е и е обсъдил в какво се изразява изменението на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, а именно, че се касае за две момичета на преходна възраст между детството и юношеството, спрямо които родният им баща е осъществил физическо насилие – акт на домашно насилие, под неговите грижи са установени редица противообществени прояви извършени главно от едно от децата, като последното съдът е приел, че сочи неправилност в изграждането на ценностната система у децата и слаби възпитателски умения у бащата. С оглед на изложеното, както и предвид заявеното от децата желание да живеят при тяхната майка и изявлението на последната, че желае да поеме непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата, въззивната инстанция е заключила, че майката е по-пригодния родител и е предоставил на нея упражняването на родителските права спрямо децата. Доколкото е релевирано и оплакване за очевидна неправилност, касационният съд намира, че атакуваният въззивен акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. В обобщение - касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от страна на касатора основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и, ал. 2, пр. 3 ГПК. При извършената и служебна преценка - в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца на страните, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание и за служебно допускане на касационното обжалване - в нито една от хипотезите по чл. 280, ал. 1 и, ал. 2 ГПК, включително - по непосочени и неаргументирани такива от страна на касатора. С оглед изхода на спора на ответника по касацията С. С. П. следва да се присъдят разноски в размер на 800 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение