Определение № 453 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3540/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по искане на Д. И. Г. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Ловешки окръжен съд № 298 от 20.03.2014 г. по ч.гр.д.№ 158/ 2014 г. С атакуваното определение е оставена без уважение частна жалба на касатора срещу разпореждане на Луковитски районен съд по гр.д.№ 7/ 2014 г., с което, поради неотстраняване на нередовностите й в законния срок, е върната подадената от Д. И. Г. искова молба срещу кооперация „Т. – в. к.”. Върховният касационен съд намира частната жалба за недопустима. Предявените с върната искова молба искове са с петитум за установяване по отношение на ответната кооперация, че касаторът е едноличен собственик на движима вещ – зърночистачна машина тип О. 25, инв.№ 1763, на стойност 53,60 лв – и за осъждането й да преустанови действията, с които се препятства упражняването на правата му на собственик на вещта. Самия ищец е посочил в молбата си, че цената на иска му е 53,60 лв. Въззивното решение по иска не би подлежало на касационно обжалване, съгласно ограничителната разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК. А съгласно чл.274 ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване и въззивните определения, с които се потвърждават прекратителни определения на първоинстанционния съд по дела, решенията по които са изключени от обхвата на касационното обжалване. Следователно обжалваното определение не подлежи на касационен контрол, а подадената срещу него частна жалба се явява недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд