Определение № 3496 от 03.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2300/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Б. К. чрез пълномощника му адвокат С. Д. против разпореждане № 432 от 1.04.2025 г., постановено по гр. д. № 35 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е върната частна касационна жалба вх. № 2801/13.03.2025 г. на К. Б. К. срещу определение № 71 от 3.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 35/2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик. Ответникът по частната жалба Окръжен съд - Пловдив е депозирал писмен отговор, в който поддържа, че атакуваното разпореждане е правилно. Касационният съдебен състав приема, че частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С определение № 71 от 3.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 35/2025 г. Окръжен съд - Пазарджик е потвърдил атакуваното пред него първоинстанционно определение № 3366 от 19.11.2024 г. за прекратяване производството по гр. д. № 4200/2024 г. на Районен съд - Пазарджик, поради недопустимост на предявения от К. Б. К. против Окръжен съд - Пловдив иск за заплащане обезщетение за вреди. Против въззивното определение в срок е подадена частна касационна жалба вх. № 2801/13.03.2025 г. на К. Б. К.. С разпореждане № 348 от 13.03.2025 г. въззивният съд е дал указания на жалбоподателя да отстрани нередовностите на частната касационна жалба, като представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв. Разпореждането е връчена на К. К. чрез пълномощника му адвокат С. Д. на 19.03.2025 г. С атакуваното разпореждане администриращият съд е констатирал, че указанията не са изпълнени и е върнал частната касационна жалба. В частната жалба се поддържа, че частната касационна жалба отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, като съдържа всички необходими реквизити и не е имало основания администриращият съд да предприема действия по отстраняване на нередовности, съответно не са налице условията на чл. 285 ГПК. Доводите са неоснователни. Дори и да се приеме, че частната касационна жалба съдържа позоваване на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото са посочени решения на СЕС (макар да не е формулиран правен въпрос, спрямо който да се прецени дали произнасянето на въззивния съд противоречи на актовете на СЕС), то не е била внесена дължимата държавна такса. Тази нередовност не е била отстранена в дадения от съда едноседмичен срок, изтекъл на 26.03.2025 г. и с атакуваното разпореждане съдът правилно е приложил последиците от бездействието на жалбоподателя да отстрани констатираната нередовност. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение